Владимир Путин е най-опасният безумец в света
Напоследък не съм писал много за войната в Украйна, защото толкова малко неща се промениха в стратегически план от първите няколко месеца на този конфликт, когато три основни факта определяха всичко – и все още го правят.
Факт № 1: Както написах в началото, когато започне война от такъв мащаб, основният въпрос, който си задаваш като външнополитически коментатор, е много прост: Къде трябва да се намирам? Дали да съм в Киев, в Донбас, в Крим, в Москва, във Варшава, в Берлин, в Брюксел или във Вашингтон?
И от самото начало на тази война има само едно място, където трябва да се намираш, за да разбереш нейното протичане и посока – и то е в главата на Владимир Путин. За съжаление Путин не дава визи за мозъка си.
Това е истински проблем, защото тази война изникна изцяло оттам – без, както вече знаем, почти никакъв принос от неговия кабинет или военни командири – и със сигурност без масово настояване от страна на руския народ. Така че Русия ще бъде спряна в Украйна, независимо дали печели, или губи, само когато Путин реши да спре.
Това води до факт № 2: Путин никога не е имал план Б. Сега е очевидно, че той е смятал, че ще влезе в Киев, ще го превземе за седмица, ще постави свой лакей за президент, ще сложи Украйна в джоба си и ще тури край на всякаква по-нататъшна експанзия на Европейския съюз, НАТО или западната култура към Русия. След това той би хвърлил сянката си върху цяла Европа.
Това води до факт № 3: Путин се е поставил в ситуация, в която не може да спечели, не може да загуби и не може да спре. Вече няма как да завземе контрола над цяла Украйна. Но в същото време той не може да си позволи да бъде победен, след всички руски животи и капитали, които е похарчил. Така че той не може да спре.
Казано по друг начин, тъй като Путин никога не е имал план Б, той преминава към наказателни, често безразборни ракетни удари по украинските градове и гражданска инфраструктура – една мъчителна война на изтощение – с надеждата, че ще успее по някакъв начин да изцеди достатъчно кръв от украинците и да доведе до такава умора западните съюзници на Киев, че те да му предоставят достатъчно голямо парче от рускоезична Източна Украйна, което той да продаде на руския народ като голяма победа.
План Б на Путин е да прикрие, че план А на Путин се е провалил. Ако тази военна операция имаше откровено име, тя щеше да се нарича операция „Спаси ми лицето“.
Което я превръща в една от най-болезнените и безсмислени войни в съвременността – лидер унищожава гражданската инфраструктура на друга държава, докато това не му осигури достатъчно прикритие, за да скрие факта, че е бил върховен безумец.
От речта на Путин по случай Деня на победата в Москва във вторник може да се види, че сега той се хваща за всякаква аргументация, за да оправдае войната, която започна заради личната си фантазия, че Украйна не е истинска държава, а част от Русия. Той заяви, че инвазията му е провокирана от западните „глобалисти и елити“, които „говорят за своята изключителност, настройват хората и разделят обществото, провокират кървави конфликти и сътресения, сеят омраза, русофобия, агресивен национализъм и унищожават традиционните семейни ценности, които правят човека човек“.
Уха. Путин нахлу в Украйна, за да съхрани руските семейни ценности. Кой знае? Това е лидер, който се мъчи да обясни на народа си защо е започнал война с един мизерен съсед, който според него не е истинска държава.
Може би ще попитате защо диктатор като Путин смята, че има нужда от маскировка? Не може ли да накара народа си да вярва в каквото си поиска?
Не мисля така. Ако се вгледате в поведението му, изглежда, че днес Путин доста се плаши от два предмета: аритметиката и руската история.
За да разберете защо тези предмети го плашат, трябва първо да разгледате атмосферата, която го обгръща – нещо, което, както се оказва, е добре уловено в текста на песента „Everybody Talks“ на една от любимите ми рок групи Neon Trees. Основният рефрен е:
Хей, бейби, няма ли да ме погледнеш?
Мога да бъда новата ти зависимост.
Хей, бейби, какво имаш да кажеш?
Всичко, което ми даваш, е измислица.
Съжалявам, че съм издънка,
а това се случва през цялото време.
Откривам, че всички говорят.
Всички говорят, всички говорят.
Всичко започна с шепот.
