Поверително от Кипър: Как журналисти тайно получават пари от Русия
Хуберт Зайпел е смятан за западния журналист с най-добри връзки с Путин. Изтичане на данни сега разкрива тайни парични потоци към него
Расследването на спонсорския договор на Зайпел, публикувано от австрийското издание „Дер Щандарт“, е част от проекта "Cyprus Confidential", в който над 270 журналисти от 69 медии анализират изтекли данни от Кипър през последните няколко месеца под ръководството на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) и Paper Trail Media. Сред медийните партньори са "Вашингтон пост" и "Гардиън"; в немскоезичните държави в проучването са участвали DER STANDARD, ORF, Der Spiegel, ZDF и швейцарската медийна къща Tamedia. Български партньор в проекта е bird.bg.
Хуберт Зайпел, експерт по Русия, биограф на Путин, носител на наградата „Гриме“, носител на Германската телевизионна награда, е получавал пари от Русия, очевидно в продължение на поне десет години. Това се доказва от секретни документи, които изтекли към Paper Trail Media, партньор в разследването на „Дер Щандарт“, пише австрийското издание. Според документите Хуберт Зайпел е подписал договор през март 2018 г., който е трябвало да му донесе поне 600 000 евро.
Спонсор от Русия
Споразумението, което на английски език е озаглавено „Deed of Sponsorship“ и следователно представлява своеобразен „договор за спонсорство“, не предвижда пряко възнаграждение. Според договора огромната сума има за цел да подпомогне разработването на проект за книга за Русия и да я направи достъпна за по-широка аудитория. „Спонсорираната“ по този начин книга действително е публикувана през 2021 г. под заглавие „Властта на Путин. Защо Европа се нуждае от Русия“, на известното хамбургско издателство Hoffmann und Campe. Спонсорската сделка, която стои зад нея? Читателите не научават нито дума.
Във всеки случай големият въпрос е: кой плаща толкова много пари, за да „промотира“ една книга? При това на книга, която е публикувана от голямо германско издателство – вероятно в замяна на подобаващ хонорар за книгата? „Спонсорът“ се крие зад фирма с пощенска кутия, наречена De Vere Worldwide Corporation, която е базирана на Британските Вирджински острови (BVI) в Карибския басейн – и на хартия принадлежи на човек на име Игор Воскресенски. Изтеклите документи съдържат многобройни индикации, че Воскресенски действа като подставено лице на дългогодишния основен акционер на Tui Алексей Мордашов, който е и един от акционерите на банка „Россия“ – считана от експертите по Русия за личен портфейл на Путин,
Мордашов, който вероятно струва двадесет милиарда долара, е толкова близък до Путин, че от февруари 2022 г. е подложен на санкции от САЩ и Европейския съюз. Съдът на ЕС отхвърли жалбата на Мордашов срещу санкциите през септември 2023 г.
Платеният журналист
Следователно Хуберт Зайпел вероятно е първият виден западен журналист в света, за когото може да се докаже, че е привлечен от обкръжението на Путин с огромни финансови стимули, очевидно с цел положителни репортажи за Русия. Случаят със Зайпел със сигурност е най-зрелищният случай на журналист, платен от Русия – става въпрос за стотици хиляди евро.
Всичко започва с едно изтичане на информация: секретни записи с около 3,6 милиона документа, проучвани в рамките на проекта „Поверително от Кипър“. Сред тях е и спонсорският договор на Хуберт Зайпел.
Подписите могат да бъдат намерени на четвърта страница от поверителния договор с De Vere Worldwide Corporation от 2018 г. Това са подписите на фиктивния директор на дружеството пощенска кутия, който всъщност е служител на кипърския доставчик на финансови услуги Cypcodirect, който дискретно управлява дружества като De Vere, а очевидно и подпис на Зайпел. Режисьорът не само се е подписал ясно и четливо, но дори и в присъствието на московския адвокат Дмитрий Федотов, който свидетелства за това в писмен вид непосредствено по-долу. Федотов дълги години е бил главен юрист в компанията на Алексей Мордашов „Северстал“.
Дори и да не е ясно колко пари са похарчени за първия „подобен“ договор, т.е. биографията на Путин, тази книга вече не може да се приема сериозно. По принцип всички пари се трият върху цялото творчество на Зайпел.
Хуберт Зайпел е смятан от мнозина за един от най-добрите експерти по Путинова Русия – и за западния журналист с най-добра връзка с Владимир Путин. Това е голямото му предимство, неговата запазена марка. И сега възниква въпросът дали той, който през 1980-те години пишеше и за Der Spiegel и Stern и правеше високо оценени и награждавани филми за ARD, изобщо трябва да се нарича журналист. А не пропагандатор.
Зайпел не разкрива пред читателите си паричните потоци от Русия, а по-скоро ги впечатлява с близостта си с Путин. През ноември 2014 г. той успя да интервюира руския президент за ARD в праймтайма и след това сам да обсъди интервюто си в дискусия от висок калибър с Гюнтер Яух. По това време първите пари от Русия вероятно вече са потекли към Зайпел; според изтеклите документи първият договор за спонсорство датира от 2013 г.
