Виенчанинът от Америка, който промени бизнеса в света
Всяка есен във Виена в двореца Хофбург се свиква т. нар. „Друкер форум”. Докато отвън под сводовете кънтят копитата на виенските файтони, вътре в голямата зала около 500 души от цял свят обсъждат проблеми …на управлението.
Дискусиите събират светила от Харвард и Кеймбридж, професори от Колумбийския и др. топ университети, мениджъри на големи компании и техни консултанти. На масовата публика имената им не говорят много, но хората, които се интересуват от мениджмънт, лидерство, теория на управлението знаят имената на Скот Антъни, Чарлз Хенди, Роджър Мартин, Рита Мак Грат, Джони Тейлър дж., Хюбърт Джоли, Аника Стайбър и др.
Работническа класа, наемен работник, заетост… Допреди по-малко от век тези понятия доминират в различни социални теории и методи на управление. Докато един мислител през 1959 година въвежда понятието „работник на умствения труд” (Knowledge worker). Понятието обхваща множество нови и стари професии, върху които дотогава теориите не са били толкова фокусирани – лекари, фармацевти, архитекти, инженери, учени, професионалистите в АйТи сектора, комуникациите, дизайнери, счетоводители, адвокати, редактори и преподаватели, чиято работа е да решават проблеми, и които си изкарват прехраната с мислене.
Терминът е въведен от Питър Дракър, който отрежда специалното място на хората на умствения труд в теориите на управлението и обяснява, че служителите са най-големият актив на една компания.
Питър Фърдинанд Дракър всъщност е Петер Фердинанд Друкер. Австриец, роден във Виена, емигрирал в Щатите и станал по-известен с английското произношение на името си.
От средата на трийсетте години на миналия век до смъртта си през 2005-а (на 95 години),
Дракър е написал 39 книги,
някои от които се смятат за основополагащи в мениджмънта и изграждат философски и практически основи на съвременните теории на управлението.
В по-голямата част от живота си работи като университетски преподавател и същевременно като консултант на големи компании. Дракър е лидер в развитието на образованието по мениджмънт и изобретява концепциите, известни като управление чрез цели и самоконтрол. Наричат го често „основоположник на съвременния мениджмънт”.
Дракър изследва начина, по който хората са организирани в бизнес, в правителствения и в нестопанския сектор на обществото. Той се превръща в един от най-влиятелните мислители не само по теория на управлението, но и в практиката. Трудовете му предвиждат много от основните събития от края на ХХ век, включително приватизацията и децентрализацията; издигането на Япония до световна икономическа сила; решаващото значение на маркетинга и появата на информационното общество с неговата необходимост от учене през целия живот.
Роден е във Виена 1909 г., майка му е следвала медицина, а бащата е елитен адвокат. Дракър израства в среда на интелектуалци, в дома им гости са хора от виенския елит. Израства под либерално-протестанско влияние. След като завършва гимназия във Виена, заминава за Германия, където работи отначало в Хамбург, в компания, търгуваща с памук. После заминава за Франкфурт и започва работа като журналист по икономически въпроси във франкфуртски вестник, пише и за австрийско издание. Защитава там докторат по право в Гьоте университет и през 1933 г. заминава за Великобритания. В Лондон работи отначало в застрахователна компания, после се издига като главен икономист в частна банка. Оженва се за своя колежка от университета във Франкфурт.
През 1937 г. семейството се мести завинаги в САЩ. Друкер става преподавател по политически науки и философия, от 1943 е американски гражданин. Установява се в Ню Йорк и от 1950 до 1971 работи в Ню Йорк Юнивърсити като професор по мениджмънт. През 1971 се мести в Калифорния, университета Клермонт, където до смъртта си е професор по социални науки и мениджмънт. Факултетът днес носи неговото име. Той основава първата в Щатите MBA програма за обучение на мениджъри в бизнеса и администрацията. Поема последния си клас през 2002 г. на възраст 92 години.
В ранните му години отпечатък върху цялото му по-късно творчество оставя австрийският икономист Йозеф Шумпетер, който е приятел на баща му. Той оказва влияние върху Дракър за важността на иновациите и предприемачеството. По много по-различен начин е повлиян и от Джон Мейнард Кейнс, когото слуша на лекция в Кеймбридж през 1934 г. „Изведнъж осъзнах, че Кейнс и всички блестящи студенти по икономика в залата се интересуват от поведението на стоките, докато аз се интересувам от поведението на хората“, пише Дракър.
