Идва ли краят на „Произведено в Китай“? Мексико заема мястото на Пекин

Китайската икономика вече е базирана върху третичния сектор и се нуждае от собствен „Китай“, за да функционира. И САЩ, разбира се, се намесват в тази схема

През април 2023 г. китайският износ е намалял с 6,3 на сто спрямо март. През същия месец китайският внос е отчел още по-лоши резултати с годишен спад от 7,9 на сто. Едно неекспертно око би могло да припише този спад на търговската активност с устойчивото влияние на политиката за нулев КОВИД. Причините обаче са доста по-сложни, пише италианското издание „Либеро“.

Преди всичко китайската икономика като цяло вече е преодоляла ограничаващите последствия от политиката за нулев КОВИД. През първото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на азиатската страна е нараснал с 4.5 на сто, което надвишава дори най-оптимистичните очаквания. Възниква резонният въпрос защо тогава Китай търгува по-малко с останалия свят?

„Фабриката на света“

„Произведено в Китай“ е един от най-известните етикети в света и често се асоциира с продукт, произведен на ниска цена, който почти винаги е „аутсорсван“ от големи мултинационални компании. В продължения на десетилетия Китай е използвал много ниската цена на труда, за да привлича богати компании в страната. Стратегия, която функционираше блестящо.

Китай се превърна във втората икономика в света именно благодарение на работната си сила. Бързият икономически растеж за толкова кратък период от време е без прецедент в историята. През първите 20 година на 21-ви век Западът гледаше към Китай с възхищение, което скоро се е превърна в страх.

С подобрението на БВП на Китай и общото качество на живот, стойността на работната сила в страната също е нараснала. Китайската икономика постепенно е преминала от базирана върху производството (втори сектор) към базирана върху услугите (трети сектор), което е естествена еволюция за всяка развиваща се страна.

Китайската работна сила се е усъвършенствала достатъчно, за да привлича високо напреднали компании. Например, най-голямата фабрика на „Тесла“ (Tesla) в момента е разположена в Шанхай, тъй като световните производители на електрически превозни средства залагат на Китай за разширяване на пазарния си дял.

Това не само слага край на евтината китайска работна сила, но означава също, че Китай има нужда от своя „Китай“: развиваща се страна, чиято работна сила е достатъчно евтина, за да започне да възлага производствените нужди на китайските компании на външни изпълнители.

И естествено същата необходимост е споделена от всички западни корпорации, които са разчитали на Китай за евтина работна сила.

„Произведено в Мексико“

Страната, която постепенно измества Китай като „фабрика на света“ отразява и новите геополитически напрежения. САЩ и корпорациите им вече не могат да се доверяват на Китай, тъй като Пекин се превърна в един от основните врагове на Вашингтон.

САЩ имат нужда от страна със западни ценности и развиваща се икономика. За тяхно щастие те откриват такава точно отвъд южната си граница, отбелязва италианското издание.

Мексико предоставя перфектните икономически и геополитически условия, за да се превърне в нов извор на евтина работна сила за САЩ. Става дума за развиваща се икономика в сферата на влияние на Вашингтон и като цяло доста свързана със Запада (за разлика от една Венецуела например).

Освен това въпреки липсата на големи търговски пристанища Мексико се превръща в „Китай“ на самия Китай. Гиганти като „Хуавей“ (Huawei) или „Хисенс“ (Hisense) са отворили фабрики с евтина работна сила в Мексико, точно до американските.

Въпреки че мексиканското правителство все още не е осъзнало това огромно предимство, което има в ръцете си (за момента основният му фокус е войната с наркокартелите), тази нова икономическа тенденция трудно може да бъде преобърната.

Признаването на новооткритата геополитическа значимост на Мексико е от фундаментално значение за разбирането на новите световни баланси.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.