Иван Хиновски: Изграждат 2000 Мвт ветрогенератори, държавата не ги слага в сметката
Ще се строят и още 50 Мвт инсталации да добиване на ток от Слънцето,казва шефът на Българския енергиен форум
Иван Хиновски е председател на Българския енергиен форум и директор във фирмата „Енкон Сървисиз“. Представлява България в Световния енергиен съвет. Бил шеф на направление „Ядрена енергетика“ в „Енергопроект“, а по-късно, по времето на правителството на Иван Костов, е назначен за изпълнителен директор на НЕК. Хиновски е бил член на управителния съвет на АЕЦ „Козлодуй“, председател на „Булатом“, организацията на компаниите, работещи в ядрената индустрия. Консултира проекти за възобновяеми енергийни източници.
– Г-н Хиновски, вие бяхте консултант по няколко проекта за възобновяеми енергийни източници(ВЕИ) в страната. Как се развива този бизнес у нас?
– Възобновяемите енергийни източници за съжаление все още са подценени като възможен участник в енергийния баланс на страната.
– Защо?
– Защото официалната политика на звеното за планиране развитието на електроенергийната система в НЕК (Националната електрическа компания) е, че тези енергийни източници са ненадеждни и изискват 100% „горещо” резервиране (б. р. – терминът означава, че за да се включат в енергийната система, мощността на източниците трябва да се гарантира 100% от други електроцентрали, тъй като не работят, когато няма вятър, слънце и т.н.), което е абсурдно и не отговаря на европейската директива. Никой от тези „експерти” не си направи труда да се запознае с добрите европейски практики в тази област, да разбере, че дори ветрогенераторите не се резервират „горещо” 100%, че друга част от възобновяемите източници не изискват резервиране въобще и т.н.
– Какви са реалните препятствия за развитие на възобновяемите енергийни източници в България?
– Аз съм далече от мисълта, за разлика от мнозинството инвеститори в тази област, че основните проблеми са в държавата, НЕК, електро-разпределителните дружества (ЕРД) и регулаторния орган (ДКЕВР). Преди всичко инвеститорите трябва да подхождат отговорно към сроковете, в които заявяват присъединяване , съпроводено със симетрични парични гаранции и неустойки, ако причинят преразходи на НЕК и ЕРД, поради неготовност от тяхна страна.
От друга страна, както НЕК така и ЕРД далече не са готови да отговорят технически адекватно на бума на строителството на възобновяеми енергийни източници. Съществуват и някои неясноти от регулаторна гледна точка особено що се касае за дългосрочната ценова политика на държавата по отношение на тези енергийни източници. Като негативни последствия върху този бизнес на първо място бих определил неяснотите и забавянето на наредбата за зелените сертификати, която ще определи стимулите за развитие на тези производства.
– Но например вятърните генератори създават проблеми за природата, за птиците?
– В момента е налице бум на интереса към инвестиционни проекти за изграждане на ветроенергийни и соларни проекти. Само в североизточна България има заявени за присъединяване проекти с обща мощност над 2000 Мвт! Проблемът за въздействието на този тип турбини върху околната среда отдавна е решен в страни от Европейския съюз като Германия, Австрия, Дания, Холандия и др. По-сериозния въпрос за тези съоръжения е променливия режим на генериране на енергията, а с това и негативното въздействие върху системата. Но и този въпрос е решен в споменатите по-горе страни. В България заявените за изграждане 2000 Мвт ветрогенератори странно по каква логика не се отчитат в баланса на генериращите мощности. Това ми прилича на една известна приказка за щрауса и пясъка… Отговорните звена за планиране развитието на електроенергийната система, разбира се трябва да са консервативни и внимателни в прогнозите си, но тенденцията на бързо развитие на възобновяемите енергийни източници не може повече да се подценява, защото става опасно. Сега е моментът да се планират необходимите разширения на преносната и разпределителната мрежа, както и осигуряването на съответните върхови и подвърхови компенсиращи мощности, ако не искаме много скоро страната ни да търпи нови санкции от ЕС.
– Има ли проекти за изграждане на газови централи у нас?
