Италия – Франция: Три големи полемики за шест месеца

Еманюел Макрон и Джорджа Мелони. Снимка: tg24

Две от основоположничките на европейското единство – Франция и Италия – посрещнаха тази година Деня на Европа в двустранно напрежение. Това бе третата голяма полемика между Париж и Рим за шест месеца, вписала се в серия от възходи и спадове в двустранните отношения през последните седем години.

Всичко започна от изказване на френския вътрешен министър Жералд Дарманен на 4 май пред радио Ер Ем Се, в което той разкритикува италианския премиер Джорджа Мелони, че не е способна да уреди миграционната криза в Италия, където е била избрана да управлява именно заради подобно обещание. Лошото бе, че думите на Дарманен дойдоха в деня, в който дипломат номер едно на Италия Антонио Таяни трябваше да пътува за Париж за среща с френската външна министърка Катрин Колона. Това щеше да бъде неговата първа официална визита във френската столица от идването на власт на кабинета на Мелони. Дарманен всъщност направи това изказване във връзка с критики, дошли от френската крайна десница „Национален сбор” относно миграционната ситуацията на границата с Италия.

Там миграционният натиск се засилва и се появяват все повече непридружавани непълнолетни мигранти, прекосили преди това цяла Италия, където пък са дошли след опасно плаване през Средиземно море от Северна Африка. Дарманен призна, че има приток на мигранти на границата, но добави, че проблемът идва от Тунис, където политическата, икономическата и социалната ситуация принуждава много мигранти, озовали се вече там от други африкански страни, сега да преминават през Италия, за да идват във Франция.

В допълнение Дарманен упрекна Италия, че е неспособна да управлява този миграционен поток. После той направи паралел между италианския премиер Мелони и Марин Льо Пен, лидерката на парламентарната група на „Национален сбор” в долната камара на френския парламент. Дарманен заяви, че те двете обещават разни неща за справяне с миграцията, хората ги избират, а после се оказва, че миграцията не само не спира, а дори се разраства.

Веднага след тези думи, италианският външен министър Таяни отмени визита си в Париж. Той определи коментарите на Дарманен като неприемливи и подчерта, че те не се вписват в духа, с който Европа трябва да посреща общите европейски предизвикателства. Лидерът на италианската антимигрантска партия „Лига”, влизаща в управляващата коалиция, вицепремиерът Матео Салнини също се възмути от думите на Дарманен и заяви: „Не приемам уроци по миграционния въпрос от онези, които връщат в Италия жени, деца и мъже”. Така той повтори обвиненията, които често отправя срещу Париж и които се отправят и от други италиански политици, че френските сили на границата с Италия, в района на италианския град Вентимиля, изтласкват мигранти, включително и непридружавани деца, на италианска територия. Салвини освен това упрекна Франция, че продължава да подслонява терористи, които би трябвало да бъдат екстрадирани оттам в Италия, за да излежат присъдите, които са им постановени от италиански съдилища. Той визира три конкретни случая за екстрадиция, два от които завършили категорично в ущърб на Италия.

Веднага след разразилата се полемика представители на френското правителство се опитаха да оправят нещата. Френската външна министърка Колона публикува съобщение на италиански в Туитър, в което казваше, че „отношенията между Италия и Франция се основават на взаимно уважение между нашите две страни и техните лидери”. Колона освен това се обади за една вечер два пъти на Таяни, за да му каже, че съжалява за случилото се. Според Таяни тонът на разговорите между тях е бил много сърдечен. Френската премиерка Елизабет Борн също пледира за „умиротворен диалог” между Франция и Италия и нарече Италия „партньор от съществено значение за Франция”. Говорителят на френското правителство Оливие Веран също се опита да потуши пожара между Рим и Париж, като подчерта, че никой във Франция не е имал намерение да обижда Италия по миграционната тема. Той добави, че италианците поемат отговорност за решенията, които взимат и искат останалите да ги оставят да действат в съответствие с решенията, които са взели и за които са поели отговорност.

