Китай се опитва да покаже ново, по-приятелско лице в чужбина

Червен килим за „красавеца“: топлото посрещане на австралийския премиер в Китай тази седмица разкрива нова стратегия на Пекин, който сега иска да се представя на международната сцена като по-дружелюбен.

В понеделник Антъни Албанезе беше приет от усмихнатия президент Си Цзинпин, който го увери, че Китай и Австралия могат да „станат надеждни партньори“.

Премиерът Ли Цян дори спомена за широко разпространен в китайските социални мрежи видеоклип, на който Албанезе прави джогинг в Шанхай. „Хората казваха, че един красавец е дошъл от Австралия на посещение“, пошегува се той.

Преди три години не беше време за шеги. Високопоставен китайски служител, символ на твърдолинейната дипломация на Пекин – „воините вълци“ – предизвика възмущението на Канбера, като публикува фотомонтаж на мъж, облечен като австралийски войник, опрял оцапан с кръв нож до гърлото на афганистанско дете.

По онова време китайската дипломация оставяше на средно големи сили като Австралия само две възможности: да последват Пекин или да понесат икономически ответни мерки.

Така Китай наложи високи мита върху ключови австралийски експортни стоки като ечемик, говеждо месо и вино и спря да купува големи количества суровини, включително въглища, с което лиши страната от приходи в размер на милиарди долари.

Това беше неговият отговор на споровете с Канбера относно предполагаемите китайски операции за влияние в Австралия.

По-мек тон

Днес, както отбелязаха някои анализатори, Китай изглежда използва по-скоро моркова, отколкото тоягата.

На фона на това китайската икономика все още изпитва затруднения след пандемията от ковид и имиджът на страната в международен план е сериозно накърнен.

„Сега Пекин признава, че икономическата му принуда и настъпателната му дипломация на „воините вълци“ са се провалили“, казва пред АФП Нийл Томас, изследовател на политиката на Китай в мозъчния тръст „Азиатско общество“.

Целта е била да се накара Австралия да се дистанцира от политиката на САЩ, но се е случило точно обратното: Пекин „тласна Канбера по-близо до Вашингтон и навреди на собствената си икономика“, смята той.

Китайската дипломация смекчава и тона в отношенията си с Вашингтон след години на напрежение по отношение на търговията, националната сигурност и Тайван, над който Пекин претендира за суверенитет.

Следващата седмица Си Цзинпин ще пътува до САЩ – първото му пътуване до страната от повече от шест години – за дългоочаквана среща с колегата си Джо Байдън по повод срещата на върха на АТИС (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество).

„Имаме 1000 причини да подобрим отношенията между Китай и САЩ и нито една, която да ги развали“, заяви китайският президент миналия месец в Пекин пред демократа Чък Шумър, лидер на мнозинството в Сената на САЩ.

Австралийският премиер не е първият чуждестранен лидер, който получава топло посрещане в Китай тази година. Френският президент Еманюел Макрон беше посрещнат от орда ентусиазирани фенове при пристигането си през април.

Целта остава непроменена

„Една от възможните причини за тази промяна в китайската дипломация се крие във все по-сложната вътрешна икономическа ситуация, с рекордна младежка безработица“, твърди Том Харпър, експерт по китайска политика, в статия, публикувана на уебсайта „Конверсейшън“.

„Това може да се разглежда и като опит да се установят повече международни партньорства, вместо да се отчуждава целия западен свят“.

Като оставим настрана усмивките, трудно е да се каже дали събеседниците на Китай вярват на тази нова дружелюбност и какво е нейното въздействие върху отношенията им с азиатския гигант.

Въпреки сърдечната атмосфера в китайската столица тази седмица, „все още има области, по които Австралия и Китай не са на едно мнение“, посочва Бек Стратинг, преподавател по международни отношения в университета „Ла Троб“ в Мелбърн. „Виждаме, че Австралия, особено по въпросите на сигурността и отбраната, продължава да се сближава с Вашингтон“, отбелязва тя.

Когато в Пекин го попитаха дали „вярва“ на Си Цзинпин, Антъни Албанезе увери, че китайският лидер досега е удържал на думата си.

По принцип стратегията на Китай вероятно не се е променила. Целта на Си Цзинпин продължава да бъде да превърне страната си във „водеща световна сила“, казва Нийл Томас. „Но сега той се връща към по-ранна стратегия за преследване на тази цел чрез по-задълбочени дипломатически и икономически контакти“, добави той.

БТА