Дракър се фокусира в трудовете си върху
взаимоотношенията между хората, в противовес на пресмятането на числа
Книгите му са изпълнени с уроци за това как организациите могат да извлекат най-доброто от хората и как работниците могат да намерят чувство за общност и достойнство в съвременното общество, организирано около големи институции.
Като бизнес консултант Дракър не харесва термина „гуру“, въпреки че той често се прилага към самия него. „От много години казвам, че използваме думата „гуру“ само защото „шарлатанин“ е твърде дълга, за да се побере в заглавие“, отбелязва веднъж Дракър.
Като млад автор Дракър има две произведения – едно за консервативния немски философ Фридрих Юлиус Щал и друго, озаглавено „Еврейският въпрос в Германия“ – които са забранени и изгорени от нацистите. През 1939 г. той публикува анализ на възхода на фашизма, озаглавен „Краят на икономическия човек“. Това е първата му книга, публикувана в Ню Йорк, на английски език.
Кариерата на Дракър като бизнес мислител започва през 1942 г., когато първоначалните му трудове по политика и общество му осигуряват
достъп до вътрешните работи на „General Motors” (GM),
една от най-големите компании в света по онова време. Опитът му в Европа го кара да анализира проблема за властта. Той споделя това свое увлечение с ръководителя на администрацията в GM. През 1943 г. той го кани да проведе нещо, което може да се нарече „политически одит”: двугодишен социално-научен анализ на корпорацията. Дракър присъства на всяко заседание на борда на директорите, интервюира служители и анализира процесите на производство и вземане на решения. Изготвената в резултат на това книга „Концепция за корпорацията” популяризира структурата на GM с множество отдели. В автомобилния гигант GM обаче не останали възхитени от книгата. В нея Дракър на практика предлага GM да преразгледа дългогодишни политики за отношенията с клиентите, дилърите, служителите и др. Вътре в корпорацията на съветите на Дракър се гледа като на свръхкритични.
Шефът на GM, Алфред Слоун, е толкова разстроен от книгата, че „просто се отнасяше към нея така, сякаш не съществуваше”, спомня си по-късно Дракър, „никога не я споменаваше и не позволяваше да бъде споменавана в негово присъствие”.
Критиките към „Дженерал Мотърс”, докато тя е смятана за най-успешната корпорация в света, са доста смели и печелят популярност на Дракър. Книгата предизвиква и други компании да го наемат като консултант.
Дракър учи, че
управлението е „либерално изкуство”,
и внася в своите управленски съвети интердисциплинарни уроци от историята, социологията, психологията, философията, културата и религията.Той също така вярва, че всички институции, включително и тези в частния сектор, носят отговорност пред цялото общество. „Факт е, че в съвременното общество няма друга лидерска група освен мениджърите. Ако мениджърите на нашите основни институции, и особено на бизнеса, не поемат отговорност за общото благо, никой друг не може и няма да го направи”, пише Дракър в книгата си „Мениджмънт” от 1973 г.
Подходът му работи добре във все по-развития бизнес свят през втората половина на ХХ век. По това време големите корпорации са развили основната производствена ефективност и управленската йерархия на масовото производство. Ръководителите си мислят, че знаят как да управляват компаниите, и Дракър се заема да намери пропуски в техните убеждения, за да не закърнеят организациите. Но той прави това по симпатичен начин. Приема, че читателите му са интелигентни, рационални, трудолюбиви хора с добра воля. Ако организациите им изпитват затруднения, той вярва, че това обикновено се дължи на остарели идеи, тясно схващане на проблемите или вътрешни недоразумения.
Дракър развива обширна консултантска дейност. Става легендарен и сред много от новите бизнес лидери на следвоенна Япония, които се опитват да възстановят разрушената си от войната родина. Консултира ръководителите и на Sears, General Electric, W.R. Grace и IBM и мн. други.
Става консултант за управлението и на организации с нестопанска цел като Американския червен кръст и Армията на спасението.
39-те книги на Дракър са преведени на 36 езика
Две от тях са романи, а една – „Приключенията на един наблюдател” (1978 г.) – е автобиографична. Той е съавтор на книга за японската живопис и на осем серии образователни филми на управленски теми. В продължение на 10 години води редовна рубрика в „Wall Street Journal” и често сътрудничи на „Harvard Business Review”, „The Atlantic Monthly” и „The Economist”.
