Естония е готова за нови кибератаки

Естонец тества новата система за гласуване по Итернет в Талин. Напредналата в компютризацията Естония е нащрек за нови кибератаки, подобни на тази от миналата година. Снимка: Ройтерс

Малката балтийска държава Естония е нащрек за нови Интернет атаки като тези, които парализираха работата на правителството миналата година. Добили известност като „първата кибервойна в света“, миналогодишните атаки срещу естонските Интернет сървъри – за които бяха обвинени руски хакери – поставиха проблема за киберотбраната в центъра на вниманието на международната общност, а напредналата в компютризацията Естония се озова в лидерска позиция.

„Вниманието, което ни беше оказано от международната общност, беше малко неочаквано. Оказахме се на точното място в това отношение и естествено сме в състояние да повдигнем много болезнени и много важни въпроси“, заяви Михел Тамет, ръководител на отдела за комуникации и Интернет технологии в естонското министерство на отбраната. Неочакваното внимание дойде, след като умишлени кибератаки парализираха мрежите на естонското правителство, полиция, министерства, банки и медии. В страната, където правителствените заседания редовно използват документи на електронен носител и 97 процента от банковите транзакции се извършват онлайн, ефектът можеше да бъде катастрофален. Естония стана поучителен пример за други страни, например Швеция, които се стараят да защитят своето киберпространство от злонамерени атаки.

Една година след атаките балтийската държава вече не търси откъде са дошли те. „Сега не си хабим ресурсите да разследваме кой е стоял зад атаките. Защото ако имаме добра отбрана, няма значение кой ще ни атакува. Влагаме всичките си ресурси, за да усъвършенстваме готовността си. В бъдеще ще трябва

Статуята на Бронзовия войник, която беше преместена от центъра на Талин и предизвика кибервойната срещу Естония през миналата година. Днес той се намира близо до Центъра за киберотбрана, който е притегателна точка за много специалисти в сферата на сигурността в мрежата. Снимка: Ройтерс

да се справяме с всякакви заплахи от най-различни посоки“, обясни Тамет. Това включва и атаки, произхождащи от самата Естония. Във връзка с миналогодишните атаки властите арестуваха 20-годишния естонски гражданин Дмитрий Галушкевич. Той беше глобен, а руските власти отрекоха каквато и да било причастност към кибератаките.

След като оцеля в бурята, Естония, която влезе в НАТО едва през 2004 година и чиито професионални отбранителни сили възлизат на 2300 души, се оказа страната, която трябва да запознава най-големите играчи в пакта със суровите реалности на киберепохата. На срещата на върха на НАТО в Букурещ през април алиансът призна нарастващата заплаха, която представлява тази форма на война от третото хилядолетие. Лидерите от НАТО за първи път официално обещаха страните членки да укрепват ключовите информационни системи на алианса и да се притичат на помощ една на друга в случай на кибератака.

Защитата на Естония устоя на атаките през 2007 година и нейният център за киберотбрана в Талин – разположен близо до новото място на паметника на съветския войник – се ползва с голямо уважение по света. Центърът – свръхсекретна военна база, забележително приличаща на изискан университет – се намира до военното гробище, където естонското правителство премести съветския паметник. Това разгневи част от руското население на Естония и доведе до безредици. То стана причина и за първата кибервойна срещу естонските сървъри.

На 14 май няколко съюзници от НАТО и Естония ще открият в Талин Център за усъвършенстване на кадри за киберотбрана. Независимо дали ще има нови кибератаки тази година или не – Естония заявява, че ще бъде готова.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.