Какво се мъти зад шумотевицата за „Лукойл”?
Уж се разбраха за „Лукойл”, ама не съвсем… Какво се крие зад целия шум?
Защо така Борисов, Пеевски, Делян Добрев поискаха веднага да се спре руският нефт в „Лукойл”-Бургас? Такова ултимативно искане изведнъж, със заплахи да падне правителството, изглежда странно. Може ли да се вярва, че настояват само от чисти евроатлантически чувства, в подкрепа на санкциите и Украйна?
Правителството предложи съкратени срокове, но и това беше посрещнато с изявления, че ще развалят сглобката и т. н. Политическите сили се бяха разбрали руският нефт да бъде спрян напълно чак към края на следващата година. България си беше издействала дерогация за две години напред. И хората на ГЕРБ и ДПС отначало не възразяваха.
Получи се странно положение – ПП-ДБ са критикувани за острата им позиция против Русия, че са готови да дават всякаква военна помощ за Украйна и т. н. И изведнъж бяха обвинени като защитници на „Лукойл“ и руските интереси. Само защото искат преходът да е плавен и да няма сътресения на вътрешния пазар за горива.
Мирише на пари. Но може само да се предполага какво се крие отзад.
Фактите, известни на обществото, са малко. Преди войната в Украйна процентът на руския нефт в рафинерията в Бургас е бил около 50% по официални митнически данни. След началото на войната, благодарение на дерогацията, руският нефт става почти 100%. Преди това заводът е работил с 60% от капацитета си, сега работи със 100%.
Този по-голям обем на производство е насочен за износ, тъй като потреблението в България не се е увеличило. Руският нефт е по-евтин от сорт брент, благодарение на което „Лукойл“ при увеличен обем на производство и износ на горива, за този период е реализирал 3 млрд. долара приходи повече, само от разликата в цените на суровината. Това е установено от разследване на Центъра за изследване на демокрацията, Global Witness и Центъра за изследване на енергетиката.
Друг въпрос е, че няма данни накъде е изнасял горива и нефтопродукти „Лукойл“. Никой не се съмнява, че заобикалят санкциите. Украйна не купува горива от България от миналата година, защото са руски.
Огромният обем експорт е заминавал директно в някакви дестинации или чрез претоварване на кораби на море, т.нар. ship-to-ship transfer.
И сега –
кой какво печели от незабавно спиране и сътресения на пазара?
Разпространяват се различни версии, във всяка от които има по нещо вярно.
Първата версия е, че всичко това е политическа демогогия, лъжи и атаки срещу доминираното от ПП-ДБ правителство, с обвинения в защита на руски интереси. Да натрупат точки като проевропейски партии за сметка на други.
Втората версия е, че ако правителството поддаде веднага да премахнат дерогацията, ще има сътресения и покачване на цените на горивата. Съответно ще има голямо недоволство и ще го понесе сегашното правителство с премиер Денков. Това дава предимство на ГЕРБ и ДПС в следващи избори или размествания в сегашния парламент.
Третата версия е, че Пеевски, респективно ДПС, в съучастие с Борисов искат да купят рафинерията в Бургас. Не пряко, а както е правено – някой инвестиционен фонд от Запад, с прикрита собственост, и прочее. Слухове намесват петролната фирма „Инса ойл“, зад която седял Пеевски и т. н. Затова са атаките, да свалят цената, да притиснат собствениците на рафинерията. Това може да се приеме като по-вероятно, но работата е по-дълбока.
Така може да се предположи като четвърта версия, че действително се готви смяна на собствеността – продажба на „Лукойл Нефтохим”-Бургас. Но не е толкова лесно Пеевски (Борисов) да лапнат рафинерията в Бургас. Колкото и да е мастит, това е голяма хапка за него, и за двамата. По-скоро става дума те да бъдат допуснати от руския собственик „да натопят човката”, както се изразиха преди години за Борисов в руската преса, по повод друга сделка (виж тук).
Каквито и али-бали да се разказват, че „Лукойл” била швейцарска собственост, част от нея била в активите на Ротшилд и подобни, това е руска компания. Твърдо контролирана от държавата, в интерес на Русия, но и захранваща олигархията на Путин.
Санкциите и почти национализирането на руските рафинерии в Германия и Италия поставят въпроса как да мимикрират руската собственост и компании на Запад. Случаят с България е такъв, че прави удобно да се използва падането на дерогацията. Като се вдигне шум, че са създадени трудности за компанията, силно са намалени печалбите, санкциите пречат на бизнеса и т. н. и така да се продаде рафинерията на нов собственик на удобна цена.
Кой да е нов собственик? Зад него ще е пак руската олигархия, служеща на Путин, но по-добре прикрита, с верига от фирми от Запад, водещи до офшорки. За спокойната работа на руската компания в страна член на ЕС, и за да преобразуват удобно собствеността, те могат да отстъпят прикрито миноритарно участие на българските корумпирани политици. Миноритарно, ама от голяма рафинерия. Както се говори, това вече е правено при първоначалната приватизация на „Нефтохим-Бургас”. Напълно в стила и метода на руския бизнес. Така ще запушат устата на българските кресливи пазители на санкциите, а руските интереси ще бъдат защитени.
Всичко това не може да се докаже, но вече сме виждали нещо подобно да се случва с „Булгартабак”, „Виваком”, разграбването на активите на КТБ. И пак Пеевски се обажда като солист в хора.