Марк Галеоти: Защо Макрон няма да изпрати войски в Украйна

Френският президент Еманюел Макрон (вдясно) и украинският му колега Володимир Зеленски се ръкуват след подписването на споразумение на 16 февруари 2024 г. в Елисейския дворец. Снимка: АП/БТА

В коментар за сп. „Спектейтър“ изтъкнатият британски историк Марк Галеоти* споделя: „Френският президент Еманюел Макрон обича да се изтъква. След като някога се стремеше да се представи като възможен строител на мостове с Москва, сега той предлага западни войски да отидат да се бият в Украйна – сигурен, че е малко вероятно блъфът му да бъде потвърден. На пресконференция в края на срещата на върха в Париж за подкрепа на Киев той заяви: „няма консенсус за официално изпращане на сухопътни войски. Въпреки това нищо не бива да се изключва. Не каза нищо повече. Той искаше да запази известна „стратегическа двусмисленост“.“

Според Галеоти със сигурност е вярно, че живата сила е основното ограничение за Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски наскоро призна, че във войната са загинали 31 000 украински войници, въпреки че според други информирани оценки броят им е 50 000 или дори повече. По-високите оценки изглеждат правдоподобни, ако се добавят хилядите, които са регистрирани като безследно изчезнали, но вероятно са мъртви. Украйна е загубила само около половин до една трета от броя на мъжете, които Москва е изгубила, но от друга страна, Русия има около четири пъти повече население. Силите на Украйна са до голяма степен изтощени, а дебатът по нов закон, който би позволил мобилизирането на стотици хиляди души, наскоро доведе до уволнението на бившия главнокомандващ генерал Валерий Залужний.

Въпреки това, независимо от недостига на жива сила в Украйна, засега няма изгледи да се постигне консенсус за изпращане на западни войски в битката, въпреки появилата се (и съмнителна) версия, че ако Киев падне, ще последва руско настъпление в НАТО. Както показват споровете за пакетите от помощи в Брюксел (които вече са решени) и Вашингтон (които все още продължават), поддържането на инерцията зад една прокси война често е достатъчно трудно. Изглежда, че и западната общественост не иска да воюва. Неотдавнашно проучване, проведено от Европейския съвет за външна политика, установи, че средно само 10 % от европейците вярват, че Украйна ще спечели войната, а половината от тях смятат, че Русия в крайна сметка ще победи. Докато 31% искат да продължат да подкрепят усилията на Украйна да си върне окупираните територии, 41% предпочитат Европа да подтикне Киев към преговори с Москва, отбелязва историкът.

Драматичният език на Макрон в много отношения по-скоро замъглява, отколкото отговаря на основните нужди на войната

При тези обстоятелства, освен ако Москва не направи нещо, което да доведе до драматична ескалация и провокация, идеята, че може да има координирано разполагане на бойни части в Украйна, изглежда крайно малко вероятна. Словашкият президент Роберт Фицо – който не е привърженик на наречената от него „напълно провалена“ западна стратегия, която „избира пълна ескалация на напрежението“ – твърди, че някои страни обмислят да действат самостоятелно и да изпратят войски. Трудно е обаче да се оцени това като нещо повече от поредния пример за подстрекателска пропаганда.

В Украйна вече има известни единици на НАТО, които подпомагат логистичния поток, осигуряващ оръжия и доставки, както и малък брой британски и други специални сили, макар че очевидно те са там основно като съветници и наблюдатели. Въпреки нелепите руски твърдения за цели украински части, командвани от „съветници“ на НАТО, относително ограниченият брой чужденци, които действително се сражават там, са отделни доброволци – и в техните редици има някои руснаци, напомня авторът.

В бъдеще може би ще има възможност за повече обучение в Украйна (понастоящем програми за обучение като британската операция „Интерфлекс“ се провеждат в чужбина) и евентуално дори за известно разгръщане в контекста на бъдещо мирно споразумение – като гаранти на евентуална сделка, наблюдатели и „предпазни мрежи“. Това обаче е далечна перспектива и Макрон много добре знае това. Ето защо е трудно да не разглеждаме изявлението му просто като опит отново да привлече вниманието към себе си и да отклони вниманието от неубедителния опит на Париж да помогне на Украйна. Така например помощта за Украйна като цяло възлиза на 0,07 % от брутния вътрешен продукт на тази страна, което е една от най-ниските стойности в Европа (в сравнение с 0,55 % за Великобритания и 0,69 % за Полша). Едва сега Париж прекрати противопоставянето си на ръководената от Чехия инициатива за закупуване на артилерийски боеприпаси от страни извън Европейския съюз за въоръжаване на Киев, което задоволява ключова украинска нужда.

Париж последва Лондон и Берлин в подписването на двустранен пакт за сигурност с Киев и се опитва да намери средства за по-щедра помощ, докато бюджетът му трябва да бъде съкратен с 10 млрд. евро. Франция се опитва да се справи с дефицита си след разочароващите данни за растежа. Въпреки това драматичният език на Макрон в много отношения все още затъмнява, а не отговаря на основните нужди на войната: надеждни доставки на оръжия и оборудване, а в по-дългосрочен план – по-сериозно обмисляне на това какво може да означава една вероятна „победа“. А според Галеоти, „по този въпрос не трябва да има „стратегическа двусмисленост“.“

*Марк Галеоти (р. 1965 г.) е британски историк, лектор, писател и специалист по международна престъпност, Русия и руската сигурност. Той е почетен професор в Лондонски университетски колеж, старши сътрудник в мозъчния тръст Royal United Services Institute и директор на консултантската фирма „Маяк интелиджънс“. В края на 2023 г. у нас излезе книгата му „Войните на Путин. От Чечения до Украйна“ (Кръг, превод Гриша Атанасов).

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.