Как се стигна до бунтовете във Франция

Размирици във Франция. Снимка: видеокадър
Мнозина сравняват убийството на Нахел М. и последвалите размирици със случая Джордж Флойд в САЩ преди три години

Убийството на 17-годишно момче от полицай в покрайнините на Париж предизвиква безредици, вандализъм и разполагането на 45 000 полицаи в цяла Франция, поради което се правят сравнения с убийството на Джордж Флойд – и с начина, по който тази трагедия отприщи вълна от протести в САЩ преди три години.

Френският вестник „Льо Монд“ направи този паралел в редакционна статия. „Като оставим настрана напълно специфичния американски расов контекст – пише вестникът, – събитията напомнят за убийството на Джордж Флойд, чернокож мъж, удушен от бял полицай в Минеаполис през май 2020 г.“

Съществуват няколко прилики: И двата случая са записани и широко разпространени в социалните медии; и двата случая са последвани почти веднага от възмущение в цялата страна и извън нея.

Както пише „Льо Монд“: „Това деяние е извършено от служител на реда, заснето и излъчено почти на живо, и в него е замесен емблематичен представител на социално дискриминирана категория: мъж от работнически квартал.“

Но има и съществени разлики и, както се признава в редакционната статия, трагичната смърт на Нахел М, единствено дете от алжирски и марокански произход, и последвалите размирици имат специфичен френски контекст.

Тези различия включват историята на Франция с мигрантските общности, силното недоволство и гняв, които се усещат в предградията на много френски градове, и специфичната френска правна рамка, която урежда как и кога полицията може да използва огнестрелно оръжие.

Призраците от 2005 г.

Ако в САЩ убийството на Джордж Флойд се разглеждаше на фона на неотдавнашни случаи на полицейска бруталност и дългата история на дискриминация срещу чернокожите американци, то събитията от тази седмица във Франция се разглеждат на фона на миграцията в страната от бившите африкански колонии и – по-конкретно – на спомените за една трагедия, случила се преди близо две десетилетия.

През 2005 г. в североизточно предградие на Париж полицията се отзовава на обаждане от мъж, който казва, че е видял двама тийнейджъри да се опитват да влязат в строителен обект. Полицаите преследват момчетата, които са убити от ток, докато се крият в подстанция за високо напрежение.

Първоначалната реакция на правителството беше критикувана; в деня след трагедията и тогавашният министър-председател на Франция, и вътрешният министър (Никола Саркози, бъдещият президент) предположиха, че двете момчета може да са били крадци. Тези изказвания бяха съпроводени от опитите на някои десни коментатори да свържат трагедията с неотдавнашната нелегална имиграция – въпреки факта, че жертвите са второ поколение имигранти, родени и израснали във Франция.

Тийнейджърите са от тунизийски и малийски произход, а смъртта им и реакцията на правителството предизвикаха възмущение в няколко парижки предградия, известни като banlieues, където са се заселили много имигранти от Африка. Протестите се разпространиха и последваха триседмични размирици в цялата страна. Правителството обявява извънредно положение.

Една прилика между тогава и сега: агресивният и насилствен характер на протестите. Размириците през 2005 г. доведоха до материални щети за стотици милиони долари; бяха подпалени около 9000 автомобила, а полицията извърши близо 3000 ареста.

Може би имайки предвид спомена от 2005 г. и страхувайки се от повторение, този път френските власти бързо осъдиха смъртта на Нахел М. Самият Макрон нарече убийството „непростимо“. „Нищо не оправдава смъртта на млад човек“, каза той почти веднага и определи случилото се като „необяснимо“.

Местният прокурор в Нантер също действа бързо, като ден след стрелбата започна разследване за убийство срещу полицейския служител и заяви, че според него „не са били изпълнени законовите условия за използване на оръжие“.

И въпреки че полицейските профсъюзи изразиха гнева си от задържането на служителя, дори началникът на парижката полиция беше внимателен в първоначалната си реакция на смъртния случай, като заяви, че той „повдига въпроси пред мен“.

Спорен закон

Правната уредба във Франция също е различна. Напоследък френските власти са критикувани за това, че дават правомощия на правоприлагащите органи по начин, който според критиците застрашава сигурността на обикновените хора – и твърде често на тези от по-беден и имигрантски произход в частност. Убийството от тази седмица е извършено, след като Нахел М. не се е подчинил на пътна проверка – действие, известно във Франция като „refus d’obtemperer“ или отказ да се подчини на полицай.

Съгласно френската правна система полицията може да спре водач, за да провери документите му, без да има данни, че водачът е нарушил закона. А съгласно правна разпоредба от 2017 г. полицията може да използва огнестрелно оръжие в няколко случая, включително когато не е в състояние да спре водачи, които са пренебрегнали заповедта за спиране и за които се счита, че могат да представляват риск за техния живот или физическа безопасност, или за безопасността на други лица.

Разпоредбите са противоречиви: убийството на Нахел М. е третото по рода си през тази година, а през миналата година 13 души са били убити, след като не са се подчинили на заповед за спиране на пътя. От 2017 г. насам повечето от жертвите на подобни убийства са чернокожи или от арабски произход, сочат данни, събрани от Ройтерс.

Проучване на френски изследователи от миналата година показа ясен скок на полицейските убийства на хора в превозни средства след въвеждането на закона през 2017 г. Изследователите заявиха пред местен вестник, че разпоредбите са „изложили живота на гражданите на по-голям риск от страна на полицията“.

Законът беше в отговор на терористичните атаки в Париж през 2015 г., при които загинаха 130 души. Преди въвеждането му използването на огнестрелно оръжие от полицията беше ограничено, подчинено на принципа на самозащитата и разрешено само при „действителна и реална“ атака.

Както и след убийството на Джордж Флойд, и сега има призиви Франция да преразгледа начина, по който полицията си върши работата. „Обезпокоени сме от убийството на 17-годишно момче от северноафрикански произход от полицията във Франция във вторник“, заяви говорителката на Службата на ООН по правата на човека Равина Шамдасани на брифинг за медиите в Женева тази седмица. „Това е момент, в който страната трябва сериозно да се заеме с дълбоките проблеми на расизма и дискриминацията в правоприлагането.“

Поляризирана политика

Както и в САЩ, Макрон и френската управляваща върхушка трябва да се ориентират в една все по-поляризирана политическа арена. Ако от едната страна има критики към поведението на полицията и отношението към хората, които живеят в често бедни и безрадостни крайградски общности, то от другата страна е възраждащата се крайна десница, която спечели позиции, подклаждайки страховете от миграцията.

Тази седмица, докато правителството на Макрон се опитваше да въведе ред, като същевременно се опитваше да избегне обявяването на извънредно положение в страната, лидерът на крайно десния Национален фронт Марин льо Пен нападна правителството, като заяви: „Тези ужасяващи събития връщат нашите лидери към реалността, която те изгубиха от поглед заради опиянението от самотната власт и безумната идеологическа конструкция, особено по отношение на имиграцията и съдебната небрежност.“

Основното послание на крайната десница: Макрон е станал мек по отношение на престъпността и миграцията.

Как тези дебати в крайна сметка ще се отразят на политическия пейзаж в страната, предстои да разберем; ситуацията остава променлива. Много ще зависи от това какво ще се случи в близко бъдеще, докато Франция се опитва да предотврати период на продължително насилие. Както се изрази френският министър на вътрешните работи в края на тази седмица: „Следващите часове ще бъдат решаващи.“

Превод е-вестник

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.