Един от най-големите уроци, които научих като автор на публикации за външна политика, отразяващи събития от автократични държави, е, че без значение колко строго контролирано е едно място, без значение колко брутален и с железен юмрук е неговият диктатор, ВСИЧКИ ГОВОРЯТ.
Те знаят кой краде, кой изневерява, кой лъже, кой с кого има връзка. Започва се с шепот и често си остава така, но всички говорят.
Путин явно също го знае. Той знае, че дори да получи още няколко километра от Източна Украйна и да задържи Крим, в момента, в който спре тази война, всички негови хора ще направят жестоката аритметика на неговия план Б – като започнат с изваждането.
Миналата седмица Белият дом съобщи, че само през последните пет месеца в Украйна са убити или ранени около 100 000 руски бойци и около 200 000 убити или ранени, откакто Путин започна тази война през февруари 2022 г.
Това е голям брой жертви – дори и в огромна страна – и можете да видите, че Путин е притеснен, защото народът му говори за това, тъй като освен че криминализира всяка форма на несъгласие, през април той побърза да прокара нов закон, който преследва укриването от наборна служба. Сега всеки, който не се яви, ще бъде подложен на ограничения при банкирането, продажбата на имоти и дори при получаването на шофьорска книжка.
Путин нямаше да предприеме такива мерки, ако не се страхуваше, че въпреки усилията му, всички шепнат колко зле върви войната и как да се избегне участието в нея.
Прочетете неотдавнашното есе във „Вашингтон пост“ на Леон Арон, историк на Путинова Русия и учен в Американския институт за предприемачество, за посещението на Путин през март в окупирания от Русия украински град Мариупол.
„Два дни след като Международният наказателен съд обвини Путин във военни престъпления и издаде заповед за ареста му – пише Арон, – руският президент дойде в Мариупол за няколко часа. Той беше заснет да спира в „Невския микрорайон“, да инспектира нов апартамент и да изслушва няколко минути възторжено благодарните обитатели. Когато си тръгваше, на видеото се чува едва чуващ се глас, който вика отдалеч: „Ето всьо неправда!“ – „Всичко това са лъжи!“.
Арон ми каза, че по-късно руските медии са изтрили „Всичко това са лъжи““ от аудиозаписа, но фактът, че е останал там, може да е бил подривно действие от страна на някой в йерархията на официалните руски медии. Всички говорят.
Което води до другото нещо, което Путин знае: „Боговете на руската история са изключително неумолими към военните поражения“ – казва Арон. В съвременната епоха, „когато един руски лидер завърши война с явно поражение – или без победа – обикновено има смяна на режима. Видяхме това след първата Кримска война, след Руско-японската война, след неуспехите на Русия в Първата световна война, след отстъплението на Хрушчов от Куба през 1962 г. и след афганистанското блато на Брежнев и компания, което ускори революцията на Горбачов „перестройка и гласност“. Руският народ, при цялото си прочуто търпение, ще прости много неща – но не и военно поражение.“
Именно поради тези причини Арон, който току-що завърши книга за Русия на Путин, твърди, че конфликтът в Украйна далеч не е приключил и може да се влоши много преди това.
„Сега Путин има два начина да сложи край на тази война, която не може да спечели и от която не може да си тръгне“, казва Арон. „Единият е да продължи, докато Украйна не бъде обезкървена и/или на Запад не настъпи умора от Украйна.“
А другият, според него, „е по някакъв начин да наложи пряка конфронтация със САЩ – да ни доведе до пропастта на тотална стратегическа ядрена размяна – и след това да се оттегли и да предложи на уплашения Запад цялостно споразумение, което да включва неутрална, разоръжена Украйна и задържане на Крим и Донбас“.
Невъзможно е да се проникне в главата на Путин и да се предвиди следващият му ход, но аз съм притеснен. Защото това, което знаем от действията на Путин, е, че той знае, че план А се е провалил. И сега ще направи всичко, за да създаде План Б, който да оправдае ужасните загуби, които е натрупал в името на страната, в която всички говорят и в която победените лидери не се пенсионират с мир.
(Превод е-вестник)
* Томас Л. Фрийдман е колумнист на в. „Ню Йорк таймс“ по въпросите на външната политика. Той започва работа във вестника през 1981 г. и е носител на три награди „Пулицър“. Автор е на седем книги, включително „От Бейрут до Йерусалим“, която печели Националната награда за книга.