Европа: Нова ера на антисемитизъм?
В синагогите, училищата и по обикновените улици в цяла Европа евреи споделят: Живеем в различен свят от този, който познавахме преди 7 октомври. Това не е само защото при атаките на Хамас в южната част на Израел са убити най-много еврейски цивилни за един ден от Холокоста насам. В цяла Европа броят на антисемитските инциденти подхранва атмосфера на страх и мотивира някои да крият еврейската си идентичност, пише в обширна кореспонденция Еврейската телеграфна агенция (JTA).
През последните десетилетия европейските правителства се стремят да защитават евреите в своите страни от антисемитизъм. Плодовете на тези усилия се виждат в засилената охрана на еврейските институции в целия континент и в постоянните публични изявления на западните лидери, целящи да посочат и осъдят омразата срещу евреите.
Но има и нещо ново: ясно изразено, мъчително объркване в европейските правителства и полицейски служби за това как да се прави разлика между гнева срещу Израел и антисемитизма, между правото да се събираш на пропалестински митинги и престъплението „реч на омразата“. В понеделник дебатът беше прекъснат от уволнението на британския вътрешен министър Суела Браверман, която миналата седмица направи серия от разединяващи забележки по адрес на пропалестинските демонстранти.
Нова ера?
Повече от месец след кървавите последици от нападението на Хамас срещу израелски градове и израелските бомбардировки и обсада на ивицата Газа, антисемитизмът се покачва далеч от мястото на конфликта.
Според министъра на вътрешните работи Жералд Дарманен от 7 октомври насам Франция е регистрирала над 1000 антисемитски прояви, което надхвърля за седмици броя на регистрираните през изминалата година. Тръстът за сигурност на общността, група, която следи за антисемитизма във Великобритания, е регистрирал 1205 инцидента за този период от време – най-високият общ брой за 35-дневен период, откакто е започнал да регистрира нарушенията през 1984 г. В Германия пък федералната агенция RIAS е проверила 202 антисемитски инцидента в периода 7-15 октомври, което е с 240% повече в сравнение със същата седмица на миналата година.
Инцидентите са най-различни: нападения, заплахи към евреи и еврейски предприятия, увреждане на еврейско имущество, писма от омраза и онлайн злоупотреби.
На 4 ноември еврейка в Лион е намушкана с нож в стомаха в дома си, а на вратата ѝ е открита изрисувана свастика. Френските прокурори започнаха и разследване на вирусен видеозапис, на който се вижда как група младежи скандират в парижкото метро: „Майната ви на евреите и на майка ви, да живее Палестина, ние сме нацисти и се гордеем с това“.
Междувременно берлинската полиция разследва два коктейла „Молотов“, хвърлени по синагогата „Кахал Адас Исраел“, както и множество звезди на Давид, поставени върху жилищни сгради. Корицата на германското списание Der Spiegel, едно от най-разпространените новинарски списания в Европа, от 27 октомври гласи „Wir Haben Angst“ („Ние сме уплашени“). Един от четиримата германски евреи, изобразени на корицата, е 90-годишният оцелял от Холокоста Ивар Бутерфас-Франкентал.
Марина Черневски е основател и директор на OFEK – берлински консултантски център, специализиран в областта на антисемитското насилие и дискриминация. Групата се бори да се справи с 12-кратното увеличение на молбите за психологически консултации от 7 октомври насам, казва тя пред Еврейската телеграфна агенция. Само за три седмици OFEK е получил 390 молби; предишният рекорд е бил 370 за цяла година.
„Невероятно е“, казва Черневски. „Това е само един от показателите за ситуацията в момента, защото е много висока бариера, за да решиш да се обадиш на дадена институция и да разкажеш историята, а също и да поискаш подкрепа. Не е лесно и много хора не го правят.“
Между 1 октомври и 1 ноември лондонската полиция е получила съобщения за 657 антисемитски и 230 ислямофобски инцидента, което е значителен скок и в двете категории. На 2 ноември служителите на лондонската библиотека „Винер Холокост“ – най-старата библиотека и изследователски център за Холокоста в света – откриха графити с надпис „Газа“ върху табелата на сградата си.
Миналата седмица в столицата на Италия бяха открити четири мемориални плочи за Холокоста, почернени с горелка и спрей. Бронзовите блокове, наричани в Рим „pietre d’inciampo“ или „камъни за препъване“, са вградени в тротоара пред жилищните сгради, където през 1944 г. евреите са били събрани от окупирания от нацистите град и изпратени в Аушвиц. На тях са посочени имената на евреите, които са живели там, и датите, на които са родени, депортирани и убити.
Миланските власти разследват и десетки антисемитски прояви, включително смъртни заплахи, изписани с графити в болница, пекарна и нощен клуб. На неотдавнашен митинг в Милано някои протестиращи скандираха: „Отворете границите, за да можем да убием ционистите“.
В Испания и Португалия също има графити върху синагоги. В Мелиля, испански анклав на северноафриканския бряг, група протестиращи се събра пред синагога и изгори израелско знаме.
В Холандия броят на антисемитските инциденти, за които се съобщава на водещ холандско-еврейски контролен орган, е нараснал с 818% спрямо средната месечна стойност за последните три години. Това включва само междуличностни инциденти, като заплахи, вербално и физическо насилие и директни съобщения, а не общи антисемитски изявления в социалните медии.
„Виждаме много инциденти в училищата, където еврейски или израелски деца са нападани заради случващото се в Израел и Газа“, казва пред JTA директорът на CIDI Наоми Меструм. „Едно дете беше заплашено с нож и ударено с бутилка, докато други деца псуваха: „kankerjood“ – на нидерландски това означава „евреин рак“.
