Марина Низамска: Чернобил ще остане стотици години изолирана зона
Марина Низамска е началник отдел „Аварийно планиране и готовност“ в Агенцията за ядрено регулиране. Завършва висше образование във Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Инженерна физика“, специализация “Ядрена техника и ядрена енергетика”. През 1990 г. постъпва на работа в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ). Работила е в продължение на 3 години и в Гражданска защита. Специализирала е по линия на МААЕ, ЕС и НАТО в областта на аварийното планиране и реагиране при ядрена и радиационна авария. Участва в разработването на националното законодателство в областта и националния авариен план, както и в организирането на национални и международни учения.
– Забравя ли светът Чернобил или страхът от АЕЦ остана завинаги с нас?
– Светът не е забравил и никога няма да забрави Чернобил. Светът не е забравил и „Титаник“. Има неща, които светът не може да забрави. Той се учи от подобни събития. Важно е да се помни, за да не се допуска да се случат отново.
– Какво става там в момента? Хора, жертви на ядрената авария, са обявили гладна стачка, защото още не са получили обезщетенията, които им се полагат. Трябваше да се прави нов саркофаг, защото на стария се появила пукнатина… Има ли опасност отново да се получи замърсяване?
– Нормално е потърпевшите да търсят правата си. Редно е да бъдат компенсирани – те са жертви. В момента в Чернобил се правят много изследвания, в зоната, на площадката, на саркофага. Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) работи с украинското правителство за премахване на последиците. Целият свят помага, включително американското правителство. Има планове да се построи нов саркофаг. В момента, когато е станала аварията, е имало високо налягане, взрив и изхвърляне на радиоактивност в околната среда. Тази радиоактивност започва да се разпространява във въздуха, формира се радиоактивен облак. Частиците постепенно изстиват, вдигайки се високо в атмосферата. Завалява дъжд. Цялата радиоактивност, която се разсейва във въздуха, постепенно пада на земята, в реките и замърсява. За да има изпускане на радиоактивност, трябва да има някакъв процес вътре, който предизвиква изхвърляне на радиоактивни частици.
Филм на „Грийнпийс“ за Чернобил
– Температурата в саркофага висока ли е в момента?
– Температурата във вътрешността на саркофага ще бъде висока много години, защото там все още протичат реакции на делене и се отделя енергия. Това е проблем. Чернобил показа много неща на света. Показа, че няма държава, която да може сама да се справи с подобна авария. Показа, че културата на безопасност трябва да е на първо място, защото много процедури бяха нарушени преди и по време на аварията. Показа, че АЕЦ трябва да се експлоатират прозрачно, да се дава информация на населението. Това в онези години не се правеше. Показа, че непрекъснато трябва да се подобряват ядрената безопасност, технологиите, защитата.
– Вие сте била в Чернобил? Как изглеждат сега централата и районът около нея?
– Аз съм експерт по аварийната защита, по последствията за населението и околната среда от такова радиоактивно замърсяване. Затова ми е трудно да обясня в детайли какво се случва в момента от техническа гледна точка в централата. Но това, което мога да кажа със сигурност, е, че там се води много строг контрол. Има непрекъснато експерти, международни проверки. Авариралият реактор не е оставен сам на себе си. Наричат 30 километровата зона около него “ограничена“ зона, “изключена” зона. Там се влиза при специален режим на допускане. Посетих Чернобил с група международни експерти през 1997 г. – 10 години след трагедията. През цялото време, докато бяхме в зоната, дозиметърът показваше висок радиационен фон. И колкото по-навътре и по-близко до реактора влизахме, толкова по-високи бяха стойностите, като на 12-я километър стойността беше 5-6 пъти по-висока от нормалните фонови стойности.
– Как влязохте в зоната?
– С пълно защитно облекло, респиратори, маска, покрита коса, кожа. Буквално никаква частичка от тялото не беше отвън. Беше горещо лято с много високи температури и беше трудно да се стои няколко часа така опакован. Духаше лек вятър, който вдига прах. Но природата постепенно се възстановява.
– Като се огледаш наоколо, личи ли, че там се е случило нещо извънредно?
