Остров Джерба – една недооценена перла на крачка от Европа
На крачка от Европа, но вече в Африка. С прекрасно море, плажове, любезно посрещане и екзотика, най-големият остров пред бреговете на Тунис е откритие.
В последната вечер на последния ден се прибираме с такси от близкия град Медун към хотела – и се налага да спрем, защото шосето е препречено: достолепни камили-труженички се прибират в края на работния ден от плажа, след като са доставяли удоволствие на туристите. Дори и този детайл ще ми липсва, когато се върна от Джерба. Вероятност камили да пресекат пътя ми няма, както няма и да ми казват оттук нататък любезно мадам, да ме подканват да опитам един или друг местен деликатес, да виждам от масата за закуска морето на десет метра, а делничният коловоз да е много много далеч.
Както ми казва германка-ветеранка по посещения на Джерба – хората там нямат нерви: за никъде не бързат, животът е лишен от напрежение. Усещаме го, но виждаме и от какво друго е лишен животът – от благоустройството, което за Европа отдавна е нещо обичайно; от зеленината, която виждаме само покрай хотелите или покрай голф-игрищата; от нормалния обществен транспорт или от непрекъснатото електроснабдяване и водоподаване, защото едното зависи от другото. На самия остров Джерба вода изобщо няма – идва от континента, но все пак проблемите с нея са рядкост. А и не искам да говоря за проблемите, а за чудесните преживявания, които островът може да поднесе на един незапознат с местните достойнства европеец.
Не знаем много за Джерба, без да преувеличавам, няма и откъде – не е от най-посещаваните, пък и който ходи в Тунис, набляга на по-популярните дестинации по континента. А островът е отлично място за почивка – съвсем обозрим 28 на 29 километра, в рамките на които освен чудесни условия за плаж и почивка, могат да се намерят и екзотични цели за кратки визити – като например ферма за крокодили с 609 чудовища плюс констенурки и саламандри.
Повечето хотели на Джерба са с по 333 стаи, вероятно и повече. Но има и алтернативни решения – нашият е само с 33, но е истинско бижу: изискана архитектура и всички видове удобства, очаквани от съвременния човек. Вътрешният двор, пълен с палми, спуска дълбоки сенки в жегата, стаите не са с номера, а с имена, което някак им придава идентичност, за закуска и за вечеря има отличен баланс между местни ястия и обичайни за европейското небце продукти, персоналът е повече от любезен – научен е на различни езици да пита колко добре сте, без непременно да разбира отговора.
Нефранкофоните определено могат да срещнат трудности на Джерба, но общуване се постига и на други езици, включително славянски – очевидно островът се посещава от доста чехи и поляци, в резултат на което местните са научили думи като „добре“ и могат да съобщават цените и като за славяни. Съобщаването на цените изисква отделно внимание, особено за човек, несвикнал с очакването много минути да се изразходват за сваляне на назованата стойност от небето до земята, където ѝ е мястото.
Навсякъде пише, че обичат да се пазарят, но това не е удоволствие, поне за мен – предпочитам фиксираните цени, които на Джерба са рядкост. Не искам обаче да влияя – който е склонен да се пазари, там ще попадне на най-точното място и 100 динара (средният курс е три динара за евро) лесно могат да си превърнат в 20 или 5.
Евтино е безспорно – както пътуването със самолета, така и отсядането в хотел, а за такситата да не говорим: шест километра могат да се изминат за по-малко от едно евро. По ресторантите е по-европейско – ако поръчате бутилка вино, може да излезе и почти 20 евро (но за вино с много високо качество). А може и да не може да поръчате вино или бира – по-обикновените заведения нямат лиценз и не предлагат алкохолни напитки, от които местните така или иначе не се интересуват: това е харам, т.е. грях.
Отдаването на грехове в хотелските зони не е свързано с проблеми – „нашият“ супермаркет „Ал Джазира“ разполага с достатъчно обширен сектор с напитки, но както се оказа – в градовете не е така. „Карфур“ например не предлага нищо повече от безалкохолна бира, което е добре да се знае от пришълците от държави, в които такъв проблем няма.
Местната кухня пък предоставя много възможности за разширяване на общата кулинарна култура – от слабо известни подправки през традиционни за района сладости до комбинации от вкусове, които на пръв поглед изглеждат необичайни. За закуска могат да бъдат поднесени каперси или халва, мед така или иначе, тъй като е една от най-големите гордости на Джерба, а разнообразните тестени произведения наистина са изкусителни.
С претрадиционния тажин така и не се сблъскваме, но месото се приготвя по най-добрия начин, а морските дарове – доста еднообразно, като при това тънат в доматен сос. Видовете паста са много силно застъпени, като и там има странности – спагетите кой знае защо се поднасят увити в алуминиево фолио, но не са невкусни. Придружени са от симпатични местни мезенца – хариса (доста лют червен пипер със зехтин), разни бели пастети, маслини, чушчици и т.н. Предлагат се и гратис-ястия – като например рибена чорба с топло хлебче или пък десерт.
Старанията гостите на острова да бъдат посрещнати максимално любезно са абсолютен факт – от поздрава на улицата, отправян от всекиго, до „мурафетите“, които предлага хотелът: всяка събота коктейл край басейна, а на моменти – поднасяне в стаята на т.нар. берберско уиски (ароматен чай с мед) плюс курабийки.
Любезността и гостоприемството личат особено отчетливо на плажа – почиства се повече от усърдно, пред ивиците на съответните хотели бди охрана, която те кара да бъдеш напълно спокоен за оставените край безплатните чадъри и шезлонги вещи. И докато си лежиш на плажа, пред очите ти минават картинки като на филм – две по-зрели камили, придружени от камилчето Азис; коне, които също са на разположение на туристите; амбулантните търговци предлагат цигари, гердани и т.н.
Не забелязах туристи, които да изпитват и следа от недоволство. Запознах се с германци, които посещават методично Джерба от десетилетия и нямат намерения да си променят табиета. Отбелязват, че островът се развива, но със сигурност можем да отбележим, че има накъде да се развива и занапред – ако иска да заприлича на Европа.
Но и да не достигне непременно скоро стандартите, с които сме свикнали – Джерба е оазис, в който напрегнатата европейска душа отлично може да се разтуши. Пропуснах да спомена възможностите за масажи с водорасли, районите за съзерцаване на фламинго, градчетата, в които правят чудеса от керамика или старини, каквито на Джерба не е да не липсват. Но всеки може сам да добие представа за острова, ако „дръзне“ да се отправи към екзотиката – тя е само на една ръка разстояние.