Пазете се от слабия човек. От Мъск и Тръмп до Путин

Кой е слабият човек? Ще го познаете по маршрута му. Слабият човек знае, че най-важното е Украйна, затова отива в Тексас. Слабият човек от Конгреса си купува ежедневни дрехи, поръчва на свой служител да напише реч за границата и я рецитира дума по дума. Реалното нашествие е заменено с привидно такова. Слабият човек ни приканва да се страхуваме от призраци, вместо да се изправим пред проблемите.

Това направи председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, както и други американски законодатели, които търсеха извинения да не помогнат на Украйна. Докато бях в Мюнхен, Илън Мъск си сложи каубойска шапка и направи поредния си завой. През есента на 2022 г., когато Украйна можеше да спечели войната, Мъск отряза украинците от Starlink. Вместо да отиде в Украйна и да се поучи, той взе дълбоко погрешно решение въз основа на личен страх.

Мюнхенската конференция по сигурността е място, където хората се събират, за да предприемат действия. За разлика от Джонсън и Мъск, сенаторът Джей Ди Ванс поне присъстваше. Но той беше там, за да демотивира. Поканен да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски, Ванс си намери извинения. Вместо да погледне един смел човек в очите, той се оттегли в хотелската си стая и потърси в интернет „делфин“ и „жени“.

На срещата, на която присъствах, датската министър-председателка Мете Фредериксен обяви, че страната ѝ ще дари целия си запас от артилерийски снаряди на Украйна. Ванс стоеше пред сградата и казваше, че трябва да се предадем. Той каза на лидерите на една демократична държава (но не в лицето им) да се откажат от територия. Ако украинците последваха съвета му, веригата от събития щеше да бъде подобна на случилото се при последното умиротворяване на фашизма в Мюнхен: срив на вярата в реда и световна война.

Украйна би могла да победи, ако американците помогнат; но нашите слаби мъже отрязаха оръжията. Мъск разпространява руската пропаганда. Ванс усилва руската външна политика. Тръмп изпълнява желанията на Путин. Джонсън маневрира в продължение на месеци, за да блокира гласуването на помощта за Украйна. И така украинците, борещи се за живота си, свършват артилерийските снаряди и трябва да се оттеглят заради загубите от Авдийвка.

Слабият човек убива, защото му липсва енергия за действие и консумира енергията на другите. Той презира онези, които се борят с реалната опасност, и иска те да се провалят и да умрат.

Проблемът не е в мъжествеността. Радек Сикорски, външният министър на Полша, е истински мъж от централния състав на кастинга: добър външен вид, дълбок глас, твърд поглед, груби шеги. Когато не е на служба, той събира пари за пикапи и ги кара на фронта. В Мюнхен работят много компетентни мъже: като чешкия президент Петр Павел, бивш генерал, който търси по света артилерийски снаряди, за да ги изпрати в Украйна. Проблемът е в крехката мъжественост, мъжката форма на слабост, която замества с безсмислено говорене необходимите действия.

Вместо да помогнат на Украйна, слабите мъже от Конгреса посветиха месеци на дълга поредица от лъжи, които пропиляха енергията и добрата воля на другите. Първо Джонсън заяви, че иска да защити границата и ще приеме помощ за Украйна, ако тя е свързана със законопроект за границата; след това, когато му беше представено точно това решение, той го отхвърли. Когато след това помощта за Украйна беше отделена от въпроса за границата в друг законопроект, той отхвърли и него с мотива, че границата не е спомената. Слабите хора в Конгреса искат бездействие както по отношение на границата, така и в Украйна. Те споменават едното, само за да обяснят защо не предприемат действия по другото.

След този спектакъл Джонсън призова Камарата на представителите да прекъсне работата си. Но самият Джонсън не е във ваканция. Той трябва да си сложи вратовръзка и да се унижи пред Тръмп във Флорида. На снимката, която Джонсън публикува, Тръмп няма сили да вдигне палеца си. Тръмп се подчинява на Путин и насърчава Русия да напада американските съюзници.

А Путин, на свой ред, е изпълнен със страх. Той убива опонентите си, защото се страхува, че по-младото поколение може да се справи по-добре. Той напада Украйна, защото не може да понесе мисълта за демокрация в Русия. Веригата на подчинение, която минава през Джонсън и Тръмп до Путин, завършва във вакуум.

Опасността е, че този вакуум ще погълне нашата демокрация. Слабият човек бяга от опасността, като се кандидатира за поста. Не достатъчно силен, за да вярва в закона или да живее според него, слабият човек нарушава законите, а след това се опитва да разруши самия закон. Путин иска да умре в леглото си. И така скоро ще имаме още едни фалшиви руски президентски избори. Тръмп иска да се помилва или по друг начин да избегне съдебно преследване за всички престъпления, за които изглежда знае, че е извършил. За слабия човек страхът е всичко, а страхът трябва да стане всичко и за нас.

В първия ден на Мюнхенската конференция по сигурността пристигна новината, че Алексей Навални, най-видният руски опозиционер, е бил убит в руски затвор. Навални беше известен със своята смелост. Той се беше върнал в Русия, след като руските власти го бяха отровили. След отравянето си, но преди да се върне в Русия, той се обади на руската тайна полиция, представи се за неин служител и извади на бял свят истината за случилото се. Освен това беше достатъчно смел, за да бъде приятел на приятелите си и баща на децата си.

