Войната на „Хамас“ сега заплашва западните демокрации
Тъй като Израел приключва втората седмица от офанзивата си за „смазване“ на Хамас, вниманието на медиите е съсредоточено върху нарастващите жертви сред палестинците и щетите, които войната нанася на Газа. Но последиците от войната се простират далеч отвъд Газа и потенциалната ескалация на военните действия. Една от тях е заплахата за западните демокрации. Очевидни са терористичните актове поради съпричастност. Но какви могат да бъдат по-големите, неочаквани опасности и последици?
Първо, малко история, за да се осигури контекст. Когато през октомври 1973 г. египетският президент Ануар Садат нарежда на армията си да прекоси Суецкия канал и да навлезе в Синайския полуостров, загубен от Израел през юни 1967 г., никой не очаква каква е целта на Садат. Въпреки че „губи войната“ от тактическа гледна точка, Египет ще си върне Синайския полуостров и ще подпише революционно мирно споразумение с Израел.
Когато „Ал Кайда“ нанася удара по кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., Осама бин Ладен вероятно и в най-смелите си фантазии не е предполагал, че САЩ ще поведат война срещу тероризма, която ще продължи 20 години. Вероятно е вярвал, че кулите близнаци ще останат димящи руини, и не е очаквал нападение на САЩ над Афганистан с цел ликвидиране на Ал Кайда. Може би Бин Ладен е имал предчувствия за това, което ще го сполети в Аботабад, Пакистан, на 2 май 2011 г.
Макар че повечето анализи и репортажи за войната в Газа са съсредоточени върху тактиката, разбирането на стратегията на „Хамас“ е от решаващо значение за преценката кои, може би непредвидени, последици трябва да тревожат Запада най-много. Досега стратегията на Израел изглежда изцяло тактическа, тъй като тя е насочена към изкореняване на „Хамас“ в Газа. Но Израел не е разгледал публично по-широки стратегически въпроси, като например план за прекратяване на войната, възстановяване и управление на Газа, и да не загуби битката за общественото мнение в световен мащаб.
Стратегията на „Хамас“ обаче е по-ясна – отвъд пропагандната реторика за унищожаване на Израел и избиване на всички евреи. Да се провери инициативата на Саудитска Арабия за признаване на Израел е една част, но стратегията също така поставя капан на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, а може би непреднамерено и на Запада. „Хамас“ изправи Израел пред два екзистенциални избора, като предвиди кой от тях ще бъде приет.
Израел можеше да се намеси масирано или да отговори със селективна, целенасочена стратегия. Ако избере първото, Израел може да се превърне в държава парий, осъждана на международно ниво, докато палестинските цивилни загиват, а инфраструктурата на Газа е изравнена със земята. Вторият избор би предизвикал ожесточен вътрешен дебат, който би могъл да разцепи Израел, тъй като някои биха сметнали, че подкрепяната от Иран „Хамас“ не носи пълна отговорност за отвратителната си атака. И в двата случая „Хамас“ вероятно вярваше, че дните на Нетаняху ще бъдат преброени.
За „Хамас“ това беше стратегия, при която печелеше и в единия, и в другия случай, независимо от реакцията на Нетаняху. Но дали „Хамас“ разбираше, че така неволно ще създаде подобна криза за повечето западни демокрации по въпроса дали да подкрепят Израел или палестинците?
С продължаването на израелската офанзива множеството медийни съобщения за смъртните случаи и разрушенията в Газа засенчиха чудовищната бруталност на атаката на „Хамас“ от 7 октомври. В много страни, включително и в САЩ, избухнаха мащабни пропалестински протести и шествия. На свой ред много демокрации бяха поставени под голямо политическо напрежение във връзка с подкрепата за Израел, Палестина или и за двете. А Израел може би загуби за постоянно важната война за общественото мнение.
Миналата седмица масовото шествие в Деня на възпоменанието в Лондон изглеждаше по-скоро в подкрепа на палестинската кауза, отколкото като обичайното тържествено отбелязване на края на Първата световна война. Това предизвика сериозни промени в кабинета, като беше уволнен министърът на вътрешните работи, която направи подстрекателски коментари за начина, по който полицията се справи с протестите, а на нейно място беше назначен бившият министър-председател Дейвид Камерън.
В Съединените щати президентът Байдън сега се сблъсква с подобна ситуация на „загуба при всеки вариант“. Тъй като социологическите проучвания показват, че Байдън с голяма вероятност може да загуби изборите през 2024 г., той споделя с Нетаняху подобен невъзможен избор: как президентът да балансира между подкрепата за Израел и правото му на самозащита и хуманитарните страдания на жителите на Газа?
Вероятно не може. И за разлика от Октомврийската война от 1973 г., днес Съединените щати не могат да бъдат честен посредник предвид нерешимото положение на Байдън. В петте или шестте щата, които вероятно ще определят победителя на президентските избори в Америка през 2024 г., някои от тях имат значителен брой палестински американски избиратели.
Без значение колко неприятно може да е гласуването за Доналд Тръмп за някои хора, войната предизвика такова ожесточение, че някои палестински американски гласоподаватели биха могли да изберат Тръмп, който изглежда вероятно ще стане републиканският кандидат, или да решат да не гласуват. Всяко от двете би навредило на шансовете за преизбиране на Байдън.
Някои американски еврейски поддръжници на Израел вероятно са били ядосани, че Байдън е осъдил ответните действия на израелските заселници срещу палестинците, въпреки че е нарекъл действията на „Хамас“ „зло“. Тези американци също биха могли да се обърнат срещу него на изборите.
Никой президент не може едновременно да подкрепи Израел и Палестина, така че да бъдат удовлетворени избирателите на всяка от страните. Независимо дали „Хамас“ е обмислял този изход, може би можем да направим един извод: Вече не можем да казваме, че „цялата политика е местна“, както някога заяви покойният председател на Камарата на представителите Тип О’Нийл. „Хамас“ направи това пределно ясно.
Превод е-вестник
*Харлан Улман е старши съветник в Атлантическия съвет. Той е автор на книгите „Шок и ужас“, „Анатомия на провала: Защо Америка губи всяка война, която започне“ и последната му книга „Петият конник и новите MAD: Как масираните атаки на разрушението се превърнаха в надвиснала екзистенциална опасност за една разделена нация и за целия свят“.