60 години след убийството на Кенеди лекарите разкриват: Имало е още един стрелец

В нов документален филм на Paramount+ седем лекари, преглеждали Джон Кенеди след убийството му, разкриват състоянието на тялото му, което пряко противоречи на публичния разказ на американското правителство по онова време, съобщава онлайн изданието The Messenger.

В JFK: What The Doctors Saw (Джей Еф Кей: Какво видяха лекарите), чиято премиера е на 14 ноември, тези седем лекари, които са били част от хирургическия екип в болница „Паркланд“ в Далас по време на стрелбата, казват, че президентът Джон Кенеди е имал входна рана от куршум в шията – нещо невъзможно, ако е имало само един стрелец отзад.

Документалният филм използва архивни кадри на различни медицински сестри от Далас, аутопсионни техници и фотографи, които съобщават, че са видели рана в шията на президента и зееща рана на тила му, когато той е бил докаран в болницата в Далас, за да подкрепят новите твърдения. Документалният филм показва и реакциите на лекарите на публикуваните от правителството снимки на тялото на Джей Еф Кей след транспортирането му до Вашингтон, на които се вижда, че то е без зеещата рана.

Въпреки несъответствията, лекарите запазват мълчание. Джо Голдстрич, който по времето, когато помага за третирането на президента, е четвъртокурсник, казва: „Не исках да бъда мишена за тези, които са убили нашия президент. Затова в продължение на повече от 30 години не казах на никого, че съм присъствал в Травматологична зала 1“.

Лекарите описват „хаоса“ в онзи ден

На 22 ноември 1963 г. президентът Кенеди, съпругата му Жаклин, губернаторът на Тексас Джон Конъли и съпругата му Иданел пътуват в президентския кортеж през град Далас, където президентът е на посещение с надеждата да набере подкрепа преди кампанията си за преизбиране. Изстрелите, които настигат открития им автомобил, поразяват и губернатора Конъли, който е ранен, но не е убит, и в крайна сметка отнемат живота на президента.

Сикрет сървис откарва президента със същия автомобил в болница „Паркланд“, където той е поет от Роналд Джоунс, Лорънс Клайн, Кенет Салиър, Питър Льоб и Голдстрич, които по това време са били ординатори или студенти по медицина, заедно с доцента по хирургия Робърт Макклеланд и началника на медицинския кабинет Доналд Селдин. Всеки от лекарите споделя своя опит от 1963 г. в документалния филм.

„Най-драматичните неща за мен бяха хаосът в спешното отделение: Сикрет сървис с автоматите си, които се оглеждаха трескаво, президентът, който лежеше на операционната маса, а до него седеше г-жа Кенеди с части от мозъка на президента върху полата си“, казва Селдин за атмосферата в онзи ден.

Клайн казва: „[Джаки Кенеди] беше с розов костюм и аз се чудех защо носи розов костюм с червени ръкавици. Разбира се, когато се вгледах по-отблизо, видях, че червените ръкавици всъщност са кръв и тя е по ръцете ѝ.“

„Спомням си, че нямаше никакво изражение – нямаше никакво движение на лицето му“, казва Салиър. „Очите му бяха отворени и това беше потресаваща гледка, която никога няма да забравя, защото тук беше моят герой. Беше много тъжна ситуация.“

Те описват и мълчанието, в което са изпаднали, след като са разгледали раната на шията на президента

Всеки от лекарите описва подробно раната на шията и обширната рана на тила, които са забелязали по тялото на президента. „Установихме, че раната е в предната част на шията, точно над мястото, където са ризата и вратовръзката“, казва Джоунс. „Така че беше видима за нас.“

Докато президентът лежал по гръб на количката, спомня си Макклелънд: „Казах: „Боже мой, видяхте ли задната част на главата му? Тя е изчезнала.“

„Първоначалното ми впечатление, като видях двете рани, беше – ами, тук има малка рана, а отзад – голяма“, казва Джоунс. „Мислехме, че има входна рана на шията и изходна рана в задната част на главата.“

Но лекарите казват, че след като президентът бил обявен за мъртъв, тези наблюдения, ако били обявени публично, щели да бъдат опасни. Д-р Малкълм Пери, който междувременно е починал, е избраният лекар, който да даде отговор на обществеността под формата на пресконференция след официалното обявяване на смъртта на президента. „На пресконференцията д-р Пери, описвайки раната тук [посочвайки гърлото], каза, че според него тя прилича на входна рана“, спомня си Макклелънд.

„Когато излязъл от стаята, някой се приближил до него. Д-р Пери си помислил: „Може би е човек от Сикрет сървис“. И казал на д-р Пери: „Никога, ама никога повече не трябва да казвате, че това е входна рана, ако разбирате какво ще е добре за вас“.

Разбира се, публичният разказ за смъртта на Кенеди, особено след като Лий Харви Осуалд е арестуван и обвинен, е, че президентът е бил застрелян отзад, от един човек. Ако раната на гърлото наистина е била входна, както твърдят лекарите, тогава има само едно логично заключение, казва Макклелънд. „По всяка вероятност е имало конспирация, т.е. имало е повече от един стрелец“.