Затова слабите мъже намират Навални за непоносим. Путин не може да произнесе името му. Не може и Мъск – а притежаваната от него платформа за социални медии спря акаунта на вдовицата на Навални. Тръмп твърди, че Навални е починал, за да покаже колко много страда Тръмп. Навални не е извършил никакви престъпления, а насочи вниманието към тези на олигарсите. Тръмп е претендент за олигарх, който казва, че ако отново стане президент, ще събира и вкарва в затвора политическите си опоненти. Той иска да може да направи с всички американци това, което Путин направи с Навални. И също като Путин ще се обяви за жертва, докато го прави. Слабият човек винаги казва, че той е жертвата.

Един от начините, по които слабият човек убива, е като излъчва страховете си. Путин може и да е дал, а може и да не е дал директна заповед за убийството на Навални. По-вероятно е това да е било непряко внушение, доловено от други слаби хора. На 6 януари 2021 г. Тръмп използва език, който другите слаби хора разбират. Сега той използва интернет, за да насърчава насилието срещу избрани представители, прокурори и съдии. Той се подготвя за втори опит за преврат.

Мюнхен е град, пълен с отгласи за един историк. Тук се е състоял първият опит за преврат на Хитлер. След втория, този, който успява след избори, той дава на другите да разберат какво иска да направи. Подобно на Путин, а по този въпрос и на Тръмп, той оповестява общите си желания и позволява на другите да ги превърнат в страшни действия. И така институциите се променят, а обществото се преобразува и животът се превръща в страх.

Американците не са склонни да се учат от чужди примери или от миналото. Ние не разпознаваме политиката на страха, което ни прави уязвими за нея. Приемаме, че всяко действие, което предприемат от личен страх, трябва да е оправдано. И така ние нормализираме страха, разпространяваме го и го институционализираме.

Републиканската партия се превръща в партия на страха, в която републиканците се страхуват от другите републиканци, от своите избиратели и от Тръмп, което означава да се страхуват от Русия. Републиканците влизат във веригата на подчинението, която ги свързва с Тръмп и с Путин, и след това рационализират това, което са направили. От тази позиция действителното сътрудничество с действителните руснаци вече не изглежда проблем, както току-що видяхме в опита за импийчмънт на Байдън с помощта на руски лъжи, а по този повод и в поредица от събития, датиращи от десетилетие.

Американците отвъд култа към MAGA се подчиняват по различен начин. Те решават, че слабият човек е силният човек, и по този начин го правят такъв. Наставляват ни, абсурдно, че войната в Украйна или работата за демокрация ни правят „уморени“. Ако смятаме, че трудът и смелостта са лоши неща, отстъпваме точката – и нашата демокрация – на слабия човек. Но самата работа е ободряваща, както и примерът на тези, които я вършат.

Американските вестници ни информират, че Байдън е стар. Щом е стар (така се мисли), значи трябва да е слаб; а щом е слаб, значи ни е позволено да се предадем. Но Байдън не е слаб. Той не бяга от затвора, нито от нещо друго. Той не действа от страх. Той си върши работата. Неговият опит е един от най-солидните в историята на американското президентство. И той отиде в Украйна с нулева военна защита. Това беше смело. Никой друг президент не го е правил.

В Мюнхен си спомних за украинския писател Станислав Асеев, когото за последен път видях в Киев. Той оцеля в руски лагер за мъчения, издири собствения си преследвач и написа книга за това. Сега Асеев е на фронта в украинската армия. Не му харесва да е в бункер, защото му напомня за килията му. На конференцията видях друг украински военен, когото познавам. Последния път, когато разговарях с него, той беше вързал десния си крак на панталона под ампутацията. Този път беше с протеза. Той се изправи и заговори за „духа на свободата“.

Абсурдно е в такъв свят, в който толкова много неща са заложени на карта, в който толкова много неща трябва да бъдат спечелени, да говорим за „умората“ си било от борбата в Украйна, било от борбата за собствената ни демокрация. Това е пролог към историята на слабостта, която завършва с победата на слабия човек. Когато застанем в редицата на страхуващите се, когато забравим „духа на свободата“, ние помагаме на слабите хора да създадат политика на страха. Когато се подчиняваме предварително, ние каним слабия човек да вземе властта над душите ни, което след това означава власт над политиката ни.

През 2024 г., година на война и година на избори, година, която ще постави на изпитание порядъчността и демокрацията, слабият човек иска да види страха си в нашите очи. Ще ни е нужна смелост, за да се възхищаваме на смелите и да кажем нещо, което може да ни се стори рисковано. Например: ние вярваме в нашите ценности и вярваме в нашата сила. Украйна може да спечели тази война, Байдън може да спечели тези избори, а демокрацията може да процъфтява.

*От блога на Tимъти Снайдър (1969), известен американски историк, професор в Йейлския университет в Ню Хейвън. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста. Автор на книгите „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин”, „Черна земя: Холокостът като история и предупреждение”, „За тиранията”, „Пътят към несвободата”. Книгите и статиите му са преведени на 33 езика. Гостувал е като лектор и в България

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.