Но пак от френска страна министърът на транспорта Клеман Бон, въплъщаваш лявото крило в президентското мнозинство, заяви, че Дарманен е бил прав, защото той просто е искал да припомни какво представлява крайната десница навсякъде, в Италия и на други места и е искал да покаже, че крайната десница дава много обещания, но урежда малко проблеми. Стефан Сежурне, главен секретар на партията „Възраждане” на френския президент Еманюел Макрон, също каза, че Дарманен е бил прав да разобличава некомпетентността и безсилието на европейската крайна десница като цяло пред незаконната имиграция. „Ние знаем, че техният подход не е нито справедлив, нито хуманен, а сега констатираме, че той е също така и неефикасен”, заяви Сежурне.

Дипломат номер едно на ЕС Жозеп Борел също коментира полемиката между Рим и Париж, като припомни, че въпросът за миграционните потоци е общ проблем на страните в ЕС, който трябва да бъде уреден с максимално единство. Той изрази надежда, че различията между Париж и Рим ще бъдат преодолени.

Ден след цялата тази риторика дипломат номер едно на Италия възприе още по-твърд тон и настоя френския вътрешен министър да се извини за думите си. „Това е една безпричинна и вулгарна обида, отправена към една приятелската страна, към един съюзник”, заяви Таяни в интервю за в. „Кориере дела сера”. „Когато някои обижда безпричинно друг, най-малкото, което може да направи, е да се извини”, допълни той. Таяни подчерта, че обясненията на Париж по случая са недостатъчни. „Тук става дума за една хладнокръвна атака, за удар с нож в гърба от страна на един водещ член на френското правителство. Има неща, които не могат да бъдат игнорирани. Останалата част от френското правителство обаче не мисли със сигурност като Дарманен”, допълни Таяни.

Кризата засега поставя под въпрос евентуалната визита на Джорджа Мелони в Париж, която беше обмисляна за месец юни. Настоящият спор изглежда непреодолим, но според експерти Рим и Париж са свързани с много общи интереси и скоро диалогът между тях ще се възстанови, отбелязва Франс прес. „Всички бързо отново ще влязат в строя”, казва Джузепе Бетони, професор по геополитика в римския университет „Тор Вергата”. От страна на Италия Мелони няма никакъв интерес напрежението да ескалира в момент, в който във вътрешнополитически план тя трябва да се справя и с управление на инфлацията и с убеждаване на Брюксел да отпусне поредните траншове европейски средства по италианския план за възстановяване на икономиката след пандемията. Макрон също няма интерес от подобна външнополитическа ескалация на напрежението със съседна Италия, защото също има куп вътрешни проблеми.

Според Марк Лазар, преподавател по политическа история и социология в парижкия университет „Сианс По” в идните месеци и години ще продължава да има силни напрежения между Рим и Париж. Но и двете страни знаят, че трябва да действат заедно по много въпроси, като например предоговаряне на икономическите критерии в европейския Пакт за стабилност. Предвид тяхната значителна задлъжнялост, Италия и Франция имат нужда от единен фронт по този въпрос срещу фронта на пестеливата Германия и нейните съюзници, допълва Лазар.

„Това не е нито първата, нито последната криза”, отбелязва Матийо Тардис, ръководител на изследователския център „Миграционни синергии”. Той обаче подчертава, че двете страни си дават сметка за необходимостта да подновят бързо диалога предвид многото важни европейски предизвикателства пред целия ЕС.

Но френското и италианското правителство трябва освен да преодолеят разногласията по миграционния въпрос, да удовлетворят и електората, избрал ги на власт. Френското правителство трябва да покаже, че не отстъпва пред една крайнодясна премиерка (Мелони) в момент, в който Марин Льо Пен е начело на социологическите допитвания във Франция. А италианското правителство трябва да покаже, че по едно от основните си предизборни обещания – борбата с притока на мигранти през Средиземно море, то ще успее да се справи и няма да се оставя да бъде поучавано непрестанно от съседна Франция, отбелязва Франс прес.

