Българските работи след две години война. Ще има ли завой?

Костадин Костадинов, Румен Радев, Корнелия Нинова. По отношение на Русия донякъде позициите им съвпадат. Но за излизане от ЕС и НАТО дава признаци само Костадинов. Ще им бъде трудно да се обединят под някаква форма, има и други противоречия помежду им. А да достигнат мнозинство нямат шансове, вече са създали трайни нагласи. Снимки: от предавания на бТВ

Какъв ще е изходът от тази война и дали това няма да промени ситуацията в България? Ами ако Путин победи – все пак Русия е много по-голяма от Украйна като армия и военна мощ? У нас има симпатизанти на Русия, които на това се надяват. И работят за излизане от ЕС. Но няма алтернатива на ЕС, която да промени настроенията  в българското общество дотам, че да търси друга геополитическа ориентация. Ако пък България бъде заплашена от Русия, това ще я укрепи в НАТО и ЕС.

Две години след като Русия нападна Украйна не настъпи нов световен ред, както обещаваше руската пропаганда. БРИКС не стана нов световен лидер, който да измести ЕС или САЩ, не се появи нова валута, която ще замени долара. Даже в момента руснаците искат долари за своя петрол от Индия, а не рупии, макар да са се споразумели да се разплащат без долари.

Русия е подкрепена военно от Северна Корея и Иран, с ракети и боеприпаси. Украйна е подкрепена от ЕС, САЩ и др., които наложиха и санкции на Русия.

Китай внимателно се дистанцира от войната на Путин, купува по-евтино газ и петрол от Русия, доставя й чипове и стоки, но не и оръжия. За Китай износът на Запад е по-важен, той храни половината им народ.

Индия е още по-критична, премиерът й в прав текст каза на Путин, че сега не е време за война. Путин му отвърна, че скоро ще приключат, но оттогава мина една година.

В началото на войната Русия врътна кранчето на газа, но европейците продължават да се къпят и топлят, напук на пропагандните заплахи. Европа не падна на колене. Цените на газ и петрол след известни трусове, на втората година слязоха до равнища отпреди войната, дори по-надолу. Руският износ се насочи на Изток на по-ниски цени. Други доставчици пък заеха нишата на Русия в Европа. И т. н., на световните пазари настъпи успокоение на цените. Путинистите у нас постоянно повтарят руската пропаганда, че Европа се самоубива със санкциите. Това не се състоя, а Европа трайно ориентира икономиките си да не зависят от руски внос.

По света отношението към Русия се промени трайно негативно, като към агресор и терористична държава, която заплашва целия свят с ядрени оръжия.

Какво се случи у нас?

В отношението към войната се намесват емоционални и исторически причини – „нашите братя освободители”. Дължат се отчасти и на десетилетната пропаганда за „българо-съветската дружба”. Лявомислещи възприемат Русия като продължение на социализма. Само че това е „оптическа” измама – сега е държава с най-варварски капитализъм и олигархичен режим.

Путин представи нападението си над Украйна като отбрана от Запада. Симпатизантите на Русия у нас прегърнаха всички пропагандни лъжи на Кремъл и сами ги раздухват повече.

Докато светът вижда Украйна като жертва на по-силен противник, путинистите у нас виждат Путин като жертва на коварния Запад. Като античен герой, изправил се срещу американския империализъм.

С войната у нас настъпи разделение, но и промяна в отношението към Русия. Въпреки лансираните мнения и данни, че мнозинството подкрепя Русия, повечето хора не одобряват агресията и симпатиите към нея намаляха.

Политическите реалности са такива – на изборите година след началото на войната, проруските партии „Възраждане” и БСП имат общо 60 депутати – една четвърт от местата в парламента. При това БСП, за разлика от „Възраждане” не е за излизане от НАТО и ЕС. Извънпарламентарните партии подкрепящи Русия – разни русофили, „Атака” и др. взети заедно са под 1%.

Президентът, който се възприема като проруски заради опитите му да пречи на военна помощ за Украйна и др., обаче също не е за излизане от НАТО и ЕС. По скоро неговата позиция и тази на БСП е „Снишаваме се, докато отмине бурята” (думи на Тодор Живков в разгара на перестройката). Ако Радев направи партия, няма да получи онази подкрепа, която имаше при избора си срещу кандидат на ГЕРБ. Има шанс да заеме по-голяма част от мястото на БСП и да отнеме от „Възраждане”. Дори всички те да се обединят, пак няма да достигнат 50%, вече са създали трайни нагласи.

Антиевропейските и антинатовски политици са основно

 

„Възраждане” и няколко маргинали извън парламента

 

От „Възраждане” дори се въздържат да говорят за излизане от ЕС, а за „предоговаряне”. Кампанията им против еврото и риториката им трудно прикрива желанието да направят един референдум за „Булекзит”. За тях движеща сила е
Русия, в социалните мрежи открито говорят за деня, в който ще се отделим от ЕС. За някаква преориентация на България обаче няма да стигнат и 120 депутати в парламента.

Руската пропаганда представя България като някакъв поробен от ЕС и САЩ народ, който иска да се освободи. Впрочем, те така представяха и Украйна, и очакваха да ги посрещат като освободители, и за три дни да превземат Киев.

Социалните мрежи дават видимост на настроенията в обществото, но и заблуждават. Запалените последователи на Русия са по-шумни, повече пишат и нападат „официалните медии”. Създават впечатление за по-голяма група. Сред путинистите има и откровени сталинисти, които оправдават всякакви убийства в миналото и сега, заплашват с разправа, като се отделим от ЕС.

Част от българските привърженици на Русия живеят и работят в Западна Европа и оттам яростно подкрепят Путин. Своеобразен комплекс на гастарбайтери, които се чувстват втора ръка в западно общество и искат някой да натрие носа на Запада.

Опре ли до избор и референдум обаче, за или против ЕС, няма шанс някой да гласува за смяна на пътя и привързване към Русия.

В България значително преобладават английски, френски и немски гимназии, пред руските. Българи може да мразят Запада, но готвят децата си за там, не за Русия.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.