Украйна: Животът в Харков продължава въпреки руските атаки

Пожар след руска атака в жилищен квартал на Харков, 10 февруари 2024 г. Снимка: АП/БТА
За град, който е подложен често на нападения от страна на Русия, намиращият се в украинския североизток Харков функционира изненадващо добре; улиците кипят от живот през деня, кафенетата са пълни и дори има някакъв нощен живот

Властите казват, че около 1,2 милиона души са останали във втория по-големина град в страната – в сравнение с близо двата милиона жители преди рустата инвазия на 24 февруари 2022 г. – въпреки заплахата от нова вълна от нападения с ракети и дронове.

Някои хора са се завърнали в този културен и научен център след опит да намерят относителна безопасност в Западна Украйна в началото на войната, когато руските войски достигнаха покрайнините на града. Те са го направили въпреки опасността да живеят в град близо до фронтовата линия и само на 42 километра от границата с Русия.

„В един ден усещам повече живот тук, отколкото за три месеца на друго място“, казва 29-годишната Катерина Переверзева, редактор в списание. В разговор в уютно кафене в центъра на града тя заявява за Ройтерс, че няма намерение отново да си тръгва въпреки зачестяването на руските нападения. Последната вълна от атаки започна на 29 декември миналата година, когато в Харков загинаха най-малко трима души, а 31 бяха жертвите в цяла Украйна при един от най-масираните руски въздушни удари досега.

Оттогава само в града бяха убити 17 души, а 168 – ранени, по данни на ООН. В най-смъртоносния ден, откакто нападенията се засилиха, загинаха десет човека, а десетки пострадаха, при многобройни удари на 23 януари. Петчленно семейство и възрастна двойка бяха убити при нападение с дрон срещу петролна база на 9 февруари.

Хотели, исторически сгради и жилищни кооперации също бяха обстрелвани, като сред използваните оръжия за нападенията над Харков в последните седмици имаше и ракети от Северна Корея, гласи информацията от украинските власти.

Харков е по-малко защитен от противовъздушната отбрана от столицата Киев и е по-уязвим за ракети, изстреляни от близко разстояние. Неуловимата им траектория и краткотрайният им полет ги правят трудни за прехващане и понякога те поразяват целта, преди да бъде подадена тревогата за въздушно нападение.

„Илюзия за мир“

Въпреки постоянната опасност в Харков има дневно оживление и много търговски дейности, засегнати от ударите, се съживяват наново, отбелязва общинският съветник Наталия Попова. Градът обаче се чувства обсаден и обкованите с дъски витрини на магазините постоянно напомнят за войната.

Историческите сгради в града, впечатляваща смесица от архитектурата на царската и съветската епоха, също носят белезите на артилерийския обстрел. Вечер градът бива обхванат от зловеща тишина, докато булевардите потъват в мрак, дори и преди вечерния час от 23:00 ч.

„Усещаш една илюзия за мирен живот“, казва Микола Давиденко, на 26 години, който през лятото на миналата година е отворил фризьорски салон в центъра. В края на декември руски дрон се разбива в сграда в близост до жилището и до салона на Демиденко, чупейки витрините на студиото.

Някои от местните жители смятат, че бедственото положение ги е мобилизирало и ги е накарало да оценят историческото наследство на града.

До обявяването на независимостта на Украйна градът се намира под силно руско влияние и е бастион на промосковска политика. Войната e преобърнала развоя на събитията, отбелязва Антон Назарко, съосновател на нов център за изкуство и представления. Той казва, че сега пред Харков се открива „историческа възможност“ да изгради облик, отърсен от руското влияние.

В една мразовита вечер неотдавна купонджии пробиха строгите мерки за сигурност и се събраха за парти с електронна музика на място в промишлена зона, сега Център на новата култура, а някога съветски завод за хладилна техника.

„Ако не искаме градът да загуби тази творческа искра, сме длъжни да действаме точно сега, да започнем да съграждаме точно сега“, заявява 37-годишният Назарко на фона на грохота на дълбок бас.

Местните власти също дадоха признаци на интерес към изграждането на нов градски облик в рамките на общонационалния стремеж за скъсване на културните и историческите връзки с Москва.

През ноември украинската национална опера и балет в Харков поръча създаването на химн на града, а кметът Игор Терехов предложи една от централните улици да се преименува от „Александър Пушкин“ на украинския философ и поет Григорий Сковорода.

Познания за балистичните ракети

Както и в други градове, бомбардирани от Русия, хората в Харков са се научили да се приспособяват. Говорейки пред сериозно повредената кооперация, в която е апартаментът ѝ, Попова, която съветва регионалните власти по хуманитарните въпроси, обяснява защо коридорите и баните са най-сигурните места за укриване при въздушни удари. Според нея бомбоубежищата не са от голяма полза, когато почти без предупреждение удрят балистичните ракети.

„Защото, нека бъдем честни – нереално е да стигнеш до мазето за 40 секунди или да изтичаш навреме до метрото“, казва Попова. Тя е оцеляла при удара на 2 януари в двора на кооперацията ѝ, като се е втурнала в банята заедно с малкия си син.

Попова посочва, че поради почти постоянната заплаха много местни жители разчитат на каналите в приложението „Телеграм“, чиито администратори сами следят изстрелваните ракети и така се пестят животоспасяващи секунди. Докато тя говори, в двора на кооперацията ѝ военен ветеран, възстановяващ се от раните си, превежда сина си през опустошената вътрешност на бивша фитнес зала.

По информация на ООН най-малко 79 ракети и дронове са поразили жилищни райони в Харков от 29 декември насам. Местните вече до такава степен са запознати с долитащите боеприпаси, че в много случаи са способни да ги различат един от друг, отбелязва Переверзева, редакторът в списание.

„Звукът от удар наблизо на С-300 (ракета с дълъг обсег – бел. авт.) не е толкова силен като при далечно приземяване на „Искандер“ (ракета с малък обсег)“, казва в заключение тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.