– Доколкото ми е известно, не. Сега бизнесът плахо пристъпва към по-широко приложение на природния газ в енергетиката, заради неяснотите с цената му в дългосрочен план. Оценките към днешна дата за себестойността на 1 Мвтч, произведен от базова газова централа е, че тя е много висока и не е конкурентноспособна. Цената на газа е основният проблем. Важно за компенсиране неустойчивото влияние на възобновяемите енергийни източници е, че България има все още възможности за изграждането на някои нови малки и средни ВЕЦ. Аз не не мога да си обясня защо не се завършва например проекта „Ядреница”. Този проект и други хидроенергийни проекти, в комбинация с вятърните централи и АЕЦ”Белене” е добро решение за повишаване устойчивостта на енергийната система на страната.
– В България няма нито една соларна станция с изключение на една опитна в техническия университет във Варна.
– В момента има общо над 30 Мвт заявени за строителство соларни електропроизводствени мощности на територията Югоизточна България и 20 Мвт – в Западна България . Соларните централи имат голямо бъдеще у нас, защото България има едни от най-слънчевите райони в Югоизточна Европа. Зоната около граница ни с Гърция и Турция е с висок соларен потенциал. Там има над 300 дни слънцегреене в годината, колкото е и в Испания,Португалия, Италия, където има изграден голям брой соларни електроцентрали.
– В каква посока се развива европейската и световната енергийна политика в областта на възобновяемите енергийни източници?
– Всички сме свидетели на изключителната загриженост на политиците по отношение на промените в климата. Напоследък почти всяка седмица получаваме информации за срещи на най-високо ниво на президенти и министри от развитите страни, които алармират с SOS за планетата. И всички техни призиви за забавяне на промените в климата са свързани единствено с препоръки за развитие на възобновяемите енергийни източници и водородната икономика.
– Вие сте определен за ръководител от българска страна на новата програма за енергийна ефективност, финансирана от Европейския съюз чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за българската индустрия. Кой може да получи финансиране по тази линия?
– Новата кредитна линия стартира от началото на тази година. По нея ще се финансират проекти за повишаване на енергийната ефективност в индустрията на България. Политиката на Европейския съюз и на ЕБВР е да се стимулира частната инициатива и затова заеми ще се дават само на частни компании или на такива с преобладаващо участие на частния капитал. Кредитните линии са две отделни – за Румъния и за България. Общият размер на сумата за България е 20 млн. евро, с планиран период на усвояване 30 месеца и очакване за финансиране на около 40 проекта. Грантът или безвъзмездното финансиране по тази кредитна линия е в размер на 15 % от стойността на кредита за проекта.
Възможно е финансиране и на проекти, които не са чисто промишлени , например проекти за рехабилитация на хотели, промишлени халета, административни сгради и други. Още с обявяване на програмата получихме голям брой заявки за участие. По-голямо финансиране изискват проекти за изграждане на когерационни модули, тоест инсталации за производство едновременно на електро и топлоенергия.
– Какви са условията за кандидатстване?
– Като едно от най-често срещаните препятствия, което все пак е преодолимо е изискването фирмите да имат енергийна „история” на потреблението, т. е. да предоставят данни за структурата на енергийното си потребление през последните 3 години и да бъдат икономически стабилни. Това е необходимо, за да се оцени ефекта от предложения проект за енергоспестяване, при което новите понижени разходи се съпоставят с разходите за предходните години. Това се извършва обективно на базата на интегрален критерий, който се изчислява от консултанта по проекта – фирмата „ЕнКон Сървисиз“.
Програмата за енергийна ефективност в частната българска индустрия цели фирмите, които получат финансиране да намалят с повече от 20% разходите си за енергия и емисиите на парникови газове. Проектите могат да бъдат различни – смяна и реконструкции на котелни агрегати или инсталиране на нови такива, реконструкции на паросилови инсталации, топлинни мрежи, електрически уредби и електрически инсталации, инсталиране на нови охладители с по-висока енергийна ефективност.
След завършване на проекта фирмата получава 15% от стойността му като грант в сметката си директно от ЕБВР.