Защо Швеция връща хартиените учебници и упражненията за писане на ръка

В училищата прекалено бързо навлиза дигитализацията

Ученици в начално училище в Швеция упражняват писането на ръка. Снимка: АП/БТА

През миналия месец, когато децата се върнаха на училище в Швеция, много от техните учители поставиха нов акцент върху печатните учебници, четенето наум и упражненията по ръкопис, отделяйки по-малко време на таблетите, самостоятелните онлайн проучвания и уменията за използване с компютърна клавиатура.

Връщането към по-традиционните начини на обучение е в отговор на въпросите на политици и експерти дали силно дигитализираният подход към образоването в страната, включително въвеждането на таблети в детските градини, е довел до намаляване на основните умения на учениците.

Шведската министърка на образованието Лота Едхолм, която встъпи в длъжност преди 11 месеца като част от новото дясноцентристко коалиционно правителство, бе един от най-изявените критици на пълното възприемане на технологиите в учебните заведения. „Учениците в Швеция се нуждаят от повече учебници“, заяви Едхолм през март. „Физическите учебници са важни за обучението им“, добави тя.

Миналия месец министърката съобщи в изявление, че правителството иска да отмени решението на Националната агенция за образование, която иска да направи дигиталните устройства задължителни за детските градини. Властта планира да отиде и по-далеч и напълно да прекрати дигиталното обучение за деца под 6-годишна възраст, съобщи още ведомството пред Асошиейтед прес.

Въпреки че учениците в страната постигат все по-високи резултати от средните за Европа по отношение на уменията по четене, международната образователна оценка на нивата на четене за четвъртокласниците – Progress in International Reading Literacy Study (PIRLS), подчерта спад сред децата в Швеция в периода 2016-2021 г.

През 2021 г. шведските четвъртокласници са имали средно 544 точки на теста, което представлява спад спрямо средното ниво от 555 точки през 2016 г. Въпреки това техните резултати все още поставят страната наравно с учениците от Тайван, които заемат седмото място по общ резултат в класацията.

За сравнение, Сингапур – който оглавява класацията – е подобрил резултатите по четене на четвъртокласниците си по модела PIRLS от 576 на 587 точки за същия период, а средният резултат на учениците в Англия е претърпял лек спад от 559 точки през 2016 г. на 558 точки през 2021 г.

Според експерти в областта на образованието някои от пропуските в обучението може да са резултат от ковид пандемията или да отразяват нарастващия брой ученици имигранти, които не говорят шведски като майчин език, но въпреки това прекаленото използване на дигитални устройства по време на учебните занятия може да доведе до изоставане на младежта в основни учебни дисциплини.

„Съществуват ясни научни доказателства, че цифровите инструменти по-скоро влошават, отколкото да подобряват обучението на учениците“, заявиха представители на Каролинския институт – шведски медицински университет – в изявление от миналия месец относно националната стратегия за дигитализация на образованието в страната. „Смятаме, че фокусът трябва да се върне върху придобиването на знания чрез печатни учебници и експертни познания на учителите, а не върху придобиването на знания предимно от свободно достъпни цифрови източници, които не са били проверени за точност“, заявиха от високоуважавания медицински университет, фокусиран върху научните изследвания.

Бързото налагане на цифрови инструменти за обучение предизвика безпокойство от страна на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

В доклад, публикуван миналия месец, ЮНЕСКО отправи „спешен призив за използване на технологиите в образованието по подходящ начин“. Докладът призовава страните да ускорят интернета в училищата, но същевременно предупреждава, че технологиите в образованието трябва да се прилагат така, че те никога да не заместват обучението, водено от учителя, и да подкрепят общата цел за качествено образование за всички.

В шведската столица Стокхолм 9-годишният Ливиън Палмър, третокласник в началното училище Юргордсколан, изрази одобрението си за прекарването на повече учебни часове офлайн. „Харесва ми да пиша повече в училище, например на хартия, защото просто е по-приятно, нали знаете“, каза той пред АП по време на неотдавношно посещение в училището.

Неговата учителка Катарина Бранелиус заяви, че още преди внимателните проверка на национално равнище тя е подбирала по кои предмети да иска от учениците да използват таблети по време на часовете. „Използвам таблети по математика и работим с някои приложения, но не използвам таблети при писането на текстове“, заяви тя.

Учениците под 10-годишна възраст „се нуждаят от време, практика и упражнения по писане на ръка… преди да ги научите да пишат на таблет“, добави тя.

Онлайн обучението е силно обсъждана тема из цяла Европа, както и в други части на Запада. Полша например стартира държавно финансирана програма за предоставянето на лаптоп на всеки четвъртокласник с надеждата страна да се превърне в по-конкурентноспособна в технологично отношение.

В Съединените щати пандемията от КОВИД-19 накара държавните училища да предоставят на учениците от началните училища и гимназиите милиони лаптопи, закупени с федерални средства от програмата за подпомагане при пандемията. Но все още съществува разделение по въпроса за дигиталното обучение, което е и една от причините американските училища да използват както печатни, така и дигитални учебници, казва Шон Райън, президент на училищното подразделение в Съединените щати на издателството за учебници Макграу Хил.

„На местата, където няма свързаност у дома, преподавателите не са склонни да се осланят на дигиталните технологии, защото мислят за най-уязвимите си (ученици) и гледат те да имат същия достъп до образованието като всички останали“, добави Райън.

Германия, която е една от най-богатите страни в Европа, е известна с бавния си преход на правителствени програми и всякакъв вид информация към онлайн формати, в това число и в областта на образованието. Състоянието на дигитализацията в училищата също се различава в 16-те провинции на страната, които сами определят учебните си програми.

Много ученици могат да завършат училищното си образование, без да са задължени да се обучават в областта на цифровите технологии, например в работа с код при програмирането. Някои родители обаче се притесняват, че децата им може да не са в състояние да се конкурират на пазара на труда с технологично по-добре обучени младежи от други страни.

Саша Лобо, германски писател и консултант, който се занимава с интернет пространството, смята, че е необходимо усилие на национално ниво, за да се ускори обучението на германските ученици, в противен случай страната рискува да изостане в бъдеще. „Ако не успеем да превърнем образованието в дигитално, да научим как работи дигитализацията, след 20 години няма да сме просперираща държава“, каза той в интервю за германската телевизия Цет Де Еф (ZDF) в края на миналата година.

За да противодейства на спада в резултатите на Швеция по отношението на четенето от страна на четвъртокласниците, шведското правителство обяви инвестиция на стойност 685 милиона шведски крони (60 милиона евро) за закупуването на книги за училищата в страната за тази година. През 2024 и 2025 г. ще бъдат изразходвани по още 500 милиона крони (42 милиона евро) годишно, за да се ускори връщането на учебниците в училищата.

Не всички експерти обаче са убедени, че стремежът на Стокхолм да се върне към хартиените учебни е свързан единствено с това кое е най-добро за учениците.

Критикуването на ефектите от технологиите е „популярен ход на консервативните политици“, заяви Нийл Селвин, преподавател по педагогика в университета „Монаш“ в Мелбърн, Австралия. „Това е ясен начин да се каже или да се сигнализира за ангажираност към традиционните ценности“, добави той.

„Шведското правителство наистина има право, когато казва, че няма доказателства за това, че технологиите подобряват обучението, но според мен това е така, защото няма ясни доказателства за това какво работи с технологиите“, добави Селвин. „Технологиите са само част от една наистина сложна мрежа от фактори в областта на образованието“, уточни той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.