In memoriam Корнелио Сомаруга – патриарх на тихата хуманитарна дипломация

Почина бившият президент на Международния комитет на Червения кръст (1987-1999)

Корнелио Сомаруга.

На 91 г си отиде най-известният швейцарски дипломат-хуманитарен трубадур; най-устатият защитник на най-уязвените в света, от когото се плашеха всички диктатори, свирепи генерали и опростачени политици…

Ако трябва да изброя имената на 10 интересни личности, с които да прекарам един месец на самотен остров след корабокрушение, един от тях ще е д-р Корнелио Сомаруга.

Ако аз определях личностите на годината, а не сп.”Тайм”, този именит швейцарец, роден и израсъл в Рим, но със семейни корени в Лугано, убеден католик, но прегърнал Червения Кръст заедно с Божия, супер-образован и опитен политик, но не изгубил и милиграм от човечността си, щях без колебание да го сложа на корицата на “Тайм” още когато върлуваше 7-годишната война в бивша Югославия (1992-1999). Защото никой не беше с по силен глас от неговия в защита на страдащите хървати, сърби, босненци и косовари. Йерихонската му хуманитарна тръба смущаваше съня на Милошевич и Туджман, на Изетбегович и Хашим Тачи, както и на “асорти” политици от Израел до Вашингтон и от Москва до избрана група от африкански сатрапи от района на Големите езера…

Познавах го от едно мартенско пътуване с кола от Ница до Монте Карло през далечната 1991, в началото на кариерата ми като хуманитарен дипломат. По необясними и до днес за мен причини си допаднахме и разговорите ни продължиха по време на войни и дипломатически конференции, в ООН или на един срутен мост над Дунав в Нови Сад, от самолетите, с които генерал Уесли Кларк наказваше Милошевич за дивотиите му “из района”.

Но умираха обикновените сърби или хървати, както и другите “етнически групи” от тогавашна за нас полубратска Югославия. Защото ние вече бяхме с единия крак в Европската Уния, както я наричат бившите югославяни. А те още не бяха. Сега някои от тях са с двата крака в Шенген, а ние “полу” – с единия – очакване “на марта в сряда”, както казваха в някогашна Добруджа от детството ми.

Корнелио, както го наричаха само близките му приятели, беше добър човек и дисциплиниран аристократ на духа и менажер, беше в състояние за една нощ да изчете стотици страници от доклади на своите червенокръстки командири по фронтове и бежански лагери, по прашните кръстопътища на историята и задушните от празни приказки зали на ООН или други “International bodies”.

Но на сутринта беше готов да започне нова битка на хуманитарния фронт, да убеждава външни министри и премиери, президенти и амбасадори да не дремят, а да направят нещо смислено за онези безгласни болни, умиращи и бездомни от Руанда и Бурунди до Газа и Рамала, от Тебинье до Бийелина и от Чечня до джунглите на Колумбия.

Съветите му търсеха хора от калибъра на Кофи Анан и Торвалд Столтенберг, Ричард Холбрук и Сергей Лавров, топ-ТV-нарциси от Аманпур нагоре и “държавни юристи в задънена улица”.

Имаше поне 10 кила международни награди от цял свят и 8 титли “Доктор Хонорис кауза” от различни университети.
Ако се чудите кои са тези винаги мълчаливи, дискретни и тихи мъже и жени, които вършат “черната работа” в размяната на военнопленници между Русия и Украйна или между Израел и Хамас, това са “фронтоваците” на Международния комитет на Червения кръст. Мнозина от тях са от ерата на Сомаруга. Техният хуманитарен бос.

За него нямаше нищо по свято от Човешкия живот, от човешкото достойнство и единственото му оръжие бяха 7-те основни Принципа на Червения кръст – особено хуманност и неутралност, безпристрастност и независимост. Те бяха неговата Библия, в която той се кълнеше. А вместо кама и револвер върху Библията си той използваше острия си сардоничен език и вербално разстрелваше от упор неграмотни или твърдоглави опоненти на хуманизма с думите си. А те бяха подплатени не само със страст, но и с тонове знания и култура на човек, който говореше 6 езика, вероятно беше изчел 60 тона книги – от Александрийската библиотека до тези на Университетите в Цюрих и Женева, неговите Алма Матер.

И не се церемонеше с никого. Няма го вече Милошевич да ви каже подробности. Нито Изетбегович…
Присъствал съм на няколко такива срещи и не бих искал да съм опонент на Корнелио.

Той напомняше на всички войнолюбци, че има Женевски конвенции и Международно хуманитарно право; че Силата на Правото е по-важна от Правото на Силата. Че конституциите трябва умно да се пишат, след това да се изпълняват и да не се редактират от неграмотници и неудачници.

Почти всички сатрапи го мразеха за това. Останалите, които го познаваха, го уважаваха. Беше взискателен към всички, но най-много към себе си.

Ние понякога спорехме с него за съдбата на Източна Европа. Тези спорове започнаха от онова мартенско пътуване през 1991. Той беше по-добър от мен в историята от Тукидид насам, а и в дипломатическата практика. Както и в почти всичко останало. Аз скромно го “ побеждавах” като заговорехме за книгите на Иво Андрич или Момо Капор, за Лермонтов или Хемингуей и Стайнбек. Но за Пушкин и Маркес той знаеше доста… Един път само го изненадах: не знаеше, че “Сбогом на оръжията” на Хемингуей е плод на неговия личен опит като доброволец на Американския Червен кръст в Първата световна война в Северна Италия, където е тежко ранен. Бил е шофьор на линейка и санитар.

Естествено, въобще не можех да му бъда спаринг-партньор. Той се извисяваше във всичко над всички като Вавилонска кула, в която обаче всички говореха само един език – този, на хуманизма. Той даваше глас на безгласните, сила на безсилните и надежда на останалите без нея.

Той имаше смелостта да признае публично грешките на Червения кръст през Втората световна война. Той и червенокръстката му армия спасиха и продължават да спасяват милиони хора по света. Заради него и такива като него Международното движение на Червения кръст и неговият основател – един също тъй благороден швейцарец – Анри Дюнан – имат три Нобелови награди за мир. От тези – истинските, а не политкоректните…

Заедно със съпругата му отгледаха 6 деца. Не знам колко са внуците.

Но знам едно: редакторите на списание “Тайм” пропуснаха шанса да го сложат на корицата.

REST IN PEACE, Корнелио Сомаруга.

Вече ще ни гледаш сеира отгоре. Казвай ни какво да правим във времена като сегашните, please. И ритай сатрапите в ребрата.

ИStoRииСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.