Петковата каша в МВР или къде се крие организираната престъпност

Румен Петков и главният прокурор Борис Велчев. Снимка: Красимир Юскеселиев, в. „Дневник“

Вече седмици се пише за „скандала в МВР”, а повечето зрители и читатели на медиите у нас не разбраха в какво се състои той. Кой какво е направил, кой е добрият, кой лошият?
Президент, премиер и няколко вестника защитиха Румен Петков десетина дни преди да подаде оставка. Прокуратурата също – арестува бившия главен секретар на МВР Илия Илиев, с обвинения, че изнася служебна тайна, а другият генерал – Вальо Танов, който направи страшни разкрития пред парламентарна комисия, беше обвинен, че клевети.

Кой е прав? Кои са фактите, които сякаш никой не иска да коментира?
Откъслечните данни, които излязоха на светло, рисуват кошмарна картина.

Срещата на Румен Петков с т. нар. „братя Галеви“, дупнишки бизнесмени, подозирани за водещи в подземния свят и разработвани от службите

Първоначално Петков не призна за такава среща. Дори каза: „Нямам навика да се срещам със Сульо и Пульо” (виж видеото).

Новината се потвърди от Държавната агенция за национална сигурност.
Целта на срещата е неизвестна, няма конкретно обяснение от министъра или службите. От различни изявления се разбира, че министърът се опитал да въздейства на двамата бизнесмени, които са под наблюдение като престъпни босове, да не влизат във война с други групировки, защото ще попречат на приемането на България в ЕС.
Срещата е абсурдна. На такава среща по никакви правила – нито на МВР, нито според политическата практика, не отива министър. Примерно, ако министърът на вътрешните работи на Италия се срещне с някой бос на Камората, ще настъпи скандал, който може да свали правителството. Тук реакциите не бяха бурни – отишъл, човекът, да свърши работа. Вместо един министър да създаде организация и да изловят босовете на организираната престъпност, той отива на среща с двама, които са следени и подслушвани с подозрения, че търгуват с наркотици, амфетамини и са шефове на една от главните престъпни групи в България.
Защо точно министър Петков отива на тази среща? От прекалена амбиция? От глупост? И само с тях ли се е срещал? В обществото отдавна се говори за негови срещи с друг бос от подобна групировка – Младен Михалев – Маджо. Министър Петков отрича. Но тази среща с Галеви показва, че манталитетът му е особен… (А Маджо го свързват с т. нар. кръг “Монтерей”, в който има хора близки с Петков). Немски журналист, когото Петков заплаши да съди, открито заяви, че министърът е разпънал чадър над търговията с амфетамини в цяла Европа.

От кабинета на министъра и на неговото протеже – главният секретар Валентин Петров – е изтичала информация към разработвани лица

Гл. комисар Валентин Петров. Снимка: Булфото

Те са разбирали кои телефони се подслушват и са ги изключвали. Разработвани лица са се измъквали от следене и са се предпазвали от евентуално залавяне след като на министъра и главния секретар са предоставени справки за разработките върху тях. Това става ясно от изявленията на бившия шеф на НСБОП (сега ГДБОП) ген. Ваньо Танов пред парламентарната комисия по сигурността.
Стенограмата с разпита на ген. Ваньо Танов пред комисията е ужасяваща, но никой не се занимава с фактите.

