Бриджит Бардо – от секссимвол до борец срещу исляма
Може би си я спомняте по-добре като революционната секси кокетка от 60-те години на френското кино, но тези дни Бриджит Бардо стана по-известна като полагаща стандартите на антиимигрантското крило във френския политически спектър. Във вторник Бардо се изправи пред съда по обвинения за „насърчаване на расова омраза”, и предвид четирите й предишни присъди след подобни обвинения, прокурорът поиска извънредно сурова глоба от 22 000 долара и два месеца условна присъда.
„Малко съм уморена от г-жа Бардо”, призна помощник-прокурорката Ан де Фонет, когато призова съда да наложи „най-силното и забележително” наказание. Очаква се присъдата да бъде произнесена на трети юни.
Искът срещу Бардо беше внесен от Движението срещу расизма и за приятелство между народите (Movement Against Racism and for Friendship between Peoples), позоваващо се на писмо на Бардо, изпратено до френските власти през 2004 година, в което тя нарича мюсюлманите „това население, което ни води за носа и което унищожава страната ни”. Бившата актриса, превърнала се в кръстоносец на защитниците на правата на животните, написала писмото в знак на протест срещу ритуалното убийство на овце по време на мюсюлманските празници Курбан байрам. Официалното й послание, оповестено по-късно от медиите, било изпратено до тогавашния министър на вътрешните работи Никола Саркози, чиято растяща популярност се дължеше частично на суровия му подход към имигрантите и на твърдата му позиция към онези младежи-имигранти, които създават проблеми.
Адвокатите на 73-годишната Бардо, която не се появи на процеса, не се съгласиха, че писмото съдържа обиди и настояха, че въпросната част е извадена от контекста на войнствената й защита на правата на животните през годините – кауза, в чиято подкрепа тя събрала и похарчила милиони долари. Работата й в тази област била приветствана от френските политически лидери и от организации по целия свят, въпреки че напоследък френските съдилища интерпретират някои от изявленията й като ислямофобия.
Защитата на Бардо във вторник твърдеше, че страстното й отричане на ритуалните убийства на Курбан байрам е прието погрешно като атака срещу исляма във Франция. Подобна тактика на защитата не успя да я спаси от присъдите в предишните четири процеса. През 1997 година например Бардо
беше осъдена за първи път по обвиненията в „подстрекаване към расова омраза” заради откритото й писмо до френския всекидневник „Фигаро“, в което се оплакваше от „свръхнаселеността с чужденци”, най-вече от мюсюлмански семейства.
През следващите години тя отново беше осъдена, тъй като твърдеше, че увеличаването на броя на джамиите допринася за загубата на френската идентичност и традиции, „докато камбаните на нашите църкви онемяха заради липсата на свещеници”. Имиджът на Бардо и в двата случая беше помрачен от брака й с активнен поддръжник и политически съюзник на лидера на френския Национален фронт Жан-Мари льо Пен.
През 2000 година Бардо отново беше осъдена – този път заради коментари в мемоарите й „Квадратът на Плутон“, където в главата „Отворено писмо до моята изгубена Франция” тя скърби за това, че „…моята родина, Франция, моето отечество, моята страна отново е завладяна от огромно количество чужденци, особено мюсюлмани.” През 2004 година друга книга на Бардо – „Вик в тишината“ (ИК „Факел“) – отново повдигна въпроса за имиграцията и за исляма като се сблъска с антирасистките закони, като свърза исляма с терористичните атаки от 11 септември и алармира за „ислямизация на Франция” от хора, описани от нея като „нашественици”.
Сега прокуратурата настоя за възможно най-тежко наказание с надеждата да покаже на Бардо, че сериозно нарушава френския закон. Движението срещу расизма и за приятелство между народите апелира към съдията да „обърне внимание на отказа на Бардо да си вземе поука от предишните присъди и да спре да използва расистки език”. Съдът ще се произнесе през юни, като предишните присъди по подобни обвинения показват, че Бардо не е била склонна да смири тона си при досегашните решения на съда.