Защо мъжете с власт изневеряват?

Как така властимащи мъже рискуват всичко заради секса? Учени доказват, че е заради мозъчни специфики, еволюция и тестостерон

Бившият губернатор на Ню Йорк Елиът Спитцър (вдясно), който загуби поста си след като се забърка в шумен секс скандал с елитна проститутка. Снимка: сп. Нюзуик

Няма как да знаем какво точно е накарало бившия вече губернатор на Ню Йорк Елиът Спитцър да спи с високоплатена проститутка и да съсипе кариерата и семейството си. Много е възможно той самият да не е осъзнавал напълно действията си. Но много властимащи мъже могат да го разберат, защото са били в неговото положение. Спитцър е просто последният засега политик, хванат в изневяра. „Скоро групата им ще стане толкова голяма, че ще можем да направим представително изследване“, казва тексаският психолог Браян Гладю. Но защо в крайна сметка хора с толкова много за губене рискуват всичко? Психолозите казват, че това отговаря на профила им: чертите, които са им помогнали да станат високоплатени професионалисти, са същите, които причиняват провала в личния им живот.

Много пропаднали политици са от личностния тип на „търсачите на силни усещания“, дефиниран от учените в началото на 1970-те. Този психологически профил търси нови и силни усещания повече от другите хора и по тази причина желае и повече сексуални партньори. „Те искат много повече от живота“, казва Марвин Цукерман, психолог и автор на книгата „Търсенето на усещания и рисковото поведение“. Има химически доказателства за това: подобни хора имат по-ниски нива на моноаминен оксидант А, който регулира нивото на допамин в мозъка. Именно допаминът е невротрансмитерът на чувството за удоволствие.

Разбира се, да искаш да се наслаждаваш на живота не винаги е нещо лошо: „търсачите на силни усещания“ са жизнени и енергични хора с разнообразни умения и интереси. Проблемът при тях е, че удоволствията никога не им стигат. „Всичко, което преживяват, трябва да е или много ново, или много силно, защото иначе стават неспокойни, казва Цукерман. Когато нещата в живота им станат монотонни, те трябва да направят нещо ново, за да бъдат щастливи.“ Това е обратната страна на много силните чувства: за тези хора и скуката е много по-скучна.

„Търсачите на силни усещания“ не само желаят определени неща, те ги получават, като често пренебрегват риска, който поемат по този начин. „Когато си имаш работа с тези амбициозни и неспиращи се пред нищо хора, трябва да знаеш, че те поемат всякакви рискове. Ако спечелят, продължават да играят и скоро нещата стават много сложни, казва Гладю, преподавател в Университета на Северен Тексас. В един момент те вече не могат да се справят изцяло с живота си. Трябва да изпуснат парата и правят нещо необмислено: за забавление. Обикновено политиците правят подобни неща в личния си живот, където чувстват, че нямат постоянен обществен надзор. Но тъкмо тук нещата излизат извън контрол“, обяснява Гладю.

Въпреки това, рискът е част от забавлението. „Този тип хора обожават да нарушават правилата, казва Франк Фарли, психолог от Университета Темпъл. Погледнете Спитцър: той е страшилището на Уол Стрийт, той разби проституцията в Ню Йорк, а в същото време сам влезе в бърлогата на звяра и се забавлява с проститутка. Ако това не е огромен риск, аз не знам какво е“, обяснява докторът.

Мъже като Спитцър имат много тестостерон, хормонът, който подчертава почти всички типични черти на политико-сексуалното животно: силно желание за секс, любов към риска, агресивност и конкурентоспособност. „Тези хора имат силна нужда да печелят, а това е много важно в политическите игри“, казва Цукерман. Успехът повишава нивото им на тестостерон, докато провалът го смъква. Този феномен е доказан в лабораторни условия след изследвания върху атлети и шампиони по шах.

