Феноменът Берлускони – вечното завръщане

Лидерът на италианската десница Силвио Берлускони на пресконференция, след като спечели парламентарните избори в Италия. 15 години след появата си феноменът Берлускони доказа, че е пуснал дълбоки корени в италианската политика и общество. Снимка: Ройтерс

Петнадесет години след появата си феноменът Берлускони отново доказа колко дълбоко е пуснал корени в италианската политика и общество, въпреки противоречивата личност и възрастта на човека, който го олицетворява. Силвио Берлускони спечели състоялите се в неделя и понеделник парламентарни избори. „Шефът на компания, който се впуска с успех в политиката, беше безпрецедентен феномен в Европа. Берлускони съумя да стане незаменим, тъй като е единственият, който може да обедини десницата. Неговият електорат е готов да приеме всичко от него“, обяснява професорът по политология от Университета на Флоренция Роберто Д’Алимонте.

Силвио Берлускони, който на 71 години спечели трета победа, за пореден път доказа способността си да възкръсва. През лятото на 2006 година обаче, след загубата му от лидера на левоцентристката коалиция Романо Проди, коментаторите говореха за възможно оттегляне от политиката на човека, обвиняван от враговете си в популизъм.

През есента на 2007 година Берлускони не успя да свали правителството при гласуването на бюджета. Това предизвика война между ръководителите на десницата и неговият основен съюзник, председателя на крайнодесния Национален съюз Джанфранко Фини, оспори лидерската му позиция. Когато с падането на Проди от власт през януари тази година историята в крайна сметка показа, че Кавалерът (Берлускони) е прав, Фини му засвидетелства своята вярност и дори се съгласи да влее своята партия в новосъздадената формация Партия на свободата.

Тази победа показва нагледно, че „берлусконизмът не е вторичен феномен, тъй като той продължава и днес, въпреки че харизмата на Кавалера беше подкопана и равносметката от последното му правителство (2001-2006 година) е повече от спорна“, отбелязва политологът Марк Лазар, специалист по Италия.

Италианци чакат на опашка, за да гласуват на изборите. Берлускони накара хората, които се отъждествяват с успех, да мечтаят и да заложат за него на трети път, за да подобрят живота си. Снимка: Ройтерс

Няма спор – когато бизнесменът нахлу на политическата сцена под мотото: „Аз съм силен, аз съм богат, обграден съм от жени, можете да станете като мен“, той накара италианците, които се отъждествяват с успеха, да мечтаят. Въпреки че играят по-малко роля днес, трите телевизионни канала от неговата медийна империя също помогнаха за възхода му, като повлияха на начина на живот и на мислене с образа на една по-материалистична и по-индивидуалистка Италия.

„Когато той влезе в политиката, Италия беше готова да приеме посланието му“, резюмира авторът на редакционни статии от икономическия ежедневник „Ил соле 24 оре“ Стефано Оре. „Берлусконизмът е опит за налагане на хегемония на понякога противоречиви ценности като свободата, индивидуализма, работата, традицията, модерността и дори удоволствието“, обобщава Марк Лазар.

Рекордната непопулярност, която правителството на Романо Проди натрупа за 18 месеца, също помогна за запазване на подкрепата за Берлускони сред социалните категории, които са най-благосклонни към него: дребните предприемачи, хората със свободни професии, работниците и жените домакини. „Днес той пак се представя като защитник на дребните буржоа и на политически некоректното“, подчерта наскоро вестник „Кориере дела сера“.

Популярността му в северната част на страната – най-богатата и най-силно развитата в икономическо отношение част от Апенинския полуостров – също съдейства за успеха му. „Италианците като цяло изпитват недоверие към левицата, но това важи с още по-голяма сила в Севера, а в Италия човек не може да управлява без неговата подкрепа“, анализира Стефано Фоли.

Съперникът на Берлускони от левицата, бившият кмет на Рим Валтер Велтрони, много внимаваше да не го напада за съдебните му спорове, въпреки че бившият премиер никога не е бил осъждан. „Велтрони имаше нужда от достоен противник, той не искаше да изгради кампанията си върху антиберлусконизма, тъй като и неговата цел е система с две големи партии“, заключава Марк Лазар.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.