Ценностите на семейство Кастро: Фидел срещу Раул

Раул и Фидел през 2004 г. Раул започна плахо така чаканите реформи в Куба, но трябва да се съобразява с нежеланието за промени у брат си и с консерватизма на привържениците му. Снимка: Ройтерс

През април 1959 година, едва няколко месеца след като установяват контрол над Куба, Фидел Кастро и по-малкият му брат Раул се срещат в хотел „Хюстън“, за да изяснят позициите си. Фидел е обиколил САЩ, за да спечели подкрепа за революцията си, но Раул, както се твърди в книгата „След Фидел” на бившия анализатор на ЦРУ Брайън Лейтъл, настоява да зарежат американците и да ускорят плановете си да направят Куба остров на комунизма. Спорът в апартамента им така се разгорещява, че съпрудниците им в близките стаи не могат да заспят. На следващата сутрин братята се появили приятелски настроени както обикновено – и, разбира се, продължили да налагат комунизма в Куба.

Почти 50 години по-късно братята Кастро като че ли изглаждат противоречията си в пресата, вместо в хотелските стаи – и този път Фидел е този, който защитава леви позиции. Откакто се оттегли от поста президент на Куба (заради здравословни проблеми, позволявайки преди два месеца на Раул да стане №1 в правителството) 81-годишният команданте прави кариера като коментатор в печата. Оттогава 76-годишният Раул направи поредица от малки, но забележителни икономически реформи. Той позволи на кубинците да притежават мобилни телефони и разреши на фермерите да обработват собствена земя – идеи, които Фидел не намира за напълно комунистически. В кратка статия, публикувана миналата седмица в правителствения орган Granma Фидел застъпва виждането (постулирано неотдавна от кубински журналист в друг официоз), че промените на Раул са движение напред в сравнение с по-рестриктивните и колективистични подходи от миналото. В не много изтънчения стил, типичен за Фидел, той пише в заглавието: „Не отстъпвайте пред вражеската идеология”.

Есето предупреждава кубинците „да се замислят сериозно” върху промените в политиката и да избягват „срамни отстъпления”. То е последната стъпка в неочаквания танц на роднините. Въпреки че е заклет комунист, който беше обвинен, че е заповядал безцеремонната екзекуция на редица кубински дисиденти в ранните дни на революцията, Раул със сигурност е по-прагматичен от закоравелия в идеологическо отношение Фидел. Подкрепата му за ограничената пазарно ориентирана политика, включваща чужди инвестиции в туризма, помогнаха на Куба да премине през стресиращия „специален период”, след като разточителната помощ за острова от Съветите изчезна през 90-те.

Сега на власт е той, и затова на дневен ред са по-нататъшна икономическа либерализация и подобряване на връзките със САЩ (Вашингтон наложи търговско ембарго над Куба през 1962 година). Но тъй като му липсва харизмата, която държа брат му на власт толкова дълго, Раул ще трябва да поддържа легендарния блясък на „фиделиста” поне наполовина. Дори когато на избирането си за президент се зарече да направи Куба „по-продуктивна” и да започне да „премахва прекалено многото забрани”, той декларира, че Фидел е „незаменим” и настояваше, че ще продължи да се консултира с брат си за политическите си решения.

Кубинки стоят пред билборд на Фидел Кастро в Хавана. Фидел се оттегли след 49 години начело на държавата, но ликът и идеите му все още доминират навсякъде. Снимка: Ройтерс

„В резултат, коментарите на Фидел трябва да налагат „крайно деликатен баланс, който Раул се налага да пази в ранните етапи от президентството си, или поне докато Фидел умре”, казва Дан Ериксон, сътрудник в Интерамерикански диалог във Вашинтон. „Кого ще разочарова той – Фидел или кубинския народ? Реалността е, че легитимността на правителството му се базира на задоволяване на кубинците, но не и на отдалечаване от Фидел.” Анализатори като Ериксон признават, че засега реформите на Раул – включително разрешението на кубинците да купуват електроника и да имат собственост върху домовете си – са „недостатъчни”. Но „за обикновените кубинци това е голяма промяна за малко време,” казва той. За да запази очакванията им за промени реалистични, и да успокои консервативните фиделистас в правителството, Раул трябва „да приеме новия навик на Фидел да го скастря от време на време,” казва Ериксон.

В принципите си Фидел се позовава на важни задморски поддръжници – Чавистас, привържениците на левия президент на Венецуела Уго Чавес, който благоговее пред него заради социалистическата му непорочност и жесток антиамериканизъм. Връзката между Раул и Чавес е топла; а чавистите не крият неодобрението си към влечението на Раул към квазикапитализма. Раул не може да си позволи да охладнее към Чавес, който контролира най-големите запаси петрол в полукълбото – и който всеки ден изпраща на Куба 100 000 барела петрол на по-ниски цени, помагащ на икономиката на острова да оцелее през това десетилетие.

Много хора очакват Раул да обяви по-дълбоки промени при речта си на първи май, който е ден на труда за голяма част от света и е свещена дата в комунистическия календар. Тъй като за негов приоритет се счита по-голямата производителност в селското стопанство, някои анализатори казват, че трябва да позволи чужди инвестиции и в този сектор. Той трябва да разреши освен това на кубинците да пътуват зад граница свободно и да отвори вратата за по-голямо предприемачество в Куба, като позволи на притежаващите собствен бизнес да наемат работници извън собственото си семейство и да определят свои цени.

Дори при това положение кубинските власти предупреждават хората както в, така и извън Куба, да не очакват скоро пазарна икономика на острова. И докато Раул насърчава дебата за социалистическата система на Куба, повечето специалисти считат, че той следва китайския модел, който да отвори икономиката на страната, но да не либерализира строгата политика на Хавана. Може би той знае, че ако опита да промени второто, ще трябва да чете още по-груби коментари от брат си.