Нивото на тестостерон при жените също се покачва, когато има някакво предизвикателство, но не се променя в зависимост от това дали се печели или губи. При жените важна е играта, а не резултатът. Затова успехът или неговата липса по-трудно може да наруши баланса им. Психолозите също смятат, че жените лидери много по-рядко могат да станат причина за така популярните при мъжете секс скандали. „Мъжете и жените играят различни роли в еволюцията и затова не мисля, че влизат в едни и същи шаблони. Не може да се очаква от успелите жени да правят същото като успелите мъже, казва Даниел Крюгер, изследовател от Университета в Мичиган. Сексът не е такава примамка за тях, защото биологически те имат лимит на децата, които могат да създадат.“ Мъжете от друга страна имат по-силен биологичен императив да разпространяват гените си надлъж и нашир.

Бившият губернатор на Ню Йорк Елиът Спитцър. Психолозите казват, че чертите, които помагат на хора като него да станат високоплатени професионалисти, са същите, които водят до провали в личния им живот. Снимка: Ройтерс

Но не всеки може да е високопоставен политик. Затова се изисква, освен всичко друго, изключително самочувствие, което обаче може да избие в егоцентризъм и да доведе до провал. „Наистина високопоставените фигури – става въпрос за кметове, губернатори, сенатори, конгресмени, президенти, имат такива личностни характеристики, че се интересуват много както от собствените си нужди, така и от тези на другите, казва Джон Гастил, политолог от Университeта във Вашингтон. Тези хора желаят дадена социална промяна и това е основният им мотив за професионална кариера. За това за тях не е толкова трудно да приемат, че личните им нужди са не по-малко важни. Един губернатор лесно може да си каже: 23 часа работя за Ню Йорк, нека си дам един час за лично удоволствие.“

Звучи иронично, но точно подобно самочувствие се харесва на гласоподавателите. „Ние гласуваме за харизматичните хора, за „микро-месиите“, казва Гастил. Предпочитаме кандидатите, които излъчват сигурност, сила и власт. Искаме и ние да притежаваме част от това, което прави тези хора специални и различни. Дали те осъзнават това? Разбира се, че да“, обяснява политологът.

Но и властта развращава, както често се казва. Много е вероятно човек, който търси властта, вече да е компрометиран по един или друг начин. Но със сигурност, след като вече е на власт, около него ще се появят толкова изкушения, колкото дотогава не си е представял. „Често се питаме: какво си мислят тези, че законите не важат за тях ли? Много често обаче се оказва точно така. Политиците наистина живеят в друг свят, казва Гастил. Спитцър очевидно е имал достъп до ексклузивна услуга и си е плащал с радост за привилегията. Едва ли обикновените американци дори са чували за фирмата за компаньонки, която той ползва.“ Да не забравяме и обяснението на Бил Клинтън след прословутия му секс скандал: „Направих го по най-лошата възможна причина – защото можех.“

Властта е и афродизиак и според Крюгер това е така от зората на човечеството. „В човешката история мъжете с власт и ресурси са можели да имат повече от един партньор. Тялото само ти подсказва, че ако имаш тази власт, трябва да я използваш, защото тя е работила поколения наред, казва той. Дори в съвременната история, независимо дали говорим за крале, султани или рок звезди, имаме доста случаи на хора с много сексуални партньори. Затова няма защо да се учудваме толкова от поведението на днешните политици.“

Някои блогъри и колумнисти предположиха, че подсъзнателно Спитцър е искал да бъде хванат. Психолозите не са толкова склонни да припишат тази черта на характера му. „Не мисля, че има логични доказателства, които да ни карат да вярваме, че той е самодеструктивен“, казва Фарли.

По-скоро може да е вярно обратното: не само, че Спитцър се е надявал да се измъкне, но е бил убеден, че ще успее. „Наистина има елементи на гръцка трагедия. Има цена, която се плаща, за да си на върха, казва Гладю. Мислиш, че си недосегаем, че нищо не може да ти се случи.“ Докато не ти се случи.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.