Койчев срещу изкуствения интелект и как човек се самоотрича
Скулпторът Павел Койчев направи изложба, провокирана от изкуствения интелект. (Галерия „Райко Алексиев“, София, до 14 октомври). Темата на пластиките е историята на човека – „Homo sapiens – възпоменания“. 30 фигури в мащаб по-голям или равен на човешки ръст, изработени от леки материали, представят различни форми на човешкото съществуване и дейности – лов, огнището като дом, земеделие, масата на общуването, творчество, секс.
Какво общо има изкуственият интелект?
Това е реакция на скулптора на технологиите. За него човек се откъсва от своята същност. Посланието му е „да се внимава с новостите“. Койчев е разтревожен от прекалената бързина на технологиите и на изкуствения интелект. За него с развитието на ИИ човек работи против себе си, отрича се. Защото смисълът на съществуването му е да мисли, да твори, а ИИ прави това вместо него.
„Това, което става, не е богоугодно. Много е голям въпросът, аз нямам умствения капацитет да разсъждавам върху това. Но така си мисля нещата, така съм ги почувствал и това е моята реакция на това“, казва Павел Койчев.
Павел Койчев е 84-годишен. Завършил е Художествената гимназия и Художествената академия в София, специалност „Скулптура“. Започва със самостоятелни изложби чак в началото на 80-те години, след 40-годишна възраст. Преди това прави авангардни за времето си скулптури – от леки материали, заготовки за отливане от бронз, които остават неотляти, само за негово удовлетворение в ателието му, защото не ги допускат до изложби (виж тук и тук). След 1990 г има поредица от нестандартни изложби на пластики от различни материали в галерии и на открито (виж тук).
През 1999 г. взима участие в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. Представял е България и на Международното биенале във Венеция, заедно с други български художници.
Повече негови бронзови скулптори има в Белгия в колекция на открито в скулптурен парк, на покойния меценат Уго Вутен (виж тук). Също и в курортния арт комплекс „Анел” в местността Боджака край Созопол.
Скандали
В градска среда в София има няколко негови произведения: пред сградата на Дома на културата „Красно село“, пред американското посолство и обсъжданата композиция „Водна паша“ в езерото в Южния парк (виж тук), също и скулптура пред хотел-заведение на „Денкоглу“, отлята от бронз 50 години след създаването си (виж тук).
Православни религиозни блюстители нападнаха скулптора, че скандално е изобразил Христос като овчар в композицията „Водна паша“. Скулпторът е казвал, че всеки е свободен сам да тълкува скулптурната група – като просто овчар или като водача, пастира. Но не е твърдял, че е изобразил Христос. Така наши православни попове, богослови и просто коментатори се приравниха с ислямистите, които не позволяват да се изобразява техният Аллах и осъждат на смърт карикатуристи за това.
Реакции имаше и срещу неговата скулптора-реплика на тракийско изображение на жена на фара на пристанището в Царево. Тогава свещеници я обявиха за езическа и недопустима. По това нашите православни попове се родеят и с талибаните, които разрушиха древни статуи на Буда в Афганистан.