Имиграцията от години е свръхделикатна тема във френско-италианските отношения. Сега новото напрежение идва на фона на нарастващ миграционен натиск, не само от бреговете на Либия и Египет, но и по новия миграционен коридор Тунис-Италия. Според италианското министерство на вътрешните работи над 42 000 души са дошли с разнородни плавателни съдове през Средиземно море в Италия тази година спрямо около 11 000 през същия период на 2022 г. Близо 50 процента от мигрантите, които пристигат в Италия през Средиземно море, идват от франкофонски страни, според генералния директор на Френското бюро за имиграция и интеграция Дидие Леши. Сред тях доминират граждани на Кот д’Ивоар, но има и много гвинейци и малийци. Тези хора се насочват незабавно към Франция заради езика, който говорят, твърди Леши пред радио „Франс енфо”. „Затова напреженията между двете страни са силни. Имаме нарастване на опитите за преминаване през Алпите точно защото много от тези мигранти са от страни, в които се говори френски”, подчертава той.

„Механизмът за прием на мигрантите предполага те да бъдат регистрирани в първата страна, в която те пристигат, а после да има дискусия между другите страни, по-специално с Франция, относно онези мигранти, които наистина са подходящи за получаване на статут на бежанци и да има преразпределяне на тези хора“, казва Леши и подчертава, че е спешно необходимо да се организира по-добре разпределянето на бремето в тази насока между всички страни от ЕС. Италианското вътрешно министерство също казва, че половината от мигрантите, идващи по море в Италия, са от франкофонски страни, като Кот д’Ивоар, Тунис, Гвинея, Камерун, Буркина Фасо, Мали, припомня Франс прес.

Заради миграционния натиск Италия вече обяви извънредно положение с действие шест месеца. Френската премиерка Борн пък обяви в края на април мобилизирането на допълнителни 150 полицаи и жандармеристи за справяне със засиления миграционен натиск на границата с Италия, припомнят Франс прес и АНСА.

Веднага след като правителството на Мелони дойде на власт в Италия в края на миналия октомври, френският президент Макрон се срещна с новата италианска премиерка. Срещата беше неформална, в хотел в Рим, в кулоарите на среща на върха, посветена на темата за мира. Макрон де факто стана първият чуждестранен лидер, срещнал се с Мелони и затова си навлече доста критики във Франция, че бърза да разговаря с крайнодясна лидерка, още преди да е видял какъв курс ще защитава тя. Броени дни след тази среща Париж и Рим се скараха по миграционен въпрос, относно съдбата на кораба „Оушън вайкинг”, собственост на неправителствената организация „Ес О Ес Медитеране”, спасил над 200 мигранти. Италия отказа да го приеме и корабът бе приет на френско пристанище, което беше прецедент. После Макрон и Мелони се видяха в кулоарите на няколко форума на върха, но двустранна среща между тях така и не се състоя. През ноември Макрон изпрати съболезнователн телеграма до Мелони във връзка със смъртоносното свлачище на остров Иския. Първи официален телефонен разговор между Мелони и Макрон имаше обаче едва през януари.

Но в началото на февруари се появи нова ябълка на раздора във връзка с визитите на украинския президент Володимир Зеленски в няколко европейски страни. Мелони се ядоса, че Макрон е поканил Зеленски в Париж за тристранна среща с германския канцлер Олаф Шолц. Тя дори определи това като неуместно, преценявайки, че по украинския въпрос единството в ЕС трябва да се демонстрира най-добре по време на среща на Зеленски с всички европейски лидери, каквато последва след тристранната „неуместна” среща в Париж. Според италиански медии Мелони, която иска да превърне Италия във фактор в Европа по важните въпроси, включително и този за Украйна, е била недоволна, че не е била поканена от Макрон да участва в срещата със Зеленски в Париж. Макрон пък се аргументира, че Франция и Германия са част от Минския процес за Украйна и затова Зеленски е бил поканен на тристранна среща с него и Шолц в Париж.

