Михаел Лайстер: От дъното има само една посока – нагоре

Витамини за душата. 33 целебни истини, от които имаш нужда

Всеки изпада в емоционални дупки, понякога основателно, друг път без видима причина. Апатия, депресия, тревожност, живот по инерция. На кого не се е случвало? Изходът от дъното е само в една посока – нагоре. Михаел Лайстер е наясно с това; той идва от дъното и знае за какво говори.
„Витамини за душата“ (Ера) ни дава нова перспектива! Директно, дори безцеремонно, Лайстер ни предоставя 33 целебни истини, които имат силата да ни отворят очите и да ни дадат тласъка, от който се нуждаем. Не захаросани и кухи фрази, а думи, които чуваме твърде рядко – разумни и логични.
Те имат тази способност – да помагат. За да се приближиш към себе си, да се сприятелиш със себе си. Да разбереш защо постъпваш така, а не другояче, и да се почувстваш по-добре. Да се гордееш със себе си. Да оставиш негативното зад гърба си. Да добиеш сили и смелост да се справяш с предизвикателствата. Да престанеш сам да си оказваш ненужен натиск и да загърбиш ограниченията, които сам си налагаш. Да вземеш от живота онова, което желаеш и да му се наслаждаваш.
Една-единствена книга, естествено, не е в състояние да направи всичко това за теб. Но ти можеш! А тя ще те подтикне и ще ти даде положителна и реалистична перспектива за живота и света около теб.
Михаел Лайстер е терапевт и консултант. Книгите му веднага се превръщат в бестселъри и са помогнали на хиляди хора. Следва откъс.

Не позволявай да ти казват какво не можеш

Знаеш ли, че ако завържеш добре възпитан кон за стол, той няма да избяга? Конят е достатъчно силен, за да влачи стола, но въпреки това остава на място. А знаеш ли защо става така? Защото конят е научен, че въжето представлява граница. Да е вързан, означава да не може да се помръдне от мястото си. Понеже тази представа е запечатана в паметта му, конят изобщо не се опитва да бяга. Дивият кон обаче не познава тази граница. Ако го вържеш на ограда, той ще я събори и ще избяга. Дивият кон не признава ограничения и не проумява защо трябва да стои на едно място, след като е свободен и достатъчно силен, за да бяга.
За какво ти напомня това? Представяш ли си хора, които се чувстват обвързани с въображаеми граници? Помисли ли за самия себе си?
Чувстваш ли се ограничен в някои области от живота си? Изпитваш ли страх или неувереност, които ти пречат да разгърнеш истинския си потенциал? Липсва ли ти смелост да направиш важни стъпки, макар да си сигурен, че те ще допринесат за развитието ти? Пожелаваш ли си понякога да излезеш от зоната на комфорт, за да се чувстваш наистина жив и да черпиш от живота с пълни шепи? Ако отговориш на тези въпроси с „да“, ти се чувстваш както почти всички хора. Аз се чувствам по същия начин. Всички хора имат граници и тези граници се проявяват в най-различни форми и изпълнения. Причината за съществуването им е почти еднаква при всички нас – тези граници са ни внушени. Ние вярваме, че не можем да правим определени неща и това се дължи чисто и просто на факта, че някога някой ни го е казал.
Казаното не винаги е със зли намерения. В действителност повечето хора около нас ни мислят доброто дори когато поставят граници. Да си представим как родителите обясняват на детето си, че не може да се катери по дървета – те в никакъв случай не го правят с лоши помисли, казват го, защото се тревожат и искат да предпазят детето от наранявания. Помисли си колко пъти са те ограничавали, за да те защитят. Аз например се научих да плувам твърде късно, защото всички мои близки се страхуваха от водата. Израснах с този страх. Сигурно си представяш колко унизително беше, вече тийнейджър, да стоя в ъгъла на басейна за начинаещи и да се потя от страх. Мога да те уверя, че момичетата изобщо не ми обръщаха внимание. Едва по-късно ми направи впечатление, че дори малки деца скачат във водата от три метра височина и изплуват без проблеми. Осмелих се да изпробвам и виж ти, оцелях. Границата, поставена от други хора, изведнъж престана да съществува. Погледнах назад, в миналото, и се убедих, че съм бил наивен глупак.