– Зависи къде се намира човек. Колкото повече се приближаваш до реактора, толкова повече започваш да виждаш някакви разлики. Но те не са – синьо дърво, синя жаба или нещо такова. Най-остро се вижда и усеща трагедията в Припят, градът, който е запустял, където всичко е изоставено и природата постепенно го превзема… Вижда се трагедията на един изоставен град, в който е кипял живот. Имало е деца, живели са хора и изведнъж виждаш разрушени къщи, дървета, прорасли през балконите, ръждясали и изпочупени детски площадки. Оставено на времето, всичко се превръща постепенно в прах и руини.
– Колко години още тази зона ще бъде забранена за хората?
– Стотици години зоната ще бъде изолирана. Трудно е да се каже докога, защото науката се развива.
– Може ли да се почисти?
– Това е целта. Това са едни от защитните мерки, които се разработват при ядрена авария – почистването на района. Премахва се горният слой почва. Премахват се дървета. Онази всеизвестна червена гора, която е била изпепелена от взрива и високата температура на парата, е изсечена. В момента на нейно място са засадени нови дръвчета, които растат. Те са вече на 10-15 години.
– Не са ли радиоактивни листата и дървесината на тези дръвчета? Нали корените им взимат вещества от замърсената почва?
– Има радиоактивност, но тя непрекъснато намалява. Вали дъжд, дъждовната вода ги измива и вкарва радиоактивната вода навътре. Колкото по-дълбоко отива, радиоактивните елементи се задържат в почвата и водата излиза филтрирана и чиста на повърхността. Природата се самопречиства. С всяка измината година радиацията намалява.
– Вчера разгледах картата на България с автоматичните станции и стойности на радиационния фон, измерени в реално време, която се намира на сайта на Агенцията по ядрено регулиране. Винаги са ми казвали, че фонът в София, особено на Орлов мост, е по-висок, отколкото на площадката в АЕЦ „Козлодуй“.
– Така е.
– Само че на картата софийската станция показваше фон 0,11 микросиверта на час, в Пловдив – беше 0,12 микросиверта, а в АЕЦ-а – най-висок – 0,13 микросиверта.
– Няма проблем. Данните са точни. Стойността на радиацията много зависи от това къде се мери, в коя точка. Станцията в София е монтирана в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), където фонът е малко по-нисък. В различни части на София радиацията е различна. Даже, ако излезем навън и се разходим от единия до другия край на улицата, ще хванем разлики от 1,5 до 2 пъти. Това е нормално. Радиацията не е постоянна величина, тя непрекъснато се мени. Но това са много ниски стойности.
Знае се колко е максималният естествен фон, който се достига в света. В България фонът варира от 0,06 до 0,6 микросиверта на час. Тоест разликата е 10 пъти. Това е нормален естествен фон, ние не можем да избягаме от него. Създава го природата. В София е по-висок, защото е разположена в планински район, където има много уранови находища. В Козлодуй, покрай който протича река Дунав, пясъкът, почвата е по-различна и фонът е по-нисък. На Черно море, където има пясъчници, той е още по-нисък.
– Но станцията в АЕЦ „Козлодуй“ показва по-висок фон отколкото в София, при НИМХ?
– В Козлодуй се мери в няколко точки радиационният фон. Има една станция от националната автоматизирана система в близост до града. Отделно около самата централа са разположени 8 станции. Ние сме обединили националната система за радиационен контрол с ведомствената система на АЕЦ „Козлодуй“ и я наричаме Обединена национална система. Различните контролни точки, на 8-те места, показват различни стойности. Но тези стойности са в рамките на нормалните отклонения. В една точка може да е 0,10 микросиверта, в друга 0,07, в трета 0,15, в четвърта – 0,17. В София има места, където фонът е достигал даже до 0,23 микросиверта в час. На Витоша стига до 0,45 микросиверта. В самолета по време на полет – още повече. Ние следим да няма сериозни отклонения. Тази карта със стойностите, постъпващи от националната система за мониторинг, се следи от четири ведомства – Министерството на околна среда и водите, Агенцията за ядрено регулиране, Гражданска защита и АЕЦ “Козлодуй”. Ако фонът се промени, има и визуална промяна на цвета и звукова индикация.
Градът призрак Чернобил
– Защо при инцидента с радиоактивно замърсяване в Испания преди няколко години се усъмниха, че нещо е станало в АЕЦ „Козлодуй“? В съседните държави има ли подобни измервателни станции?