Веруюто на Дракър е децентрализация и опростяване. Той отхвърля модела на командване и контрол и твърди, че компаниите работят най-добре, когато са децентрализирани. Според Дракър корпорациите са склонни да произвеждат твърде много продукти, да наемат служители, от които не се нуждаят (когато по-доброто решение би било аутсорсинг). Склонни са и да се разширяват в икономически сектори, които би трябвало да избягват.
Той развива концепцията за това, което в крайна сметка става известно като „аутсорсинг”. Дракър използва примера за
„предната стая” и „задната стая” на всеки бизнес:
една компания трябва да се занимава само с дейностите в „предната стая”, които са от решаващо значение за поддържане на основната ѝ дейност. Дейностите от „задната стая” следва да се прехвърлят на други компании, за които тези задачи са дейности от „предната стая”.
Дракър нарича нестопанския сектор „трети сектор” (частният и държавният сектор са първите два). За него неправителствените организации (НПО) играят особено решаваща роля в икономиките по света.
Дракър обръща внимание, че конкурентното дружество трябва да знае разходите по цялата икономическа верига, а не само разходите, за които е отговорно като отделно предприятие в рамките на тази верига. „Това, което има значение…, е икономическата реалност, разходите за целия процес, независимо от това кой какво притежава”, пише той.
Дракър смята, че служителите са активи, а не пасиви (или разходи). Той учи, че знаещите работници са основните съставки на съвременната икономика. Централно място в тази философия заема възгледът, че хората са най-ценният ресурс на организацията и работата на мениджъра е както да подготви хората да работят, така и да им даде свобода да го правят.
Дракър обяснява проблем, който той нарича
„болестта на правителството”
Според него правителството често не е в състояние или не желае да предоставя нови услуги, от които хората се нуждаят и/или искат. Смята, че това състояние не е присъщо на формата на управление. Главата „Болестта на правителството” в книгата му „Епохата на промяната” (The Age of Discontinuity: Guidelines to Our Changing Society) е в основата на новия публичен мениджмънт – теория на публичната администрация, която доминира през 80-те и 90-те години на ХХ век. Има необходимост от „планирано изоставяне”. Предприятията и правителствата имат естествената човешка склонност да се придържат към „вчерашните успехи”, вместо да видят кога те вече не са полезни. Предприемането на действия без мислене е причина за всеки неуспех.
Дракър развива идеи за нуждата от общност. През 80-те години на ХХ век предлага доброволчеството в нестопанския сектор да е ключът към създаването на здраво общество, в което хората да намират чувство за принадлежност и гражданска гордост.
Той формулира необходимостта от управление на бизнеса чрез балансиране на различни нужди и цели, а не подчиняване на институцията на една-единствена ценност. Тази концепция за управление чрез цели и самоконтрол е основната идея на неговата книга от 1954 г. „Практика на управлението”. Основната отговорност на компанията е да обслужва своите клиенти. Печалбата не трябва да е основна цел, а по-скоро съществено условие за по-нататъшното съществуване и устойчивост на компанията.
Дракър вярва в идеята, че големите компании могат да се наредят сред най-благородните изобретения на човечеството.
„Правете това, което правите най-добре, а останалото възлагайте на външни изпълнители” е бизнес слоган, измислен и разработен за първи път от Дракър през 90-те години на ХХ в. Слоганът се използва предимно за пропагандиране на аутсорсинга като жизнеспособна бизнес стратегия.
Дракър е награждаван с Президенския медал на свободата – най-високият орден на САЩ, с най-високите отличия на Австрия, плюс японска правителствена награда. Дракър е приет в Залата на славата на американския бизнес през 1996 г. Получава 25 почетни докторски степени от американски, белгийски, чешки, английски, испански и швейцарски университети. В Клермон, Калифорния, улица е преименувана на „Пътят на Дракър” през 2009 г. в чест на 100-годишнината от рождението му. През 2018 г. Дракър е обявен за най-влиятелния бизнес мислител в света в списъка Thinkers50.com.
Питър Дракър успява все още да е сред влиятелните мислители в управлението, въпреки все по-бързо променящия се свят.
Годишният глобален форум „Питър Дракър” се провежда във Виена за първи път през 2009 г., когато се навършват сто години от рождението му.