Новото напрежение бе изгладено едва в края на март, когато Макрон и Мелони се видяха в кулоарите на тогавашния Европейски съвет. Втората им двустранна среща отново беше неофициална, пак се състоя в хотел, този път в Брюксел, и продължи около час и 40 минути. На нея двамата лидери са обсъждали миграционните потоци към Европа, подкрепата за Украйна, европейската индустриална политика, прехода към зелената енергия и реформите на европейския Пакт за стабилност и растеж, припомнят АНСА и Франс прес. Обсъждани са били възможностите за сътрудничество между двете страни относно миграцията, индустрията и космоса. Двамата лидери са постигнали и съгласие относно необходимостта да продължат да работят за европейския суверенитет в областта на индустриалната политика и декарбонизацията на икономическите дейности.

След тази среща и Мелони, и Макрон призоваха ЕС да окаже подкрепа за Тунис, за да се възпре миграционният натиск, идващ оттам. Макрон подчерта, че в Тунис политическите напрежения, икономическата криза, социалната криза, липсата на споразумение с Международния валутен фонд пораждат силно безпокойство и всичко това води до силна дестабилизация на тази страна и на региона и до засилен миграционен натиск над Италия и ЕС. Мелони пък подчерта, че ако не се окаже сега единна подкрепа за Тунис, ще се зароди безпрецедентна миграционна вълна оттам към Европа.

Малко след тази неформална среща имаше интересни развития на европейско ниво, в областта на зеленото бъдеще за Европа. Първо Мелони заяви, че е съгласна с Франция по въпроса за ядрената енергетика, тоест, че ядрената енергетика също може да гарантира постигането на определени „зелени” цели. Тази подкрепа, дошла от Рим за ядрената енергетика, бе от полза за Париж, който се противопоставя на Берлин по въпроса дали водородът, призван да замени в бъдеще замърсяващите енергийни източници, трябва да бъде произведен от ядрена енергия, тоест дали ядрената енергетика може да добива така наречения чист водород. Франция и десетина страни от ЕС настояват, че ядрената енергетика трябва да бъде третирана като слънчевата или вятърната енергия за добива на чист водород, защото тя е директен източник на малко въглероден диоксид. В крайна сметка в края на март в ЕС бе постигнато съгласие по този спорен въпрос, малко след като Италия изрази открита подкрепа за Франция по него.

Пак след неформалната среща на Макрон с Мелони 27-те страни членки на ЕС окончателно решиха новите коли, работещи с бензин или дизел, вече да не се продават в ЕС от 2035 година, предаде Франс прес. Любопитното е, че само Полша гласува „против”, а Италия, която месеци наред казваше как ще гласува „против”, защото това ще навреди на италианския автомобилен бизнес, сега гласува с „въздържал се”, както направиха и България и Румъния. Така от средата на идното десетилетие новите коли не трябва да са източници на никакви емисии на въглероден диоксид, което означава де факто забрана на бензиновите и на дизеловите превозни средства и на хибридните превозни средства в полза на електромобилите. Мярката се вписва в целта на ЕС за въглероден неутралитет през 2050 година.

Но малко след това развитие Италия бе домакин на голяма конференция, посветена на възстановяването на Украйна след края на конфликта там. На форума Рим даде заявка да е активен играч в този процес, а Киев приветства това. От конференцията бяха изключени други страни, тя беше замислена като двустранна. Не бива да се забравя, че тя се проведе няколко месеца след сходен форум в Париж, на който Франция също даде заявка за подпомагане на пострадалата от войната Украйна. Двата форума може и да бяха възприети от някои като конкурентни, но пък по украинската тема Париж и Рим са партньори в производството на системата за противовъздушна отбраната САМП-Т, известна и като Мамба, която в началото на февруари те одобриха да доставят на Киев, за да се защитава Украйна от атаките на руски дронове, ракети и самолети. Киев поиска системите през ноември миналата година, припомня Ройтерс.

Не само миграцията и Украйна породиха напрежения между Рим и Париж в последно време. Както стана ясно от наскорошното изказване на Матео Салвини три случая, свързани с екстрадиция на италианци от Франция в Италия също са повод за обтягане на отношенията.

