Путин и Берлускони – приятелство, скрепено от бизнеса
в. Файненшъл таймс
На пръв поглед Силвио Берлускони и Владимир Путин едва ли изглеждат като истински първи приятели. Новоизбраният италиански премиер е десен проамерикански медиен магнат и милиардер, по-известен с евтиния си хумор и политически гафове, отколкото със сериозни формулировки на политическия курс. Руският президент (и бъдещ премиер) е извънредно сдържан, предпазлив бюрократ с вроден усет, който възстанови мощта на Кремъл за сметка на някои влиятелни бизнес олигарси и възроди националната гордост, като действаше като противотежест на глобалното влияние на САЩ.
Въпреки това, откакто се срещнаха за първи път през 2001 година, те изградиха забележително приятелство. И двамата влагат голяма доза лична химия в отношенията си, смятани са за аутсайдери, на които другите лидери гледат с подозрение. Затова едва ли е изненада, че Путин се постара да бъде първият посетил луксозната вила на Берлускони в Сардиния, за да го поздрави за преизбирането му.
Руският президент идва в тази вила не за първи път. Той дойде със съпругата си Людмила през 2003 година, а след това изпрати дъщерите си Маша и Катя на двуседмична лятна ваканция. Путин покани Берлускони в черноморската си резиденция в Сочи. Миналата година в Санкт Петербург двамата посетиха състезание по бойни изкуства с белгийския актьор от нискобюджетни филми Жан-Клод Ван Дам, точно по времето когато руските сили за борба с безредици (ОМОН) разгонваха демонстрация на опозицията в Москва. Това изглежда не обезпокои Берлускони.
Двамата имат повече общи черти в своя политически стил, отколкото човек би очаквал. И двамата обичат да шокират – Берлускони с груби вицове, Путин с груб език. И двамата са с нисък ръст, грижат се за външния си вид и управляват държавите си чрез тясно сплотени групи от доверени хора.
Обединява ги обаче не само стилът, но и бизнесът. Путин не отскочи случайно до Сардиния на връщане от посещението си в Либия, където подписа оръжейни и енергийни сделки. Руският президент е също толкова генерален директор на Russia Inc. и основна движеща сила зад газовия монополист „Газпром“, колкото и национален лидер. За Берлускони смисълът на политиката е да прави бизнес. Благодарение на личните си връзки, двамата насърчиха жизненоважни бизнес отношения, особено в енергийния сектор.
„Газпром“ и италианският енергиен концерн „Ени“ с 30 процента държавно участие са партньори в гигантския проект за газопровода Южен поток, който се предвижда да доставя 30 млрд. кубически метра сибирски природен газ годишно до Италия през Черно море и Балканите. За Вашингтон, а и за мнозина в Брюксел, тръбопроводът е опасен ход, който ще увеличи зависисимостта на Европейския съюз от руските енергийни доставки. За Путин и Берлускони това е просто добър бизнес.
„Ени“ и италианската електрическа компания „Енел“ са партньори с „Газпром“ в експлоатацията на газовите находища, които купиха при банкрута на „Юкос“ (компанията на олигарха Михаил Ходорковски, който е в затвора). Освен това „Енел“ придоби контролния пакет акции в приватизираната компания за производство на електричество ОГК-5 и планира да изразходва 2 млрд. евро (3,2 млрд. долара) в Русия за изграждането на вертикално интегриран енергиен концерн.
Сега „Газпром“ обяви, че иска да стане партньор в газопровода на „Ени“ от Либия, където руският гигант подписа в сряда споразумение за съвместно дружество с либийската национална петролна компания. „Газпром“ също така обсъжда размяна на активи с „Ени“, което ще осигури на италианската компания по-голямо участие в Русия в замяна на италиански интереси в Либия.
Това е само в енергийния сектор. Италия не може да се съревновава с Германия по абсолютни обеми на търговия и инвестиции в Русия. Благодарение на връзката Берлускони-Путин обаче Кремъл гледа на нея като на най-надеждния бизнес партньор. Нищо чудно, че Путин се втурна към Сицилия, за да стисне ръката на своя най-добър приятел.
По БТА