– В Румъния, в Гърция има. В Турция тепърва ще изграждат, но и там има система за контрол. Сърбия и Македония нямат още инсталирани автоматизирани мониторингови системи, но имат системи за контрол. По принцип в цяла Европа всички страни, които експлоатират АЕЦ, имат такива станции и всички те са обединени в обща европейска система. Във всеки момент резултатите от всички станции могат да се следят в цял свят. Всички наши точки – 26-те станции на националната автоматизирана система, плюс 8-те на АЕЦ „Козлодуй“ и една мобилна лаборатория, която се включва при нужда – излизат на екран във всяка държава от Европейския съюз . Тя може да следи радиационния фон в България. По същия начин Министерството на околната среда и водите и ние в Агенцията за ядрено регулиране, имаме достъп и можем да гледаме колко е радиационният фон не само в България, но и във Финландия, в Португалия… За мен е важно да няма промяна в тези стойности.
– Какво значи промяна?
– В момента, в който аз или някой от колегите забележим три пъти отклонение от фона, това е индикация, че нещо не е наред. Това още не значи, че има авария или някакъв радиационен проблем. Означава, че е възможно или да е повредена станцията, или наистина нещо да се случва и ние сме длъжни да проверим. В Испания през лятото на 1997 г. в метален скрап е бил изхвърлен цезиев източник. Той попада в металопреработващо предприятие, претопява се и през комините в околната среда излизат радиоактивни вещества. България е доста далеч от Испания, но въпреки това ние започнахме веднага да следим радиоактивността във въздуха. В този момент ветровете бяха в посока Средиземно море и Италия. Въобще не стигнаха до Балканския полуостров. Френски и швейцарски изследвания бяха регистрирали по една-две цезиеви частици на кубичен метър въздух.
Реакторът в Чернобил отблизо
– А защо съседните държави питаха за АЕЦ “Козлодуй”?
– Ситуацията в света беше такава. България искаше да се присъедини към Европейския съюз, а оттам искаха да затворим АЕЦ “Козлодуй”… На площадката в централата има страшно много измервателни прибори и ако има някакво повишение на радиационния фон, то веднага ще бъде отчетено от тях. За да повлияя на прибора, трябва да го счупя, да го спра. Но тогава той няма да показва нищо и всеки ще види и разбере. Приборите се калибрират ежегодно. Когато ходим на инспекции, задължително проверяваме дали приборите са изправни, калибрирани, защото това е гаранция, че мерят правилно. В момента, в който в Козлодуй нямаше повишен фон и всички прибори в страната също не отчитаха увеличение, нямаше как да кажат, че има повишена радиоактивност.
– Засичате ли повишения на радиационния фон около бивши уранови рудници или над хранилища за радиоактивни отпадъци?
– Нещата трябва да се разделят. При уранодобива в онези години отношението към околната среда е било жестоко. Не са се спазвали много изисквания за безопасност. Местата, където е имало уранови рудници, се знаят и в България, и в цял свят. Проблемът със замърсяването от тях не е само в България. Същият е в Русия и бившите съветски републики, същият е в Германия, в Чехия и Унгария… Но се взимат мерки за възстановяване на тези райони и картината е коренно различна от преди 15-20 години. Има начини за третиране и намаляване на замърсяването от естествената радиоактивност от уранодобива и околната среда постепенно се възстановява. Даже във Франция има възстановено хвостохранилище за радиоактивни отпадъци от урановата промишленост, върху него растат цветя, трева и фонът е нормален. Никой не е искал да купи тази земя и човекът, който я е възстановил, си е направил огромна къща и си живее там. От това по-голямо доказателство няма.
– А хранилищата за радиоактивни отпадъци?