На първо място това е „Случаят Винченцо Веки”, активист антиглобалист, осъден за прояви на насилие по време на срещата на върха на Г-8 през 2001 г. в Неапол. Искането на Италия за екстрадиция на Веки бе отхвърлено за пореден път на 24 март, когато апелативен съд в Лион прецени, че екстрадицията на 49-годишния италианец, който от над 10 години живее във Франция и е създал семейство там, би представлявала несъразмерно накърняване на правото му на личен и семеен живот.

Активистът бе осъден през 2009 г. в родината си на 10 години затвор по обвинения в опустошаване и плячкосване – едно престъпление, формулирано като такова в Италия още от времето на фашисткия режим на Бенито Мусолини и нямащо еквивалент във Франция. След това Веки избяга във Франция и случаят стана повод за дълга двустранна съдебна сага, по която бе консултиран и Съдът на ЕС. Винченцо Веки беше част от 10-те активисти, осъдени в Италия на тежки присъди затвор заради насилието по време на протестите, съпътствали срещата на върха на Г-8 (Г-7 плюс Русия), потушени от силите на реда и довели до смъртта на 1 човек, убит от полицията, отбелязва Франс прес.

Друг спор за екстрадиция между Рим и Париж касае „Случая с 10-те бивши крайнолеви италиански активисти”. На 28 март Касационният съд на Франция отхвърли окончателно искането на Италия за екстрадицията на 10 бивши активисти на италианската крайна левица, които от десетилетия живеят във Франция. Рим искаше екстрадирането им заради факти, които квалифицира като тероризъм по време на „Оловните години”.

Десетте бивши крайнолеви активисти – две жени и осем мъже – са на възраст от 62 до 79 години и бяха предпазвани досега от така наречената „Доктрина Митеран”, по името на бившия френски президент Франсоа Митеран, който пое ангажимента да не екстрадира активисти, скъсали официално с миналото си. Но през пролетта на 2021 г. за всеобща изненада Макрон реши да се даде съдебен ход на искането на Рим за екстрадиране. По това време вече в Италия на власт беше Марио Драги, който поддържаше добри отношения с Макрон и вероятно това е натежало в промяната на позицията на Париж по въпроса. Така на 29 юни 2022 г. камара на апелативния съд на Париж постанови десетимата да не бъдат екстрадирани, след като разгледа всеки един случай по отделно. Решението бе обжалвано и се стигна до Касационния съд, който окончателно отхвърли искането за екстрадиране.

Третият случай, свързан с екстрадиция, е „Случаят Едгардо Греко”. На 27 април апелативен съд в Лион одобри искането за екстрадиране към Италия на 63-годишния Греко, осъден на доживотен затвор в Италия за убийства, свързани с калабрийската мафия Ндрангета и избягал във Франция, където се представял под друго име. Сега обаче адвокатите на Греко обжалват решението.

Ако се върнем назад в последните седем години, ще установим, че отношенията между Рим и Париж бележат непрестанни възходи и спадове, отбелязва АНСА. През септември 2017 г. на среща на върха в Лион Макрон и тогавашния италиански премиер Паоло Джентилони решиха да разработят двустранен договор за задълбочено сътрудничество по примера на договора между Париж и Берлин. Но през 2018 г. след изборите в Италия дойдоха на власт антисистемното „Движение 5 звезди” и крайнодясната „Лига”. Това беше първото правителство на Джузепе Конте. В него силни фигури бяха Матео Салвини и тогавашният лидер на „Движение 5 звезди” Луиджи Ди Майо. Салвини беше вътрешен министър и вицепремиер, а Ди Майо – министър на икономическото развитие, на труда и социалните политики и също вицепремиер. В даден момент тези двамата бяха толкова експресивни и гръмогласни, че човек забравяше по онова време, че премиерът на Италия беше не Салвини, а Конте, а външният министър – не Енцо Моаверо Миланези, а Ди Майо.