(Цялата стенограма от изслушването на бившия шеф на ГДБОП генерал Ваньо Танов в парламентарната Комисия за вътрешна сигурност и обществен ред е публикувана от в. „Капитал“ тук.)
Танов дава конкретни примери:

– Като директор на национална служба “Полиция” главен комисар (генерал) Валентин Петров (сега главен секретар на МВР в отпуск) е поискал чрез служител на НСБОП справка за разработка на службата в Хасково, за две конкретни лица дали се следят и подслушват. Началникът на регионалното звено е прегледал разработката и е съобщил имената на Валентин Петров. Случаят е нарушение на правилата. Службата е засякла обаждане до Валентин Петров от разработвания за контрабанда на горива Георги Самуилов, те си организират среща. След срещата между двамата Самуилов се обажда на някой от винпром “Пещера” и му съобщава, че има проблеми и че ще се решат. Ген. Танов докладва тази информация на министъра. След няколко дни Румен Петков му казва, че той е разпоредил тази среща на Валентин Петров. Скоро след това на национално съвещание за новата структура на МВР пред цялото ръководство на министерството ген. Танов заявява, че не желае повече да е директор на тази служба. При личен разговор с министъра по-късно Танов се съгласява да остане на работа. Петков изтъкнал, че няма как да се обясни на обществото защо напуска.

– Танов разказва случай, когато по искане “на ръководството” е правена спешна справка в събота вечер, така че да не може да се изведе в секретното деловодство. Поискани били пълни справки за всички разработки в НСБОП, спешно. Дадени са на началника на кабинета на министъра Александър Петров, в нарушение на правилата за работа със секретни материали. Оказва се, че от министъра са попаднали у ген. Валентин Петров. Танов се обръща към главния прокурор с искане да съдейства да му върнат справките, които се водят на негово име и може да загази. Танов си иска справките от министър Петков, който му казал, че не знае къде са и “няма да ходи по неговите справки”.

По думите на Танов всеки Божи ден в службата му се е звъняло по телефона и са искали спешно справки, в срок до 20 мин., да се донесат на ръка. Съобщения от специални разузнавателни средства също са носени на ръка (б. а. – това са стенограми от подслушани разговори).

– В един случай Танов носи на ръка спешна справка за някаква разработка в кабинета на министъра. Докато се върне от министерството в службата, при Танов се явяват двама негови служители, които работят по случая и му казват – за какво ви беше тази справка, сега всички телефони, които са изредени в справката, бяха изключени. Тоест, след като е докладвана информация на висшето ръководство на министерството, послушваните телефони са спрени. Танов казва, че някой е чел по телефон справката, изготвена от службата и предупреждавал кои телефони да се изключат.
По този повод Танов уведомил писмено ръководството на министерството, че след негова справка е провалена разработка.

– След новогодишните празници 2007 г. при Танов идват двама негови служители, които разработват шефката на митницата в Горубляне и му казват, че в схемата на всички лица, свързани с тази митничарка има едно лице с псевдоним “Запалката”, което не се знае кой е. Няколко дни по-късно става ясно, че това е министър Румен Петков. Подслушваната митничарка позвънила на Виктор Вълков (бивш политик, депутат, посланик, министър, известен като човек от кръга “Монтерей”). В разговор с него тя пита какво ще стане сега, след като има образувано дело срещу началника на кабинета на “Запалката”, дали тяхната далавера няма да се обърка. Когато псевдонимът “Запалката” се появи във вестниците, Виктор Вълков сам даде изявления и каза, че значи и него са подслушвали, защото той викал на Румен Петков “Запалката” – тоест косвено потвърди информацията.
Единият от двамата служители на НСБОП, които разкриват това, се пенсионира по собствено желание, другият е пенсиониран, след като Танов напуска. След пенсионирането зам.-шефът на службата Иван Иванов (който беше арестуван по-късно) се обажда на човек от винпром “Пещера” и му докладва: “Отрязах главата на един”. Обезглавеният е началникът на направление “Контрабанда” в НСБОП.

– При проследяване на т. нар. братя Галеви е засечен техен много дълъг разговор с началника на Националната следствена служба Ангел Александров (сега бивш).
Към братя Галеви изтича конкретна информация какво се говори в най-високи кабинети на министерството.

