The Telegraph: Русия отвлича не само деца в Украйна

Олег Андреев с дъщеря си след спасяването

Възрастни и социално най-уязвими украинци са отвеждани на територията на Русия, лишавани са от гражданство, принуждавани са да даряват кръв и са оставяни в агония след неуспешни медицински процедури.

За това свидетелстват резултатите от разследване, проведено от британското издание The Telegraph. Възрастните хора са попаднали в капана на руската здравна система, след като войските на Владимир Путин окупират родните им градове и села в ранните етапи на войната. Тези, които са успели да избягат обратно в Украйна, казват, че са били „третирани с пренебрежение“ и тормозени.

Путин е обвинен във военни престъпления за незаконна депортация и малтретиране на деца. Но малко се знае за възрастните хора, уязвимите възрастни и хората с увреждания, попаднали в руската система по време на инвазията.

Журналисти от The Telegraph са разговаряли с украинци с увреждания и възрастни хора, както и с роднини, спасили близките си от вражеската територия.

„У тях не е останало почти нищо човешко“

Олег Андреев, 65 г., е парализиран. Той попада в ръцете на руските окупатори, когато те поемат контрола над селото му в Източна Украйна. След масиран руски обстрел той е намерен в опожарена къща до майка си, която е загинала при бомбардировките.

Андреев разказва, че руските войници са откраднали инвалидната му количка, за да пренесат ранения си другар. Самият Олег е откаран в медицинско заведение в Макеевка в окупираната част на Донбас, където персоналът „се държеше с нас с пренебрежение“.

„В тях нямаше почти нищо човешко“, казва той за тези, на които е било наредено да се грижат за него.

В джоба на инвалидната му количка били всички важни документи, които носел със себе си, включително паспортът му. Той каза, че руснаците са го отвели, без да му дадат възможност да съобщи на дъщеря си, че все още е жив.

„Просто оставиха един парализиран човек без документи, без лични документи“, казва Жанин Андреева, дъщерята на Олег.

The Telegraph пише, че пръстите на краката на украинеца са силно измръзнали. Защото по време на обстрела е трябвало да лежи дълго време на стълбите в 10-градусов студ. Лекарят на окупираната територия отказал да лекува измръзналите пръсти, а след това ги отстранил, когато болката станала непоносима. Андреев разказва, че дори и след това костите му останали оголени заради лошо извършената ампутация.

Единственото лечение, което получил, било със зеленка, която The Telegraph описва като „остарял антисептик от съветската епоха за лечение на леки рани“. Не са прилагани обезболяващи. Андреев разказва, че е бил руган от персонала и унижаван от надсмиваща се медицинска сестра, когато е имал нужда от помощ, за да си измие поне лицето. Главата и лицето на мъжа са били обръснати без негово разрешение, а персоналът му взел 70 % от пенсията.

Андреев разказва, че в болницата се е запознал с приятеля си, 61-годишния Игор, който загубил краката си, докато бил в руска колония. Руснаците също така отказали да лекуват радикулита му. Понякога Андреев давал малкото пари, които му оставали, на трудоспособен пациент, за да намери храна за него и Игор.

„Няколко пъти той успя да ми купи ягоди и малини, представяте ли си? Бях толкова щастлив в този момент“, казва той.

След месеци на неуспешни опити да освободи баща си, Жанин Андреева успява да се свърже с благотворителната организация „Помощ за бягство“. Ели Исаева, която работи за благотворителната организация, каза, че тя помага на семейства, чиито роднини са попаднали в капан без пари или подходящи грижи в контролираните от Русия райони на Украйна. Наскоро тя е помогнала за спасяването на жена, която е била принудена да дари кръв, вероятно за да помогне на ранени руски войници.

В случая на Андреев е било помогнато на парализирания мъж да избяга. Но неговият приятел Игор умира две седмици след това от заболявания, свързани с лечението, което е получил в болница на окупирана територия. Според Исаева не е необичайно пациентите да са толкова занемарени, че да не доживеят да се върнат у дома.

Миналото лято „Помощ за бягство“ получава сигнал, че възрастна жена в окупирания тогава град Граков в Харковска област страда от тежка гангрена и не получава подходящо лечение. Когато пристигнала помощ, тя започнала да халюцинира. Тя умира, след като руските войници отказват да позволят на шофьора на благотворителната организация да я закара в болница. Исаева твърди, че на много от пациентите с увреждания, с които е работила, са били конфискувани паспортите и им е било наложено руско гражданство.

Освобождаването на група от петима мъже с увреждания на възраст от 20 до 35 години и връщането им в Украйна отнема седмици, тъй като паспортите им са отнети при отвеждането им от Каховка до Воронеж. Двама от тях, Александър и Богдан, заявиха, че персоналът на заведението, в което са били държани, е планирал да ги обяви за умствено недееспособни. Богдан ходи с патерици и страда от церебрална парализа, а Александър се придвижва в инвалидна количка с недиагностицирано заболяване.

Пациентите в руското заведение разказват пред представители на благотворителната организация, че им е забранено да напускат сградата и са предупредени, че ако се опитат да го направят, ще бъдат подложени на „тежко наказание“. Те не можели да се измият, защото от крановете течала мръсна вода с оранжев цвят.

„От едната страна на сградата има полета, а от другата – гробове“, казва Исаева.

Богдан разказва, че паспортът му е бил отнет уж за превод на руски език, въпреки че вече е бил попълнен на украински и руски. След това без негово съгласие му е било дадено руско гражданство. 75-годишна възрастна жена, избягала в Украйна, каза, че е била отвлечена от дома си по време на руското нашествие.

„Петима въоръжени мъже с бели ленти разбиха ключалката на къщата ми и ми наредиха да напусна. Всичко, което имах – телефонът ми, парите, дрехите – всичко остана в къщата“, каза украинката, която отказа да назове името си.

Тя каза, че са я качили в кола, без да ѝ обяснят къде я водят. Руските служители ѝ казали, че има две възможности: да приеме руско гражданство и да отиде в интернат или да остане на най-близката железопътна гара. Когато тя се противопоставила, те я заплашили, че ще я „изпратят в психиатрична клиника“.

В крайна сметка Андреев успява да стигне до Киев и се събира отново с дъщеря си. Той се разплака, докато разказваше за преживяното.

„Това е ужасно. Покойната ми баба вдигаше тост винаги, когато имахме празник: „За да няма война“. Винаги съм се питал защо баба ми казваше това всеки път, през годините. Сега вече знам“, казва мъжът.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.