Художник трябва да доказва, че е автор на свой стенопис
Проф. Емил Николов, стенописец и живописец, и бивш преподавател в Художествената академия, е изправен пред абсурден казус – поставили са му едноседмичен срок да представи доказателства, че е автор на стенопис в окръжна болница УМБАЛ „Пловдив”.
През лятото хора от болницата сигнализирали местните медии, че предвиденото преустройство на крило на болницата в отделение за спешна помощ, трябва да се унищожи голям стенопис на стената на бивша столова.
Стенописът е наречен „Дървото на живота”, приблизително 7 на 3 метра. Рисуван е през 1986 г., годината е изписана и в самия стенопис, както и инициалите на автора.
По правилата от онова време, преди да бъде нарисуван стенописът, проектът за него е минал през комисия в Съюза на българските художници. След като е одобрен, проектът се изпълнява от автора в пълния му размер на стената.
Затова на искането на директора на болницата д-р Динчо Генев, председателят на СБХ Любен Генов е изпратил писмо, в което потвърждава, че авторството на стенописа е на проф. Емил Николов. Това обаче е недостатъчно за шефа на болницата д-р Генев и той с писмо до автора, шефа на СБХ и копия до разни институции иска да му представят „в едноседмичен срок” доказателства, че този стенопис е на проф. Емил Николов. Такъв едноседмичен срок не почива на никакви закони, а доказателствената страна за авторство може да се доказва в съда по различни начини, не само с документи и официални писма.
Авторът пази и оригиналния проект за стенописа, който стриктният болничен директор едва ли ще приеме за доказателство.
МБАЛ „Пловдив” на практика е собственик на стенописа, като правоприемник на някогашна окръжна болница, при чието строителство архитектите са предвидили стенопис за това място. Но авторските права са на проф. Емил Николов и за унищожаването на стенописа той може да предяви иск в съда.
Сега стената на която е „Дървото на живота” трябва да бъде почти съборена, да се отворят ред прозорци на нея и помещението да се преобразува в отделение за спешна помощ.
Тъй като Пловдив има печален опит с унищожаването на няколко стенописа от известни автори, този пореден случаят е отразен с подробности в пловдивските медии. В Пловдив е унищожен стенопис на Николай Кучков, 4 на 9 метра в бившия Клуб на културните дейци, рисуван през 1981 г. Преди години е заличена и друга негова творба в административната сграда на Тютюневата фабрика. Заличени са и рисунки на Борис Димовски в някогашната Къща на архитектите в Стария град, рисунките в несъществуващата вече кръчма „Пловдив“ и др.
След като се вдига шум, архитектът изразява готовност да промени с нещо проекта за болничната реконструкция, за да се запази стенописът. От друга страна болницата усвоява пари по европейски програми за това спешно отделение и не може да чака.
Вероятно ще платят нещо на автора за откупуване на авторските му права, и болницата да се преустройва както намери за добре. Но само ако преди това той докаже по непонятно какъв начин, че е автор на този стенопис.