Плажове и хавански стил – из резервата Куба
(Продължение – виж „Бодегита”, Маркес и другите”)
Казват, най-хубавият остров в Карибите е Куба. Понеже години наред са го свързвали повече с брадатите революционери и американското ембарго, по-малко наблягат на красотите му. Наоколо в Карибско море и океана са Кайманите, Бахамите, Ямайка, цял ред острови от Доминикана, през Порто Рико, Антигуа и Барбуда, Гуадалупе, Доминика, Мартиника, до Барбадос и Гренада. Все курорти и плажове. Но мнозина смятат Куба за перлата в тази корона.
Около Хавана има десетки километри плажове. И в самия град има места, където можеш да излезеш на плаж, но истинските, широки пясъчни плажове са пръснати наоколо по крайбрежието. На Запад от града са към марина „Хемингуей” (пристанището за яхти) и нататък. На изток почват след крепостта и фара, от Плая дел чиво (плажа на козите), през Плажа на руснаците, и т. н. плая това, плая онова, километри наред плая, следват и пусти божествени места, чак до Варадеро, където са едни от най-хубавите плажове на земята. Впрочем, някои малки островчета край кубинския бряг били направо раят. Засега няма организиран туризъм в рая…
Някои наши туристи са разочаровани, идват за четири дни до Варадеро в четири-пет-звезден хотел, плюс три дни до Хавана и недоволстват, че закуската била сандвич, плодовете не били най и т. н. Абе, нашенецът стана много претенциозен. Иска, като е платил 2 хил. лева за седмица, включително със самолетния билет (вече станаха по 3 хил. тия пакети), да го обслужват все едно е платил за лукс. Ами той само самолетния билет вече е 2 хил. лева. Който иска лукс, може да го намери и в Куба, само че не е за 500-600 лева като в хотел ол инклузив в Кушадасъ и Анталия.
Както и да е, плажовете около Хавана са безплатни, достъпни, с изумителни цветове, в които финият пясък прелива навътре в лазурни и изумрудени нюанси в необичайно прозрачна морска вода.
Едни от популярните плажове в покрайнините на Хавана са в Санта Мариа дел Мар – десетина километра пясъчна ивица без прекъсване. Брегът тук изглежда някак като вилна зона, застрояването не е като типичен курорт, няма нагъсто високи хотели.
Това си е плаж предимно на местните жители, не за чужди туристи. На паркинга се виждат стари модели руски коли. И постепенно навлизаш отново назад във времето. Пристига семейство с деца, с „Лада 1500”, модел отпреди 30-40 години, свалят от колата чадъри, чанти, и опъват такъми на пясъка. На входа на плажа продават семки във фунийки. Наблизо младежи са надули музика от нещо като радиокасетофон. Впрочем, вече няма радиокасетофони, а с блутут от смартфона се подава музика до един високоговорител с усилвател. Техниката се мени с времето, плажните навици – не.
Минава възрастен мъж с …плувки. Абе, бански модел от 70-те години в България. Чудиш се дали модата им се връща или не е излизала оттук през всичките тия години. Иначе млади момичета и момчета изглеждат с доста модни бански. Стараят се, търсят вносно, „марково”, като у нас по времето на корекомите.
Минава жена, която продава плетени сламени шапки тип сомбреро. Минава друга, продава нещо като „Зрънчо” и моли да я снимаме с нейния смартфон на фона на морето.
В Хавана по старите улици е много типично седенето на прагове, пейки. Като на село у нас. Седят всякакви, мъже, жени, по-младите си ровят из смартфоните. На места прилича на българска ромска махала, но не съвсем. Не те гледат враждебно като у нас, сякаш си не на място. И веднага си личи, че образователното им равнище е по-високо, ходили са на училище. Куба, както е известно, е в челото на класацията по грамотност на населението в света (виж тук).
Хавана е 2-милионен град с цялата му градска култура, няма такива бидонвили или бедняшки квартали като в Рио, Мексико сити или някъде в Хаити. Все пак е социална държава, въпреки купони и недоимък. Системата гарантира някакъв минимум. И задължително образование.
Ако в миналото е имало враждебност към религията, в наши дни християните и някои секти никой не ги закача. Католическите катедрали са запазени и поддържани от държавата. Попаднахме една неделя на служба в катедрала, която сигурно е била католическа преди, сега в нея пееха и подскачаха стотина евангелисти.
Седи на улицата някакъв млад, обут с модни червени маратонки, бермуди, изрисувана арт-фланелка, масивен златен пръстен и масивен златен часовник (може да е и имитация) и си рови в масивния смартфон „Самсунг”. Тук в магазина на мобилния оператор се продават само няколко вида китайски смартфони, „куча марка”. Всичко „марково” идва отвън от куфарна търговия. Като допълнение към стила на хаванския „гъзар”, е обеца на едното ухо, от която виси (златна) верижка с кръстче и златна верижка на врата. Все едно си на „Магурата” в София в началото на 90-те. Само дето този е по-мургав. Но мутри не се виждат като у нас, да се ежат, да се държат нахално, както беше през 90-те, та и до сега. Кубинците са други хора. Може да не им се работи много, по селата няма кой да работи вече, но са дружелюбни и сърдечни, по-добри хора от нас. Не виждаш мрачни физиономии и начумерени погледи по улицата.
Тук почти няма телевизия, излъчват само за част от деня, новини, някакви скучни официални програми. Но кубинците гледат всичко, следят всякакви филми, сериали, шоу програми и спортни състезания от Щатите и света. Как? Масово се продават нелегално записвани всяка седмица и всеки ден на диск или флашка филми, шоу и т. н. Всичко е на испански. В САЩ и без друга заради испаноезичните всички програми на телевизиите са дублирани на испански, или с надписи на испански по избор. Всичко това се презаписва и идва в Куба на същия ден, има стройна система за разпространение.
И много музика, жива музика. Музикантите в Куба са навсякъде – от улични до високопрофесионални оркестри по заведения. Кубинската музика е цяла отделна тема. Тя отчетливо се различава сред изобилието от латино музиката на испаноезичния континент. Парчетата им са със специфичен ритъм, доминира нещо минорно, и с някаква особена тъга в пеенето.
(Следва – по селата, ферми и до кооператива „Александър Стамболийски”)