Правителството тогава затвори италианските пристанища за кораби на неправителствени организации, спасили мигранти. Говорител на Макрон определи това като „отвратително решение”. Макрон заговори за „популистка проказа, обхванала страни, за които се е смятало, че подобно нещо няма да се случи”. Салвини дефинира Макрон като „господинче, което злоупотребява с шампанското”, припомня АНСА. През 2019 г. Ди Майо отиде във Франция, но не за среща с властите, а за среща с Кристоф Шалансон, един от лидерите на френското протестно движение на „жълтите жилетки”. Това бе капката, заради която преля чашата на търпението на Париж, и френският посланик в Рим бе върнат в родината си. Двустранните отношения достигнаха най-ниска точка от времето на Бенито Мусоли насам.

Кризата приключи обаче бързо, три месеца по-късно, със среща на италианския президент Серджо Матарела и Макрон в Амбоаз, мястото където е починал Леонардо Да Винчи, геният, сплотяващ и до днес Италия и Франция. Двамата президенти тогава изтъкнаха „неразрушимото приятелство между двете им страни”. Но истинското помирение настъпи едва когато на власт в Италия през 2021 г. дойде премиерът Марио Драги. На 26 ноември 2021 г. Франция и Италия сключиха в Рим „Договора от Куиринале”. А Париж сякаш забрави, че външен министър в широкото коалиционно правителство на Драги е същият този Луиджи Ди Майо, който разтърси двустранните отношения, и, че в коалицията на Драги влиза същата тази партия „Лига” на Салвини, отправящ обидни коментари по адрес на Макрон и на френските власти.

Не бива да се забравя, че по време на първото правителство на Конте на два пъти настоящата премиерка на Италия Мелони, която тогава беше само опозиционен лидер, отправи на два пъти силни обвинения срещу Франция и срещу онова, което тя нарече колониално наследство на Франция в Африка. На митинг пред симпатизанти и в италианска телевизионна програма тя обвини Франция, че е бомбардирала Либия, защото е била изплашена, че Италия ще получи важни енергийни концесии от режима на тогавашния либийски управник Муамар Кадафи и по този начин е предизвикала либийския хаос, довел до незаконната миграция от тази страна, с която се сблъсква Италия.

Мелони обвини Макрон също, че праща френската жандармерия да връща в Италия незаконни мигранти, опитващи се да преминат във Франция. Тя също така упрекна Франция, че чрез механизъм за печатане на пари за общо 14 африкански страни слага ръка върху част от валутните им резерви и че се възползва от експлоатацията на деца, например в мините за уран и злато в африкански страни като Нигер и Буркина Фасо.

Авторитетни медии като в. „Монд” и „Би Би Си” тогава показаха в детайли, че твърденията на Мелони са неоснователни. А откакто дойде на власт, Мелони не е правила подобни изявления по адрес на Франция. Сега тя говори само за план за развитието на Африка, който Италия ще предложи и който ще е партньорство, в което африканските страни няма да бъдат експлоатирани, а третирани като равнопоставени партньори – елегантна препратка към миналите й гневни изказвания срещу Франция. Макрон също по време на неотдавнашна обиколка в Африка заговори за нов модел на сътрудничество с този континент, който се доближава до плана на Мелони.

Седмица след разразяването на новата полемика между Париж и Рим реакция от най-високо френско ниво, тоест от Макрон няма. Но има от Мелони. Преди три дни тя отправи предупреждение към Франция да се въздържа да използва Италия в опит да разреши вътрешнополитическите си проблеми, съобщиха италиански медии. „Предупреждавам да не се използват други страни за уреждане на вътрешнополитически проблеми, защото това е нещо, което не се прави обичайно”, каза Мелони.

Тя съобщи също така, че точно в навечерието на новата полемика е разговаряла по телефона с Макрон. А после добави, че определено има разлика между изявленията на Франция в частни разговори и тези на публични места. „Това ме кара да мисля, че става дума за френски вътрешнополитически въпрос”, заяви Мелони по адрес на изказването на Дарманен, което както тя даде да се разбере, се е различавало от чутото от нея в телефонния разговор с Макрон. Вчера по време на визита в Прага в отговор на журналистически въпрос Мелони каза, че няма проблеми с Франция и че предполага, че скоро ще се види с Макрон по време на някоя от предстоящите международни срещи на върха. Но тя не спомена нищо за официална двустранна среща на високо равнище.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.