Да направим избори като в Гърция? И нещо за образованието…

Приключилите в Гърция избори са поучителни за нас, може да си направим някои изводи.

Там има същата пропорционална избирателна система, която, за да подобрят, преди години гърците измислиха следното правило – победителят в изборите (независимо дали с 30% или 40%) получава бонус 50 места в 300-членния парламент. Възможност да състави сам правителство. Защото от десетилетия вече няма партии, които да печелят с пълно мнозинство от 45-50%.

Вместо мажоритарни избори, при които няколко по-малки партии могат въобще да изчезнат, това правило дава доминиращо положение на победителя, без да ощетява напълно малките.

Предишното правителство премахна това правило, защото знаеше, че ще загуби изборите и следващият – тоест сегашния премиер Мицотакис – щеше да получи значително мнозинство. Той го получи, с бонус 50 места. Защото правилото влизаше в сила не веднага, а на вторите избори след поправката.

Мицотакис върна закона с бонуса от 50 депутатски места за победителя. Влиза в сила не на сегашните избори (на които на Мицотакис не му достигат 5 места за пълно мнозинство), а на следващите. Сега вместо „да пазарува“ 5 депутати или коалиция с някоя партия, Мицотакис отива пак на избори през лятото, когато ще победи и с бонус от 50 депутати ще има мнозинство от близо 200 депутати в парламента.

Ако въведем аналогично правило у нас, това ще рече победителят в избори да получава 40 депутатски места бонус. Тоест след последните избори Борисов щеше да има най-много около 100 депутатски места (40 са запазени за победителя, останалите 200 се делят според процентите). Пак нямаше да му стигат да направи сам правителство.

При евентуални мажоритарни избори, с тези овладени местни власти и институции, и купуване на гласове, не е ясно какво щеше да стане. От една страна има шанс да спечели пълно мнозинство, от друга, на втори тур другите партии ще се обединят срещу него. Но така по-малките партии могат да изчезнат напълно. Това може да е и една от причините ИТН да замълчи за мажоритарната избирателна система.

Изглежда гръцкият вариант е по-добър. Има и още един – смесена избирателна система – половината места се избират пропорционално, половината мажоритарно. Така бяха проведени изборите за Велико народно събрание 1990 г.

Но има и една съществена разлика – гръцката голяма дясна партия има за лидер човек, завършил университетите „Харвард“ и „Станфорд“.

Българската голяма (псевдо) дясна партия е с лидер човек завършил пожарникарския факултет на милиционерската школа  в Симеоново. И школата на групировката СИК.

А според ченгеджийската пропаганда у нас диплома от Харвард е компромат, атестат за „шарлатания“, както се изразява президентът Радев.