Един арабин за израелската болка
Преди много години научих иврит от любопитство и в желанието си да проникна в един свят, който някога смятах за зъл и заговорничещ срещу арабите и мюсюлманите. Веднъж влязъл, се изненадах колко съм грешал, колко са грешали почти всички араби и мюсюлмани около мен.
Тези дни гледам телевизии на иврит (и арабски). В тях има много израелска болка за убитите на 10/7, мъка за оцелелите и тревога за тези, които са заложници на Хамас. Много сълзи, които сега се смесват със сълзите за загиналите войници, сражаващи се в Газа.
Работата с цялата тази израелска болка е, че тя е почти изцяло на иврит. Светът не вижда наранените израелци, не ги чува да плачат. Светът вижда Израел като изтребители, които изсипват дъжд от смърт, за да накажат тези, които са ги убили, от 15 000 фута над земята.
Светът вижда и чува само болката, идваща от Газа, и светът винаги застава на страната на по-слабия, дори когато той е виновен. Един милиард мюсюлмани със сигурност имат много по-силен глас от 20 милиона евреи и светът винаги ще обвинява Израел, дори когато палестинците са започнали клането.
И точно затова израелците водят битката на живота си. Те разбират, че светът е несправедливо място и че не могат да разчитат на несъществуващото международно правосъдие или на пристрастното световно мнение.
Иска ми се да имам вълшебна пръчица, с която да накарам събратята си араби, а и останалия свят, да видят това, което виждам аз. Никога няма да има мир без справедливост, а използването на числеността ни (мюсюлмани) за налагане на нашия разказ е един от начините да се опитаме да победим Израел, но не и път към мира.
Моят глас ще бъде различен. Искам мир, а мирът се дължи на спечелването на доверието на онези, с които искаме да живеем в мир, а не на това да продължаваме да подстрекаваме света срещу тях.
Хюсеин Абдул-Хюсеин е научен сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите (ФЗД), непартиен изследователски институт със седалище във Вашингтон, с фокус върху националната сигурност и външната политика.