– Хранилищата за радиоактивни отпадъци са изолирани по специален начин. Има изисквания на оградата на хранилището, на стената на хранилището какви да са стойностите на радиоактивността. Мощността на дозата е такава, че ако човек си построи къща на външната стена на оградата на такова хранилище, той е в абсолютна безопасност. Има строги изисквания в цял свят и нещата се контролират. Не трябва да си представяте, че няма контрол, че нещо се изхвърля както другия боклук. Някой може да си хвърля пликчето с обелките от краставицата и боклуците от салатата през прозореца, но така не могат да се изхвърлят източниците и затова се създава този регулиращ контрол. Затова се следи. Ние получаваме справки какви източници са предадени за погребване като радиоактивен отпадък. Не е правилно да се казва погребване. Трябва да се каже – дълготрайно съхранение. В същото време всеки месец държавното предприятие, което приема източниците за съхранение, ни праща справка какво е приело. Ние сравняваме двата списъка дали съвпадат данните – какво са приели, какво ни е дадено, че е занесено там. Създават се база данни и може много бързо да се прави засечка на данните, на числата.
Не казвам, че не се случват инциденти. Не казвам, че няма недобросъвестни хора, които изоставят източници. Но нашата работа е това – да анализираме обектите и издирваме такива източници.
– Скоро ходили ли сте да прибирате такъв боклук?
– Слава Богу, тази година имаме само два случая на открити радиеви бои върху циферблат в скрап, което въобще не го броим за инцидент.
– Говори се, че някога планетата ни е преживяла радиоактивен катаклизъм, катастрофа. Открити ли са конкретни следи и данни за това?
– Радиационният фон на планетата е доста различен. Има места, в Индия например, където хората живеят при фон, който е 50-100 пъти по-висок от нашия в България. Това са нивата при авария, при които трябва да се намесим. А хората си живеят там.
– На какво се дължи?
– Геоложки породи, структура, течащи води.
– Това означава ли, че човекът може да се адаптира към радиоактивността?
– Човекът се е развил благодарение на радиоактивността. Правени са опити с мишки, които са изолирани в поле, напълно лишено от радиация. След няколко дни мишките умирали. Така че, не е ясно радиацията какви функции предизвиква в нашия организъм, благодарение на които той се развива и живее. Вредата е при приемане на свръх доза. Едно хапче за сън помага на човек да спи през нощта. Но ако изпие цяла опаковка, той просто ще заспи завинаги. Същото е с алкохола. Така че не трябва да се бъркат нещата. При откриването на радиацията, хората не знаели, че тя е опасна. Сблъскват се с нещо абсолютно ново, за което нямат никаква информация. Но въпреки това Бекерел забелязал, че под джобчето, където си държал парче уранова руда, кожата му се зачервила. Това го е навело на мисълта, че нещо не е наред. Радиационната защита е наука, която много бързо разбира вредите от радиоактивността и започва да нормира използването й. Отпечатъкът от пръста на Мария Кюри до ден днешен излъчва радиоактивност.
0,1% е облъчването от работата на атомните централи в цял свят, в сравнение с естественото облъчване.
Катастрофата Чернобил – първи снимки на място
Може ли да кажем, че слънцето е опасно? Нали всички се движим под слънцето, но ако легнем цял ден на плажа, ще изгорим и е много опасно. Същото е и с радиацията. Всичко е въпрос на култура. Никой от нас няма да се откаже от тока – пуска телевизора, прави си кафето. Но не бърка с отвертка в контакта и пазим децата си да не бъркат и те докато не се научат. Същото е и с радиацията, трябва да се създава една радиационна култура, както има електрическа култура, култура на движение по пътищата. Всички усилия са насочени към това да не става ядрена авария. Но човек трябва да е готов ако се случи, да защити себе си и населението.
– Какво представлява Международната Програма РОДОС?
– Система за поддържане в реално време на вземащите решение при авария. Целта е, когато стане ядрена авария и има изхвърляне на радиоактивност в околната среда, въз основа на източника на изхвърляне, на реалните метеорологични данни, да се направи предвиждане накъде ще тръгне радиоактивното замърсяване. Какви ще са отлаганията върху земната повърхност. Какви ще са дозите за населението. И в резултат на прогнозата, какви защитни мерки да бъдат приложени. РОДОС дава препоръка за най-ефективната защитна мярка спрямо сезона, спрямо климата. Включително отчита времето, за което трябва да се приложи и колко ще струва. Така хората, които вземат решение, имат пред себе си много ясна картина – каква е ситуацията, каква ще бъде през следващите 12 часа, след една година и какво трябва да направят в близките няколко часа и т.н. Сега обучаваме служители от отделните ведомства да работят със системата.
