Как убиваха Навални: Заради страха и омразата на един човек

Алексей Навални в затвора. Снимка: видеокадър
С времето убийството на Алексей Навални ще бъде разследвано. Не от държавата, разбира се. То ще бъде разследвано, както през 2020 г. беше разследвано отравянето на Навални. ФБК и Христо Грозев вече се занимават с това, ако се съди по първите интервюта. Руските килъри са лоши конспиратори, със сигурност ще се издънят с нещо. Безнаказаността не стимулира професионализма на престъпниците. Но професионализмът на разследващите не подлежи на съмнение.

Все още има много неща, които не знаем. Но преместването на Навални в най-недостъпната северна колония и изолирането на всички негови адвокати (срещу петима адвокати бяха образувани наказателни дела едновременно) са все елементи от подготовка за убийство. И то прилича на добре планирана акция. Всичко е логично: решили са да го убият на място, до което пресата няма да се добере и където независимите лекари със сигурност няма да стигнат.

Версията е била подготвена предварително (тромбоза), но, изглежда, е имало престараване на изпълнителя: местните биячи съобщават за тромба само няколко минути след смъртта, без да изчакат минимално необходимото време за поставяне на правдоподобна диагноза. Версията обаче може да бъде променена. Това е техният стил: да трупат множество противоречащи си псевдофакти (помните ли катастрофата на MH17 над Донбас?). Да удавят истината в поток от лъжи и да обезкуражат желанието да се разбере бъркотията от версии.

Но дори и без щателно разследване е ясно: Навални е убит. Дали и този път е използван „новичок“, дали е била поставена смъртоносна инжекция, или сърцето му е било спряно по някакъв друг начин – това са подробности. През последните сто години чекистите са измислили 1001 метода за тайно убийство. Въпреки това условията на изтезания, при които Навални беше държан в ГУЛАГ, сами по себе си биха могли да доведат до трагичен изход.

Правозащитниците буквално крещяха: невъзможно е да се държи затворник в така нареченото ШИЗО без прекъсване. Неслучайно дори според нехуманните вътрешни правила на Федералната служба за изпълнение на наказанията срокът на престой в наказателен изолатор е ограничен до 15 дни. Повече не бива. А Навални прекара общо 308 дни в ШИЗО по време на последното си лишаване от свобода! Излизаше след поредното наказание и веднага му съобщаваха следващото: поздравил е по неправилен начин, закопчал е куртката си неправилно, не се е измил в определения час… И така 27 пъти…

И той умира на втория ден от поредното изтезание в ШИЗО. В същото време трябва да се вземе предвид, че чудовищното отравяне с „новичок“ не е можело да остане без последствия, Навални не е могъл да се възстанови напълно, имало е усложнения. В същото време му е било забранено да приема лекарства: само затворнически аспирин.

Въпреки това в деня преди смъртта си Навални участва в съдебния процес чрез видеовръзка. Той изглеждаше бодър и съвсем здрав. Същото потвърждава и адвокатът, който го е посетил в навечерието на процеса.

През декември 2020 г., когато беше публикувано сензационното разследване за отравянето на Навални, на Путин му се наложи да отговаря на неудобен въпрос на пресконференция. Той отговори с усмивка: „Кому е потрябвал той? Ако са искали, щели са да го довършат“. Това каза той дословно. Поискаха – и го довършиха.

Пропагандистите на Путин, разбира се, не са били информирани за предстоящото престъпление. Но щом се появиха първите новини, те изпаднаха в радостна възбуда. Маргарита Симонян написа в канала си в Телеграм: „Вече получих пет обаждания от жертви на поръчковите „разследвания“ на покойника с еднакъв текст: „Земята да му бъде мека като стъклен памук“. Само Великият пост, който вече започна за арменците, и други самоограничения от същия характер ми пречат да се присъединя към това единодушно съболезнование“.

Тина Канделаки се жалва, че смъртта на Навални е в полза на Запада: „Противната страна изведнъж получава подарък, който несъмнено ще предизвика антируска вълна в западния свят“. Антон Красовски отива още по-далеч: той смята, че Навални е убит „от американците, за да се уравновесят последиците от интервюто на Путин“ с Тъкър Карлсън.

Сергей Марков споделя версията за американската следа: „Навални почина внезапно по случайност един месец преди избирането на Путин? Изборите, които американските и британските разузнавателни служби мечтаят да провалят? Дали всичко това е случайно? Трудно е да се повярва. Версията за „сакралната жертва“ би трябвало да е основната“.

„Сакралната жертва“ предполага сериозни политически последствия. Но Михаил Ростовски, политически коментатор на вестник МК, твърди обратното: смъртта на Навални няма да окаже никакво влияние върху обществения и политическия живот: „На 16 февруари 2024 г. Алексей Навални умря в наказателна колония зад Полярния кръг, а реалното влияние на това събитие върху реалния руски политически процес е близко до нулата… Към момента на смъртта си Алексей Навални беше политик от онзиденшната епоха.“ Журналистът не го казва директно, но го има предвид: има смисъл да се убиват политици от настоящата епоха, а тъй като Навални е остарял и не е нужен на никого, никой не го е убил. Умрял си е сам.

Може би някой ден ще бъде издаден сборник с речите и изявите на Навални. Отделен раздел в него ще бъдат „последните думи“, които Алексей, според закона, трябваше да произнесе на многобройните си съдебни процеси, преди да бъде осъден.

На един такъв процес, два месеца след като беше задържан на летището след завръщането си от Германия, Навални каза това и е уместно да го припомним сега:

„От момента, в който пресякох границата, аз се оказах арестант. И ние знаем защо се случи това. Причината за всичко това е омразата и страхът на един човек, който живее в бункер. Защото му нанесох смъртна обида с това, че просто оцелях, след като се опитаха да ме убият по негова заповед... Нанесох му смъртна обида с това, че оцелях благодарение на добри хора - пилоти и лекари... И тогава се случи нещо ужасно: не само оцелях, не само не се уплаших и не се скрих, а участвах в разследването на собственото си отравяне. И ние показахме и доказахме, че именно Путин, използвайки Федералната служба за сигурност, е извършил това покушение... И, разбира се, той просто побесня от това. Защото всички са убедени, че той е просто едно бюрократче, което случайно е било поставено на президентския пост и което никога не е участвало в никакви дебати или избори. И това е единственият му метод на борба - да се опитва да убива хора. И колкото и да се преструва на велик геополитик, на велик световен лидер, основната му обида срещу мен е, че ще остане в историята като отровител. Имало е Александър Освободител, Ярослав Мъдри, а ще има Владимир-отровителя на гащи, точно така ще влезе в историята....
Главното в този процес дори не е как ще завърши за мен - дали ще ме вкарат в затвора, или не, не е трудно да ме вкарат в затвора - главното е защо се случва - за да сплашат огромен брой хора. Така се получава - вкарваме един човек в затвора, за да сплашим милиони... Призовавам всички да не се страхуват!
А аз се боря колкото мога и ще продължа да го правя, въпреки че съм изцяло под контрола на тези хора, които обожават да мажат всичко с химическо оръжие, и вероятно никой няма да даде и три копейки за живота ми“.

Тук коментарите, както се казва, са излишни.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.