Според главната редакторка Естер Воет след 7 октомври холандският еврейски седмичник е променил опаковката си за доставка от прозрачна пластмаса на анонимен бял плик, защото абонатите са се притеснявали съседите им да разберат, че са евреи. Техните искания следват модела на страх сред евреите, които предприемат мерки за скриване на самоличността си в Европа – от премахване или замаскиране на мезуза до сваляне на кипа на обществени места и избягване на говоренето на иврит на улицата. Един сирийски еврейски бежанец в Нидерландия разказва пред JTA, че вече не спи в собствения си апартамент, след като прозорецът му е бил изрисуван със свастика.
Макар че антисемитизмът в Европа обикновено се разпалва, когато в Израел и палестинските територии се водят бойни действия, групи за мониторинг във Франция, Великобритания, Германия и Нидерландия съобщават, че европейските евреи живеят в нов пейзаж.
„Никога досега не сме виждали това – както увеличаването на броя, така и заплашителните видове инциденти“, казва пред JTA изследователят и политически съветник на CIDI Ханс Валаж. „Чувам и от еврейската общност, че никога досега не са преживявали това и че са много уплашени и обезпокоени за бъдещето.“
Дебатът за свободата на словото
Пред лицето на това кресчендо европейските правителства се оказват в затруднение как да се борят с антисемитизма, без да ограничават свободата на словото.
Във Франция Дарманен се опита да наложи обща забрана на пропалестинските демонстрации, като ги обяви за „способни да нарушат обществения ред“. Венсан Бренгарт, адвокат на Комитета за действие в полза на Палестина, нарече тази заповед „сериозно посегателство срещу свободата на изразяване“. Впоследствие забраната беше отменена от висшия административен съд на Франция, въпреки че местните власти все още могат да блокират протестите за всеки отделен случай.
Лондонската столична полиция открито заяви, че изпитва трудности при определянето на това кои протестни скандирания са законни и кои могат да подтикнат към насилие. В бюлетин от 20 октомври се обсъжда популярното скандиране „От реката до морето, Палестина ще бъде свободна“, което има различни тълкувания. Някои активисти казват, че това означава, че палестинците трябва да бъдат свободни от израелската окупация, с права и достойнство, равни на израелците. Критиците, включително израелски лидери и еврейски групи като Лигата срещу поругаването, казват, че скандирането призовава за палестинско образувание, което да елиминира евреите и израелците между река Йордан и Средиземно море.
„Въпреки че можем да предвидим сценарии, при които скандирането на тези думи може да бъде незаконно, например пред синагога или еврейско училище, или директно към еврейско лице или група, целящи да сплашат, вероятно използването им в по-широка протестна обстановка… няма да бъде нарушение и няма да доведе до арести“, заявяват от столичната полиция.
Междувременно британското правителство е разделено. Преди масовия пропалестински митинг в Лондон в събота Суела Брейвърман написа статия, в която нарече протестиращите „маршируващи от омраза“ и обвинява полицията, че е прекалено снизходителна към тях. В писмо до висши полицейски служители от миналия месец бившата вътрешна министърка твърди, че размахването на палестинското знаме и скандирането „От реката до морето“ трябва да се разглеждат като възможни криминални престъпления.
Британската Лейбъристка партия, която само преди няколко години преживя дългогодишен скандал за антисемитизъм, е също толкова разделена. Лидерът на партията Киър Стармър демонстрира политика на нулева толерантност към всичко, което според него се доближава до реч на омразата срещу евреите. Членът на парламента от Лейбъристката партия Анди Макдоналд беше временно отстранен от длъжност в очакване на разследване, след като партията заяви, че е направил „дълбоко обидни“ коментари на митинг на 29 октомври. В речта си той казва: „Няма да се успокоим, докато не получим справедливост. Докато всички хора, израелци и палестинци, между реката и морето, не могат да живеят в мирна свобода“.
Въпреки че конституцията на Германия защитава свободата на изразяване, мнение и събиране, различни местни власти са наложили забрани на пропалестинските протести – включително Хамбург, вторият по големина град. На някои места съпротивата срещу тези заповеди доведе до сблъсъци между протестиращите и полицията за борба с безредиците. Сенаторът по образованието в Берлин Катарина Гюнтер-Вуенш разреши на училищата да забранят носенето на кефие- символ на палестинската солидарност, заедно с фразата „Свобода за Палестина“.
Йозеф Шустер, председател на Централния съвет на евреите в Германия, заяви, че според него забраните за протести са „определено оправдани „, за да се предотвратят „антиизраелски, агресивни и антисемитски“ действия.
Но някои гласовити противници на забраните за протести са евреи. В отворено писмо, публикувано в германския вестник Die Tageszeitung и нюйоркското списание N+1, над 100 еврейски художници, писатели и учени в Германия заявиха, че потушаването на пропалестинските митинги не ги кара да се чувстват по-сигурни.
Групата отбелязва рязкото увеличаване на случаите на насилствено сплашване на германски евреи и изразява опасения, че „атмосферата в Германия е станала по-опасна – както за евреите, така и за мюсюлманите – от когато и да било в най-новата история на страната“. Те обаче осъдиха забраните за ненасилствени протести, като заявиха, че тези ограничения често са съпроводени с бруталност към имигрантите и малцинствата и могат да ескалират, вместо да предотвратят насилието.
„Като евреи ние отхвърляме този претекст за расистко насилие и изразяваме пълна солидарност с нашите арабски, мюсюлмански и особено палестински съседи“, се казва в писмото. „Това, което ни плаши, е преобладаващата атмосфера на расизъм и ксенофобия в Германия, ръка за ръка с един ограничаващ и патерналистичен филосемитизъм. По-специално отхвърляме смесването на антисемитизма и всякаква критика на държавата Израел.“