НАТО: Силни, но и „зелени“ армии

Пред НАТО стоят редица дилеми по пътя на борбата с климатичните промени, в момент, когато алиансът се опитва да гарантира ефективността на своите въоръжени сили на фона на най-голямата сухоземна война в Европа от десетилетия, която разкъсва Украйна. Това каза генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг в интервю за Асошиейтед прес в сряда.

Въоръжените сили по света са най-големите потребители на въглеводороди – горива и смазочни масла, които допринасят за емисиите на парникови газове. В последно време тяхното търсене е голямо с оглед на факта, че глобалното затопляне е съпроводено от конфликти и кризи заради недостига на суровини и храни.

Основната дилема, която стои пред НАТО по думите на Йенс Столтенберг, е трудният избор „да имаш „зелена“ или силна армия“.

Той каза, че алиансът трябва да „съвмести необходимостта от ефективна, силна армия с потребността от щадяща климата армия“.

В своята нова Стратегическа концепция – обявена миналата година, по същество ключова декларация за мисията на НАТО – най-голямата организация в света в сферата на сигурността показа, че за първи път припознава климатичните промени като „основното предизвикателство на нашето време, с всеобхватно влияние върху безопасността на страните членки на НАТО“.

Документът обърна внимание на факта, че „инфраструктурата, активите и базите на всички 31 страни от алианса са уязвими от последиците“ от климатичнити промени. Новата Стратегическа концепция отправи предупреждение, че с течение на времето армиите на НАТО са принудени да действат във все по-екстремни климатични условия и все по-често са призовавани да участват в спасителни операции при природни бедствия.

„Климатичните промени са катализатор на кризи. Те усложняват достъпа до основни жизнени ресурси като вода и почва и съответно принуждават милиони бедстващи хора да напускат своите страни. А всичко това, в крайна сметка, засяга нашата сигурност“, каза Столтенберг за Асошиейтед прес от централата на НАТО в Брюксел.

Миналата седмица в Германия алиансът започна военновъздушно учение, което бе определено като най-голямото в неговата история. Около 250 самолета от 25 държави, които са сред основните източници на парникови емисии, се включиха в симулация на нападение срещу страна членка на НАТО. Само САЩ пратиха близо 100 учебни изтребителя.

Учението бе планирано отдавна, но се провежда в рамките на стратегията на НАТО за охрана и отбрана. То е част от усилията да бъде разубеден президентът на Русия Владимир Путин да не разширява войната си срещу Украйна на територията на страни членки на алианса. Съответно и няма изглед „военните игри“ скоро да спрат.

Столтенберг отбеляза, че най-добрият начин да бъде постигнат баланс е „да се развият технологиите и да се гарантира, че армиите се вписват в енергийния преход, който тече в момента“. НАТО създаде „иновационен фонд“ и център за обучение по климатичните промени в стремежа си да даде тласък на желаното технологично развитие.

Великобритания също започна да използва все повече екогорива за някои от своите бойни самолети. Други държави съюзници работят по въпроса за намаляването на зависимостта си от дизеловото гориво, което е особено уязвимо при транспортиране за въздушни или сухопътни атаки.

В същото време обаче Столтенберг подчерта, че НАТО не може „просто ето така, с едно щракане с пръсти, да премине от технологии на изкопаеми горива изцяло към нулеви емисии“. Това поставя друга дилема.

„С течение на времето ние ще имаме паралелни механизми по двете технологични линии, което ще увеличи разходите, и съответно ще изникнат допълнителни проблеми с логистиката“, посочи той за доставката на гориво за моторизираните части, както и за бойните танкове и кораби.

„Другата дилема е да се направи така, че двете системи за доставка на гориво да функционират паралелно“, каза Столтенберг. „Ако различните държави използват различни системи, при които се уповават частично както на старите, така и на новите технологии, това със сигурност ще създаде проблеми с взаимозаменяемостта и едновременното използване. Ще стане още по-трудно“, аргументира се той.

Темповете в борбата с климатичните промени бяха забавени в някои отношения от войната в Украйна заради значимата зависимост на много европейски държави от руския петрол и природен газ. Някои страни, например Полша, забавят своя отказ от въглищата, а други, в това число Белгия, планират да използват ядрената енергия колкото се може по-дълго.

Йенс Столтенберг обърна на внимание и на факта, че държавите трябва да бъдат наясно с перспективата за развиване на нови зависимости – най-вече от страни с авторитарна форма на управление като Китай – по отношение на редкоземни елементи като лития и кобалта. Те се използват в производството на батерии, както и на соларни панели и ветрогенератори.

И накрая – националната сигурност си остава в центъра на борбата с климатичните промени, заключава генералният секретар на НАТО. Мирът е предпоставка за това, независимо дали става въпрос за Украйна или за която и да било друга държава.

„Нуждаем се от мир и стабилност, така че страните да могат да си сътрудничат и с едни съдържателни глобални усилия да намалят вредните емисии – отбеляза Столтенберг. – Ако съюзниците на Украйна са принудени да избират между „зелени“ и ефективни въоръжени сили, то всеки ще предпочете да има силна и ефективна армия, защото всичко опира до сигурността. Предизвикателството е да се съчетаят двете цели в дългосрочен план.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.