От „братски народи“ до „война срещу нацистите“: Еволюция на руската пропаганда

Въпреки вечните приказки за приятелство, конфликтите и споровете между Русия и Украйна продължават почти през всичките години, откакто Украйна е възстановила своята независимост. И, формално, информационната война продължава през цялото това време, се казва в изследване на руската пропаганда по темата за Украйна, осъществено от неправителствени организации за проверка на фактите и медийни изследвания, публикувано от агенция УНИАН.

Много украинци, особено по-възрастните, все още не могат да разберат как хора, които години наред говорят за Украйна и Русия като за „братски народи“, могат с лекота да завземат Крим, почти десетилетие да изграждат неоСССР в украинския Донбас, да сътворят Мариупол и Буча и да продължат да опустошават някога уютни и прекрасни украински градове, градчета и села под предлог за „борба с нацизма“. Какво тогава да кажем за останалия свят?

Въпреки желанието на Украйна да се огради трайно от агресивните си съседи, за съжаление мнозина отдавна възприемат украинците и руснаците като „един народ“. И не става дума за принадлежност към някаква условна единна етническа, религиозна или езикова група. Въпросът е, че руската пропаганда от години насажда тази идея, за да може в крайна сметка да излъже целия свят за „гражданска война“, връщане на териториите на Украйна в някакво „родно пристанище“ или „завземане на изконни руски земи“ от някакви митични „нацисти“.

„Руската пропаганда коварно разпространява сред чужденците фразата „украински нацисти“, за да лиши Украйна от подкрепа в света. Играта се играе върху факта, че информацията, в нашия случай дезинформацията, която плаши, се запомня много по-добре. Руският неоимпериализъм е измислил плашилото „украинските нацисти са последователи на Хитлер“, което по негово внушение започва да живее в информационното поле като своеобразен „мисловен вирус“, разпространяван от голяма мрежа от кремълски агенти на влияние в света“, казва Денис Самин, експерт в Центъра за стратегически комуникации.

Доста бързо, дори повърхностно търсене разкрива стотици хиляди страници с гореспоменатите фрази, включително такива, изречени от руски официални лица и предадени в западните медии.

2013.

Септември. Руският президент Владимир Путин дава интервю за руския Първи канал и Асошиейтед прес. Той говори за същия „един народ“, една култура, една традиция и един манталитет. Преразказва своята версия на историята отпреди един век и открито лъже, че Украйна е получила част от територията си „за сметка на Русия, за сметка на някои региони на запад“.

Краят на 2013 г.

Революцията на достойнството. Русия започва да разпространява съобщения, че в Украйна се извършва „държавен преврат“. Въпреки факта, че след украинските протести Върховната рада се превръща в мост за законно предаване на президентската власт след бягството на Янукович (като по-късно самата Русия признава президента Петро Порошенко). Според украинските проверители на факти посланието е било подето от RT DE, уебсайта на пропагандния канал RT на немски език, а италианските медии – Il Fatto Quotidiano и l`AntiDiplomatico – разпространяват послания за „държавен преврат“ в Украйна дори няколко години по-късно.

2014.

След анексирането на Крим, когато лично Владимир Путин излъга за „неизвестните зелени човечета“ и едва по-късно призна, че това са руски военни, които се крият зад цивилни, Русия насочи вниманието си към украинския Донбас. Развивайки темата за „държавен преврат“ в Украйна, руските пропагандисти в Русия и в чужбина започнаха да оправдават агресията на страната си с борбата срещу „украинския нацизъм“. По-специално, като разпространяват ужасяващи истории за батальона „Азов“. Те твърдят, че дейността му е убедила кримчани да гласуват за присъединяване към Руската федерация на референдум. Някак си обаче се „забравя“, че псевдореферендумът е проведен в Крим под дулото на оръжие на 16 март, а батальонът „Азов“ е създаден едва през май.

2014-2015.

Донбас. Русия лансира тезата за „гражданска война“ в Украйна и измисля термина „народ на Донбас“, създавайки впечатлението, че жителите на Донецка и Луганска област имат право на самоопределение, тъй като уж са нещо отделно от украинците. Появяват се наративи за конфронтацията между „киевския режим“ и „сепаратистите“. Украинските проверители на факти смятат, че фактът, че светът е започнал да използва този термин, е може би най-голямата победа за руската пропаганда.

Експертите на StopFake Media също така посочват, че всички горепосочени тези са се превърнали в основа за руските провокации и формирането на фалшиви „републики“ в Донбас. Ръководителите на тези псевдосубекти са руски граждани и признават, че единствено руската намеса е дала повод за възникването на ДНР и ЛНР.

2017.

Русия е загрижена за независимостта на Украйна. В информационното пространство се появяват все повече фалшификати за това, че Украйна е провалена държава. Кулминацията на това послание е парадът по случай Деня на независимостта в Киев, в който участват военни от Северноатлантическия алианс. Руските пропагандисти го наричат „парад на НАТО“ и твърдят, че Украйна е „абсолютно зависима от Америка и Европа“.

