Анджела Родел: С вълнение се потапям в разноликите Българии от миналото
По случай 29 септември – Световния ден на сърцето, и точно ден преди Международния празник на преводача се обърнахме за разговор към човек, който пише от сърце за българската литература, като ѝ помага да прелита граници и да стига до читатели по цял свят. Анджела Родел, която тази година спечели наградата „Букър“ заедно с Георги Господинов, работи по превода на романите „Глина“ и „Сърце“ от Виктория Бешлийска.
„Като страстен почитател на българския фолклор аз с вълнение се потапям в разноликите Българии от миналото, които Виктория Бешлийска съгражда в своите романи – светове български, вдъхновени от легенди и предания, но, за щастие, лишени от националистическия патос, който често пъти опорочава този тип преразказ – споделя преводачката и допълва: – Самият език на авторката е източник на наслада. Тя пресява скъпоценните стари думи като късчета самородно злато от информационния поток, който ни залива в днешния ни ден.”
Какви са предизвикателствата, пред които е изправен един преводач, когато се срещне с толкова специфичен стил като този на Бешлийска, как книгите на авторката резонират в настоящето и с какво вълнуват читателя – това са част от въпросите, които зададохме на Анджела Родел.
Споделяли сте, че още с прочитането на „Глина“ сте искали Вие да сте преводачът на книгата на английски език. С какво Ви привлече романът?
С фолклорните теми – аз по принцип обичам исторически романи, както и тези, които използват елементи от фолклора, но успяват да не превърнат тази традиция в кич. Също така страшно ми хареса образът на „знаялицата“.
На пръв поглед преводът на „Глина“ и „Сърце“ изглежда като огромно предизвикателство заради многобройните стари и специфични думи, които обагрят езика на Виктория Бешлийска. Каква е тайната английският превод да звучи точно толкова добре, колкото оригинала?
Той си Е огромно предизвикателство! :) Но и аз като Виктория съм човек, който обича думите, така че не се плаша от това; напротив, вдъхновявам се. Според мен тайната (ако въобще съм успяла да се справя с това предизвикателство) е да намерим правилния баланс в регистъра – да го има привкуса на старинното, който съществува в българския език, без това да е прекалено и да отблъсква чуждия читател. Също тя има много лиричен стил при описанията, трябва да пазим тази атмосфера, долкото можем.
Имате богат опит с българската литература – с какво романите на Виктория Бешлийска се отличават от останалите български автори и какво ги свързва с литературната ни традиция?
Наскоро превеждах Вера Мутафчиева и ми беше интересно да видя как тези две български писателки се отнасят към историческите теми по доста различен начин: Мутафчиева по-скоро се интересува от „великите личности“ (Джем султан, Ана Комнина, и т.н.) и пише за тях много по-реалистично/иронично, докато Виктория се фокусира върху „малките хора“ в историята. А и това, че тя използва магически/митични елементи, както и самата игра с езика, ми напомни донякъде на Радичков.
А има ли световен писател, на когото тя ви напомня като стил и/или светоусещане?
Да, намирам общо между Виктория и Изабел Алиенде по отношение на магическите моменти, приказната атмосфера и фокуса върху женските образи.
Историята в „Сърце“ се развива преди 800 години и е повлияна от реални исторически лица и събития. Как виждате връзката между сюжета на книгата и нашата действителност? А мислите ли, че романи, толкова тясно свързани с българската история и традиции, биха предизвикали интерес извън границите на България?
Несправедливостта и злоупотребата с властта очевидно са вечни теми в българската (и, бих казала, общочовешката) история! Но въпреки тази несправедливост и жестокост, има хора, които не губят вярата си и добротата си – тогава и сега. Според мен всяка история може да предизвика интерес у чуждия читател, стига да е добре разказана, с нещо универсално; българската история е интересна не само затова, защото е българска, а и понеже е част от нашата обща история и може да говори по общочовешки теми и въпроси.
На кои читатели бихте препоръчали „Глина“ и „Сърце“?
На всички, които обичат легенди и приказки.
Какво от „Сърце“ докосна най-много вашето сърце? И в сърцето ви на преводач какви радости и тревоги създава книгата?
Първоначалният епизод с играта на зарове е смазващ – виждаме цялата човешка надежда и отчаяние в тази сцена. А преводаческото ми сърце се тревожи силно от тези имена – Горд, Тих, Добрана… Още се чудя дали да ги оставя и просто да дам речник със значения, или да ги преведа, макар и да звучат на английски малко по-странно.
Ако трябва да опишете с три думи книгите на Виктория Бешлийска, кои думи бихте избрали на български?
Вдъхновена, будителка, раказвач.
А на английски?
Inspired, vibrant, storyteller.
Анджела Родел пристига в България през 1996 г., за да изучава българския език и фолклор в СУ „Св. Климент Охридски”. По време на обучението си придобива солидни знания по българистика, които и помагат при следването й в САЩ в областите на езикознанието и етномузикологията. Мести се за постоянно в България през 2005 г. и работи като професионален преводач на българска литература на английски език. В САЩ и Великобритания са отпечатани няколко български романа в неин превод, сред които издания на Милен Русков, Захари Карабашлиев и Георги Господинов. През 2023 г. печели международната литературна награда „Букър“ за превода на романа „Времеубежище“.
Виктория Бешлийска е авторка на бестселърите „Глина“ и „Сърце“, спечелили сърцата на десетки хиляди читатели и отличени с престижни награди като „Избор на книжарите“ на книжарница „Хеликон“ за 2021 г. и 2022 г., „Книга на 2021 г.“ според зрителите на предаването „Библиотеката“ и европейската награда за дебют „Еврокон 2022“ за „Глина“. Бешлийска е филолог по образование и откривател по призвание. Създателка е на блога „По дирите на думите“.
Интервюто е предоставено от Софтпрес