– При разработката срещу Галеви се получава информация, че те ще се срещат с Алексей Петров на басейна “Спартак” в София, на която ще присъства и някакъв посредник. На срещата да следят и подслушват отиват хора от служба “Външно наблюдение” и от НСБОП. Там пристигат два джипа, от единия слиза министърът на вътрешните работи Румен Петков и службите хукват да бягат от мястото. Хората от НСБОП пристигат при началника си и казват: “Пак изгоряхме, какво ще правим?”.

Натискът от чужбина

Гл. комисар Илия Илиев (вдясно) и Любен Гоцев, сочен за бос на т. нар. кръг „Монтерей“. Снимка: Булфото

От тези няколко случая може да се направи извод, че организираната престъпност в България е стигнала да върховете на властта. Този извод намери отражение в няколко европейски издания, но у нас не беше коментиран в такава светлина. Списание “Икономист” писа, че вътрешният министър на България се е срещал с топ-гангстерите на страната и е подал оставка под натиск от Европейския съюз, след като са извършени още две гангстерски убийства. Според “Икономист” официални лица в ЕС се тревожат, че каквото и да споделят с българските си партньори, то ще изтече към гангстерите.
В. “Файненшъл таймс” писа, че че Румен Петков “демонстрира липса на капка разкаяние” при оставката си, което “показва много за отношението към корупцията и организираната престъпност в най-бедната страна-членка на ЕС”.

Агенция “Ройтерс” написа: “Коренът на проблема е в това, че много политици и магистрати имат връзки с криминални групировки, твърдят обаче дипломати и анализатори. Според тях София до този момент не е показала политическа воля да прекъсне тези връзки.” В информацията на “Ройтерс” пишеше още, че Румен Петков не е успял да се справи с организираната престъпност и да отстрани корумпираните служители в своето министерство, свързани с криминални групировки. Също така, че не е осъден нито един високопоставен служител за корупция и няма присъда за нито едно от 150-те убийства през последното десетилетие.

Румен Петков не отговори конкретно на нищо от изнесеното от ген. Танов. Само заяви няколко пъти, че е наклеветен.

Може ли да се вярва на Танов? Генералът е бил шеф на РДВР в Русе и е поканен за директор на НСБОП лично от министър Петков. Отишъл е с нежелание и разочарован напусна сам през лятото на миналата година.

Какво щеше да се случи в една правова държава след всички тези разкрития?

– Прокуратурата ще нареди да се арестуват главния секретар на МВР ген. Валентин Петров и дори вътрешния министър в оставка, за да докаже има ли техни контакти с престъпници и как от техните кабинети и изтичала информация към т. нар. разработвани лица.

– Прокуратурата и службите щяха да започнат разследване, съпроводено с арести, на собствениците на винпром “Пещера”, доколкото се разбира, че те са получавали информация от МВР, която е свързана не само с алкохолен бизнес, а и с горива и др. От станалите известни разговори на бившия зам.-шеф на НСБОП (ГДБОП) Иван Иванов се разбира, че той получава подаръци и друго от хора на винпром “Пещера”.

Вместо това в България скандалът се замазва и остава неясен за обществото. Винпром “Пещера” е от най-големите рекламодатели в медиите и в последния месец наля допълнително реклама в тях, което се отблагодарява с мълчание. Досега няма нито една публикация, в която да се изясни въпросът каква е ролята на собствениците на винпром “Пещера” в целия скандал, с какво още се занимават, с кого са свързани. Напротив, имаше публикации, които представиха винпром “Пещера” като най-авторитетния производител. Няма проверки за фалшиви бандероли и т. н.

Вместо компрометираните, прокуратурата арестува бившия главен секретар на МВР ген. Илия Илиев по подозрение, че той е изнесъл информация и стенограми от телефонни разговори, които станаха причина да излезе на бял свят кошмарът в МВР.

Очевидно търпимостта към корупцията и организираната престъпност в България е съмнително висока, повечето медии демонстрират липса на активност по скандалните разкрития и оставят съмнение, че обслужват интересите на засегнатите.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.