„Аз, Путин – портрет“
Година по-рано, през февруари 2012 г., Зайпел представя 74-минутния документален филм на ARD „Ich, Putin – ein Porträt“, на който Servus TV също е копродуцент – и който впоследствие е продаден в единадесет държави. Вероятно връзките с владетеля на Кремъл са били укрепени по време на снимките, но със сигурност е имало достатъчно възможности: Зайпел показва потния Путин да тренира хокей на лед сам на терена, показва го да тренира джудо или в плувния басейн, а след това да гали куче. От друга страна, критиките към Путин се появяват само мимоходом. В началото на 2014 г. Зайпел става първият западен журналист, който представя телевизионно интервю с избягалия в Русия информатор от АНС Едуард Сноудън.
Зайпел, който от 2009 г. се фокусира върху Русия като журналист, постепенно се превръща в един от най-важните германски експерти по въпросите на Русия – дори ако неговата експертиза, тъй като той дори не говори руски език, многократно е поставяна под въпрос. Зайпел се появява и в предаването Im Zentrum на ORF. Там той разказва с ентусиазъм, че се е срещал с Путин „почти сто пъти“.
Но два спонсорски договора на стойност стотици хиляди евро променят всичко. Тайните парични потоци разбиват претендираната независимост на Зайпел и унищожават работата му от онези години. Работата на един „купен“ журналист вече не струва нищо. Между другото, това е катастрофа не само за Хуберт Зайпел, но и за ARD и особено за NDR, за които той е работил особено често, както и за издателството Hoffmann und Campe: с други думи, за всички, които са направили неговите филми, интервюта и книги достъпни за милионна аудитория.
Съдържанието на книгите, филмите и участията в дебати на Зайпел сега се появява в съвсем нова светлина – въпреки че в договора за спонсорство се посочва, че Зайпел няма „никакви задължения“ към спонсора по отношение на проекта. Според тайния договор това се отнася и за „съдържанието и състава на книгата“. Зайпел се позовава на тази клауза пред „Дер Щандарт“, като дори я копира в своето писмо-отговор, дълго цяла страница, вероятно като доказателство за своята независимост.
Но ако според него стотиците хиляди евро от Русия не са проблем за доверието към него – защо досега е укривал парите? Отговорът вероятно е прост: защото никой вече не би го взел на сериозно.
Преводи на „бестселъри“
И двете книги на Зайпел, „финансирани“ от Русия, се продават като бестселъри от германското издателство и са продадени в хиляди екземпляри, като първата дори надхвърля 50 000 екземпляра по данни на браншова служба. Има и издания в чужбина, не само в Италия, Нидерландия и Франция, но и в страни, които рядко издават европейски автори, като Китай, Саудитска Арабия и, разбира се, Русия. На представянето на руското издание на книгата звезден гост е не авторът, а самият Путин.
Ако се вслушате в бившите работодатели, клиенти и колеги на Зайпел, ще се учудите, че някой би рискувал толкова много. Но има и хора, които всъщност не са изненадани. Говорителка на издателството Hoffmann und Campe, което е публикувало и автори като Хелмут Шмидт, Герхард Шрьодер, Кристиан Линднер и Ханс-Дитрих Геншер, заявява в отговор на запитване на „Дер Щандарт“, че то „не знае за изложените от Вас твърдения за „спонсорските приходи“, но си запазва правото да предприеме по-нататъшни мерки, ако те се окажат верни. NDR също така заявява, че Зайпел е трябвало да разкрие „всеки конфликт на интереси, като например плащане“. В случай на „плащане с цел оказване на влияние върху автор“, според NDR, телевизионният оператор би „заблудил себе си и своята аудитория“.
Сега NDR трябва да се справи с филмите на Зайпел – ако обвиненията се потвърдят, германският телевизионен оператор вижда „себе си и своята аудитория измамени“.
Когато в края на това разследване DER STANDARD изправя Хуберт Зайпел пред обвиненията, Зайпел първо отрича по телефона потока от пари от Русия – това са „доста глупости“, казва той, и оповестява отговора на адвоката си.
След това той всъщност сам отговаря на последвалите писмени въпроси, но без да отговаря на тях в действителност. Вместо това изпраща изявление от осем страници, което се лута някъде между досадното поставяне на странични въпроси (но САЩ!) и демонстративното им противопоставяне („подвеждащи въпроси! журналистическа кампания!“). Не се казва много за действителните обвинения. Той потвърждава, че зад „спонсорството“ стои олигархът Алексей Мордашов, потвърждава, че е получил пари за книгите си. В света на Хуберт Зайпел обаче, разбира се, никога не е ставало дума за корумпирането му. Вместо това Мордашов му е дал възможност да извърши обширните проучвания за двете си книги. Зайпел обаче не обяснява защо парите са били изпратени от фирмата пощенска кутия „Де Вере“ и защо всичко е трябвало да остане в такава тайна.
Запитан, Алексей Мордашов не коментира събитията около Хуберт Сейпел, както и сламеният човек Воскресенски, адвокат Федотов или руският президент Владимир Путин.
Между другото, „Вере“ на латински означава „правдив“. Поанта сама по себе си и може би индикация, че дори в сухия свят на фирмите пощенски кутии може да оцелее следа от ирония.