Три години по-късно пропагандистите започват да използват темата за провалената Украйна като плашило за беларусите, които излизат на протест срещу диктатора Александър Лукашенко. Вижте, казваха те, до какво водят „майданите“. Има подмяна на понятията: сякаш украинците, които са излезли на протест, са виновни за руската агресия в Донбас и окупацията на Крим, а не самата Русия.

2022.

24 февруари.

Путин прави изявление за началото на инвазията в Украйна, като я нарича „специална военна операция“. Той твърди, че тя е нужна поради необходимостта от „защита на Донбас“ и „защита на Русия“, въпреки че ядрените оръжия на Русия правят невъзможно нападението срещу нея.

16 март.

Руският диктатор продължава да лъже безсрамно за митичните „неонацисти“ в Киев, които, наред с другото, скоро могат да се сдобият с ядрени оръжия и да ги използват срещу Донбас и Русия.

Април.

Апотеоз на „разцвета на нацизма“ – след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Общоруският център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) представя проучване с „впечатляващи“ резултати. Според него 76% от руските граждани смятат, че в Украйна има организации, които изповядват идеологията на нацизма и представляват заплаха за Русия. А 45% от руснаците смятат, че целта на руската война в Украйна е да бъдат съдени „украинските нацисти“.

Цяла мрежа от агенти на Кремъл, представящи се за независими мозъчни тръстове (изследване на Texty.org), от години изкривява общественото мнение в Европа и САЩ. Влиянието на руските разкази е толкова силно, че дори влиятелни лидери на общественото мнение – съзнателно или несъзнателно – ги възпроизвеждат (а Русия използва подобни изявления за засилване на дезинформацията).

През май 2022 г. известният британски вестник The Telegraph цитира бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър да казва, че Украйна трябва да отстъпи територия на Русия и да остане неутрална, а не аванпост на Европа. Според него Западът не бива да забравя за полагащото се място на Русия в европейския баланс на силите.

Между другото, в началото на 2023 г. Кисинджър променя мнението си и заявява, че след установяването на мира членството на Украйна в НАТО би било подходящо и „желан резултат“. В същото време той продължава да насърчава някои руски разкази. Например, че курсът на Украйна към НАТО е довел до война и че е опасно да се деокупира Крим.

Или пък туитът на американския мултимилиардер и основател на SpaceX Елон Мъск, написан през октомври миналата година в отговор на критиките към негово изказване, че Украйна трябва да предаде Крим на Русия.

По-специално бизнесменът е убеден, че „някои източни части [на Украйна] имат руско мнозинство и предпочитат Русия“.

В обръщението на папа Франциск по време на онлайн среща с католически младежи в Санкт Петербург на 25 август 2023 г. понтификът нарича младите руснаци „наследници на една велика империя, на великата майка Русия“, което разгневи украинците. В крайна сметка Светият престол беше принуден да обясни допълнително думите на папата.

Но като цяло всичко това не изглежда изненадващо, ако разгледаме как международните медии отразяват изявленията на руския диктатор Владимир Путин от 2013 г. насам, че руснаците и украинците са един народ, и го правят, без да обясняват контекста на имперските обвинения на Русия.

В продължение на години Русия се подготвя за агресия срещу Украйна, а руските пропагандисти подготвят почвата за възприемане на „правилните“ послания не само в Русия, но и в Украйна, ЕС и дори в САЩ.

Така например в изданието на учебниците по италиански език за 2019 г. има „руски регион“, който включва не само Русия, Украйна и Беларус, но и Молдова, Латвия, Литва и Естония.

Интересно е, че във версията от 2022 г. балтийските държави са изчезнали от „руския регион“ в италианските учебници, но Украйна остава.

От 2014 г. насам много световни медии, включително водещи информационни агенции като френската Агенция „Франс прес“ (AFP), британската Ройтерс и американската Асошиейтед прес (AP), понякога излъчват руски наративи, наричайки войната в Украйна „конфликт“ или „украинска криза“, а контролираните от Русия сили – „проруски сили“ или „украински сепаратисти“…

„Сепаратисти“, „спорни територии“, „война в Украйна“, „региони на Украйна, които гласуват за присъединяване към Русия“ – тези „мини“ са разпръснати от руската пропаганда и от време на време все още „експлодират“ в глобалното информационно пространство“, отбелязват експертите от Центъра за стратегически комуникации и информационна сигурност, анализирайки фалшивите думи и определения за ситуацията в Украйна.

Един от примерите е статията в National Geographic. В нея, вместо да изследва как Русия, отприщила най-голямата война в Европа след Втората световна война, се е плъзнала по пътя на фашизма и неосталинизма, изданието популяризира проруския наратив, че „Украйна е разделена страна“. Проблемът не е в неоимперска Русия, която постоянно се опитва да завзема чужди земи, събирайки отново „земите на империята“, а в „грешната Украйна“.