– В кои държави има такава система?
– В почти целия ЕС, Румъния, Полша, Германия… Русия сега монтира такава система. Сега се въвежда и в България. Системата е инсталирана в Агенцията за ядрено регулиране, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, Министерството на здравеопазването , МОСВ, АЕЦ „Козлодуй“, НИМХ, Министерство на земеделието и продоволствието. Огромен интерес проявяват колегите от МВР. Ще им я предоставим. Системата само смята – вкарани са карти на България, сценарии за развитие на аварии…
– Ако някой взриви мръсна бомба?
– Ценното на системата е, че ако някой взриви бомба, в която има радиоактивно вещество, достатъчно е да се зададе каква е мощността й , какви са координатите на мястото, където е взривена бомбата и програмата смята какви са последствията за населението. Представете си една мръсна бомба в центъра на София. Не е нужно да се евакуира цялото население, достатъчно е да се евакуира и почисти само замърсеният район. Програмата РОДОС дава тази възможност. Всяко от ведомствата има своя задача при една авария.
– А радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, което Русия ще ни върне един ден?
– Аз изпадам в ужас от това, което дишам. Няма да кажа от кой завод близо до София. Когато кацам със самолета и виждам какво бълва този завод – нещо в жълто, оранжево, във всякакви цветове. И като знам химическия състав на това нещо, изпадам в ужас от това, което дишам. Докато радиоактивните отпадъци са поставени в специални контейнери и се съхраняват под контрол. Много е неправилно да се казва радиоактивно гробище. Това не е гробище, не е дупка в земята, в която хвърляш нещо. Това е специално съоръжение, което може да е под земята. Но то е с бетонни основи, със специална вентилация, специална канализация. Вътре има детектори, които непрекъснато измерват, специална охлаждаща система…
– Смятате ли, че българинът, който не може да се оправи с обикновения си боклук, има достатъчно отговорност и култура на поведение, за да поддържа тези системи?
– Да. Ние доказваме, че поддържаме безопасна ядрена енергетика. България може да експлоатира безопасно АЕЦ “Козлодуй”. Имаме блок VI, който 11 години не е дал сработване на аварийната защита, което e световно постижение. Това говори за висока култура на експлоатация… България не е изключение от другите държави. Разликата е, че там, като си хвърлиш хартийката на улицата, има глоби. Не може да те подминат. Когато пешеходецът премине на червено, го спира полицай и го санкционира. Ако не го глобява, той ще нарушава правилата. Всичко е въпрос на управление на хората.
– Експерти твърдят, че АЕЦ е уязвима, лесна цел за терористичен акт, взривяване…
– Проблемът съществува за всяка централа в света. Не може да се отрича. Нашата работа – на експертите, на ядрения регулатор, на оператора, който експлоатира централата, е да анализираме нещата и да взимаме мерки за защита. Факт е, че в Южна Африка имаше проникване в АЕЦ. Но то беше само през едната от физичните бариери. Не са могли да влязат по-навътре от двора. Във всички страни има много строги мерки за защита на централите, много специални пропусквателни режими, които важат и за нас, инспекторите. Нищо че съм инспектор, аз също подлежа на определено проучване и на определен режим на допуск. В централата има различни нива на защита и във всеки един момент се знае всеки човек къде се намира. Той е със специални пропуски. Едно нерегламентирано проникване веднага се засича. От централата много трудно може да се изнесе нещо навън. Да не говорим за горивна касета. Конкретно в Козлодуй има много строга система за физическа защита. Има специална охрана. Контролира се и въздушното пространство над централата, река Дунав. Даже някой да успее да проникне донякъде, което е много съмнително, той просто ще бъде спрян. Защитните бариери са няколко. Няколко поста, няколко контроли – няма как да бъдат пробити всички. Пък и организацията е направена така, че човек ако преодолее една бариера, да бъде забавен на следващата.
Ако някой е влязъл в централата с чужд пропуск, веднага го локализират. Риск съществува, няма 100-процентна гаранция. Както няма гаранция и че на улицата нищо няма да се случи. Но се взимат мерки да се затрудни потенциалният нарушител, да се забави. Все пак хората, които работят в централата, които я контролират, също мислят. Не само терористът, лошият мисли. Ние също разиграваме сценарии…