Да хвърлим още 130 млн. от бюджета покрай няколко локомотива – как става?
С питане в парламента от депутата Димитър Найденов от ПП-ДБ, излезе на светло случай, в който служебното правителство прави опит да плати 150 милиона лева по сделка за акумулаторни локомотиви на китайска компания, които може да закупи за 21 милиона от български производител.
Със свое становище и пояснение по случая излезе и българският производител – локомотивният завод „Експрес сервиз“ в Русе, който продава своите локомотиви и в Западна Европа (виж по-долу подробности).
Сделката е подготвена по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) от последното редовно правителство.
Вече договорените условия са такива – по плана се отпускат 21 милиона лева за закупуването на 18 броя маневрени акумулаторни локомотиви за депа. При закупуването на локомотивите от българския завод, в цената от 21 милиона лева влиза и поддръжката им за срок от 15 години.
Вместо да избере българският производител обаче, служебното правителство, в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията, обявява процедура, но подменя вече договорените с Европейската комисия условия в Плана за възстановяване и устойчивост. Видът на локомотивите е променен с допълнителни изисквания, които да изключат българския производител. При това в поръчката е посочено изключително странното изискване за доставка на локомотивите за срок не по-малък от 24 месеца. Такова изискване за по-дълъг срок рядко се случва. И бюджетът е завишен над 7 пъти. Как?
Правителството купува за договорените вече 21 млн. лева локомотиви, но друг модел машини, от китайска компания базирана в Германия. И понеже в България няма къде да се осигури задължителната им поддръжка за 15 години, каквото е изискването, Министерството на транспорта иска да бъдат похарчени от националния бюджет 130 милиона лева за построяването в Горна Оряховица на център за поддръжка на тези китайски машини.
Ето какъв е коментарът на локомотивния завод „Експрес сервиз“ в Русе:
„Нашият завод бе единственият български участник подал индикативна оферта (21 млн. лева) за доставката на 18 броя акумулаторни локомотиви – пишат от завода. Нашето предложение бе пренебрегнато и, вместо това, сегашната обществена поръчка предполага изхарчването на около 150 млн. лева. Но не само нашето елиминиране и 7-кратното завишаване на бюджета ни притесняват. Вижте защо:
Ние сме единственият български производител на локомотиви. Наши акумулаторни локомотиви работят успешно в депа във Франция, Германия, Англия и Швейцария. Биха били добри и за депата в България.
Губи се възможността пари от ПВУ да останат в българската икономика. Нашите локомотиви са изцяло проектирани и изработени от българи, с преобладаващо български компоненти.
Подменя се вече договорената с ЕК инвестиция (в ПВУ изрично са посочени локомотиви за маневри в ДЕПАТА, а след подмяната на спецификациите са добавени допълнителни характеристики, на които трябва да отговарят локомотивите.
Подменят се целите на ПВУ за ръст на българския БВП и осигуряване на заетост в България. Вместо това се залага 7-кратно по-голямо плащане към чужда фирма.
Саботира се политиката на ЕС за ускорен зелен преход и цифровизация, чрез поставяне на нарочно изискване за забавена доставка на локомотивите – изрично е посочено, че локомотивите не трябва да идват в България ПО-РАНО от 24 месеца след подписване на договора. Това излишно забавяне не само рискува финансирането по ПВУ, но и умишлено забавя политиките на ЕС. В същото време, нашият завод бе предложил доставка на всички локомотиви в срок по-малък от 24 месеца.
Предвижда се напълно излишно ЗАДЪЛЖИТЕЛНО строителство на НОВО депо за поддържане на локомотивите, финансирано изцяло от българския бюджет. Това ощетява бюджета с една напълно безсмислена инвестиция, защото при нашето предложение, ние предвиждахме поддръжка на локомотивите за 15 години единствено в НАШИЯ завод в Русе. С това бихме спестили поне 20 млн. лева на българските данъкоплатци.
Безсмислено и дискриминационно е да се посочват два конкретни български града за изграждане на бъдещата многомилионна инвестиция. В документацията са изрично посочени Горна Оряховица и София. Автоматично отпадат индустриални центрове като Русе, Варна, Пловдив или Бургас.
Предвидени са допълнителни 30% завишаване на цената на инвестицията – платими от българския бюджет – за последващи плащания към изпълнителя за ремонти на локомотивите.
В техническите условия са вкарани редица дискриминационни технически условия и напълно излишни изисквания към локомотивите, с цел да се оправдае 7-кратното завишаване на цената. Посочват се конкретни технически условия и параметри, с цел нашата елиминация от процедурата и насочване на параметрите към друг производител.
В отговор на депутатски въпрос, от Министерството на транспорта и съобщенията признават, че представители на БДЖ са посетили завода на Vossloh в Кил, Германия. Там те са се запознали с акумулаторния локомотив Modula с пантограф и батерии. Това е един добър локомотив, но в никакъв случай не оправдава подмяната в ПВУ и 7-кратното увеличения на бюджета по процедурата, изцяло в ущърб на европейските и български данъкоплатци.
За нашия завод, отстраняването от тръжни процедури на МТС не е нещо ново. Ние сме свикнали през годините на това. Но тук говорим за подмяна на ПВУ и за излишно многомилионно оскъпяване на процедура. Вече сме сезирали министерството за проблемните спецификации, с искане за привеждане на процедурата към вече договореното с ЕС по ПВУ. Ще сигнализираме и ЕК, защото намираме за недопустимо да се подменят идеите и целите на Плана за възстановяване. Надяваме се на реакция и от страна на българското Министерство на финансите, заради прехвърлянето на огромна част от тежестта на поръчката към българския бюджет. Дали ще издържи бюджетът? Дали имаме излишни средства за излишно усложнени локомотиви? Дали трябва да се строят чисто нови депа, при положение, че вече има такива?
Никой уважаващ се европейски производител на локомотиви – от ранга на Vossloh – не бива да участва в подмяна на дневния ред на Европа и в ощетяване на българските и евпорейски граждани. Тук се надяваме на разум и колегиалност“, пише в становището на българския производител.