В същото време, според Центъра за стратегически комуникации и информационна сигурност, National Geographic съзнателно или несъзнателно възпроизвежда наратива, че войната е започнала не с решението на Кремъл да воюва, не с отнемането на грузински територии, не с желанието на Русия да изгради нов СССР, а… с украинския Майдан. В статията не се споменава, че повечето от хората на Майдана са били убити от силите за сигурност, контролирани от проруската марионетка Виктор Янукович.

По същия начин, когато чуждестранните журналисти разказват на аудиторията си за „сепаратисткото въстание в Донбас“, те понякога забравят да добавят, че „въстанието“ е инициирано от Русия. Дори фактът, че решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург потвърди, че поне от 11 май 2014 г. именно Русия, а не някакви „сепаратисти“, е „упражнявала ефективен контрол над Донбас“. До подобно заключение – че определени райони на Донецка област, т.нар. дНР, са били контролирани от Русия – стигна и Окръжният съд в Хага в наказателния процес за полет MH-17.

По този начин дори малките манипулации, които се повтарят постоянно, неточните срокове и многомилионното им тиражиране в крайна сметка изкривяват информационното пространство.

Путин твърди, че една от основните причини за започване на пълномащабна война срещу Украйна е да „спаси“ населението на Донбас от геноцид. Още след началото на инвазията той споменава мита за „14 000 загинали цивилни граждани в Донбас“, които според него са били „изтребени от украинските националисти“. Руската пропаганда все още се опитва да убеди чуждестранната аудитория в това. Разбира се, официалните данни на ООН и дори на така наречената ДНР противоречат на това.

„Доскоро руските власти бяха силно подпомагани от мрежата на собствените си медии в чужбина. Но през 2022 г. основните руски телевизионни оператори бяха блокирани в ЕС на институционално ниво: RT и Sputnik. По-късно към забраната се присъединиха и основните западни социални медии: Facebook, Instagram, TikTok, YouTube. Съдържанието на RT и Sputnik обаче все още се разпространява чрез маргинални сайтове и канали в YouTube, а през октомври 2022 г. руската пропаганда пренасочи вниманието си към Индия и Балканите, като стартира излъчването на RT там. Руската пропаганда се справя много добре и в Латинска Америка. RT Actualidad е една от петте най-популярни международни медии там, а аудиторията ѝ във Facebook преди блокирането е била 18 милиона потребители – значително повече от западните медии“, казва Александър Замкой, специалист по проверка на фактите на StopFake.

Няма достатъчно страници, за да се опишат подробно всички лъжи и манипулации, както и метаморфозата на руските разкази, които са се случили през последното десетилетие. Но украинските проверители на факти никога не се уморяват да следят и публикуват подобна информация. И тяхната работа не остава незабелязана.

Според Оля Юркова, съосновател на проекта StopFake, през април 2016 г. Европейската комисия е приела Съвместната рамка за противодействие на хибридните заплахи отговор на Европейския съюз. През ноември 2016 г. Европейският парламент прие Резолюция „Стратегическа комуникация на ЕС за противодействие на пропагандата срещу него от трети страни“. В нея беше взета предвид и работата на украинските проверители на факти. Това оказа влияние върху санкциите срещу руските пропагандисти в ЕС. По-късно, през април 2017 г., НАТО и ЕС взеха съвместно решение за създаване на Европейски център за високи постижения за противодействие на хибридните заплахи (The European Centre of Excellence for Countering Hybrid Threats).

За съжаление, руската дезинформация все още влияе върху светогледа на някои хора. След забраната на пропагандните канали в САЩ и Европа кремълската пропаганда се адаптира към това, като премести производството и разпространението на съдържание в други държави и формати. В същото време Европа като цяло не се е поддала на руските лъжи. Така данните от проучването на Евробарометър показват, че европейците продължават да подкрепят Украйна и украинците“, казва Денис Самихин, експерт в Центъра за стратегически комуникации.

Така например 86% от европейците одобряват факта, че ЕС продължава да оказва хуманитарна помощ на хората, засегнати от войната, 77% са съгласни да се приемат в ЕС хора, бягащи от войната, 71% подкрепят въвеждането на икономически санкции срещу Русия. 57% заявяват, че Европейският съюз трябва да закупи и предостави военно оборудване за Украйна и да обучи украинските военни.

Освен това разпространителите на руски разкази, като например Елон Мъск, сега са подложени на наблюдение и конструктивна критика както от страна на украинците, така и от световни личности, и са принудени да се оправдават. И накрая, някои от тях (като нидерландския министър-председател Марк Рюте или молдовския президент Майа Санду) с течение на времето промениха мнението си относно подкрепата за Украйна и значително я укрепиха.

***

Този материал е подготвен като част от информационна кампания за противодействие на дезинформацията, в сътрудничество с експертни организации с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието му носят единствено редакторите и то не отразява непременно възгледите на ЕС.