Свръхчовекът по долни гащи
Документален филм показва живота и възгледите на бивш офицер от СС,който все още е горещ привърженик на нацизма
Австрийският режисьор Гюнтер Швайгер засне провокативен филм за бивш офицер от СС. Hafners Paradies (Раят на Хафнер) представя един непоправим нацист, който поздравява по хитлеристки пред камерата и отрича Холокоста. Но позволено ли е това? За да даде отговор на този въпрос, немският Бундестаг ще гледа лентата на специална прожекция.
“Холокостът не е съществувал. Всичко е само пропаганда на съюзниците”, твърди бившият оберщурмфюрер от СС Пол Мария Хафнер пред камерата. Той настоява, че евреите си живеели в концентрационните лагери относително добре. 84-годишният Хафнер казва, че самият той, в качеството си на обучаващ офицер в СС, посетил няколко лагера и не видял нищо лошо. И обича да си спомня за времето на Третия райх. Днес Хафнер живее в Мадрид. Подобно на много нацисти, роденият в южен Тирол германец избягал в Испания през 50-те години. И подобно на много други нацисти в Германия, не се е отказал от своите възгледи. Точно обратното: по време на диктатурата на Франко в Испания, до 1975 година, пристигналите в страната националсоциалисти се радвали на висока почит. А непоправимият есесовец живее в собствен свят и сега. Режисьорът Гюнтер Швайгер снима продължаващото безумие на нацизма в продължение на 13 месеца – без критика и дори омаловажавайки го, както считат критиците му.
http://www.youtube.com/watch?v=dTFrzIpwMXw“На Швайгер явно не му е лесно да се дистанцира като режисьор от изказванията, които се правят във филма”, писа австрийската информационна агенция АПА, а виенският всекидневник „Ди Пресе“ цитира Ефраим Цуроф, известният антинацист и ръководител на Центъра Симон Визентал в Йерусалим: “Не съм гледал филма, но четох за него. Наистина е възмутително да се дава думата на нацист като Хафнер и то със съзнанието, че е свободен да разпространява своя расизъм и екстремизъм. Но без доказателства за военни престъпления не можем да започнем срещу него съдебно преследване.”
Значи ли това, че портретът, създаден от Швайгер, е коварен случай на изразяване на симпатия към един стар нацист? Наистина, филмът не може да започне по-безобидно: Хафнер се появява като мил дядо, който се шегува, кокетира с преклонната си възраст и се хвали с това, че благодарение на доброто хранене и многото спорт не боледувал никога. Швайгер показва как германецът прави всекидневната си сутрешна гимнастика по долни гащи, как плува и как посещава немския дом за стари хора край Мадрид, където редовно играе шах с връстниците си. От години пенсионираният свинар живее сам в северната част на испанската столица – непосредствено до немската библиотека, съвсем близо до немското училище и до немската кръчма. И това не е случайно. Въпреки че е южен тиролец, Хафнер се чувства “свръхгерманец”.
Много критици и зрители не са толкова търпеливи
Швайгер търпеливо изчаква нациста да изпее стария немски химн и да цитира “Моята борба”. Дори когато Хафнер отрича Холокоста и се сбогува с поздрава на Хитлер, 42-годишният режисьор не му противоречи. Самият Хафнер се чуди в кадър, че роденият в Залцбург автор на документални филми му позволява да казва неща, които в Германия се преследват от закона. А поведението на Швайгер, което в по-голямата част от филма остава без коментар, идва в повече на много от зрителите на “Раят на Хафнер”. Филмът беше показан за пръв път през лятото на миналата година, а зрителите все така продължават да напускат прожекциите преди края им.
Лошият късмет на Швайгер е, че много критици и зрители явно не са толкова търпеливи, колкото е той. Но това, което първоначално изглежда като даване на огромна трибуна на непоправимия нацист, за да изкаже фашистките си убеждения, при по-подробен анализ се оказва интелигентен метод за показване на истинския му облик.
“Осъждането му обаче не е целта, а изходната точка, която позволява свободен поглед в чуждата личност”, защитава се режисьорът. Твърди, че се интересува само от човека, който се крие зад нациста. “Просто изхождам от това, че обществото ни знае, че нацистите са виновни за ужасите и убийствата. Ако днес давам думата на един нацист и трябва да се боя, че населението ще се върже отново на лъжите му, това би означавало провал на антифашистката образователна работа от последните 60 години”, казва Швайгер.
Зрителят трябва да слуша и гледа много внимателно, за да разбере концепцията на Швайгер. В течение на филма Хафнер се оплита все повече и повече в противоречия. Режисьорът изкусно улавя без голяма намеса и най-малките белези за съмнение и чувство за вина на главния герой. Разбира се, Швайгер му помага. Той изправя Хафнер пред исторически факти, за да го накара да се разгорещи. Показва му филми за Холокоста, и дори води на гости Ханс Ландауер – бивш концлагерист от Дахау. Това е ключова сцена: вместо да нападне бившия есесовец като убиец, Ландауер се проявява като спокоен събеседник. Той подрежда снимки от Дахау върху масата във всекидневната, като говори за масовите убийства с образи. Хафнер не е очаквал подобно нещо. Започва да увърта и отрича всичко като пропаганда, като накрая изпада в дълбоко мълчание.
“Иска да бъде в ролята на жертвата”
“Хафнер беше готов да бъде атакуван. И с удоволствие би се вживял в ролята на жертвата. Беше забележително как Ханс Ландауер се справи със ситуацията, а Хафнер не беше способен да се защити. Това за мен беше като самопризнание – изведнъж той спря да говори, а хъсът му изчезна”, разказва режисьорът. Така “Раят на Хафнер” създава многослойна и интелигентна психограма на хитрия стар мъж, който живее в перфектно конструиран илюзорен свят, в който култът към тялото и желязната воля заместват всякаква емоция.
Въпреки критиката и недоверието към методите на Швайгер, много международни фестивали се интересуват от филма, отличен през ноември на Седмицата на международното кино в испанския Валядолид като най-добра документална лента в раздела “История”. “Раят на Хафнер” беше посрещнат възторжено и на филмовия фестивал в Йерусалим през декември. Израелският режисьор Миша Шагрир похвали смелостта на авторите на филма за това, че не са представили историята в черно-бели краски.
Мълчанието за Холокоста
През последните няколко седмици “Раят на Хафнер” беше показан на няколко филмови фестивала и в Германия – в Тюбинген, Кьолн, Бохум, Мюнстер и Щутгарт. В сряда той беше показан дори в немския Бундестаг по инициатива на партия “Левите”, която се надява по-късно да използва нискобюджетния филм в предизборната си кампания. Партията залага преди всичко на въздействието на лентата в доминираните от десни радикали региони в източна Германия.
Дори и филмът да има въздействие върху младите радикали, възхваляваният от неонацистите “свръхчовек”, показан в “Раят на Хафнер”, трябва да демонстрира какъв всъщност е той. “И тогава не остава много от този идеал. Зад него се крие само един Хафнер. В него няма нищо за идеализиране, а само бездънна празнота. Досегашният ни опит показва, че десните радикали си тръгват от филма с много угризения на съвестта и объркани”, твърди и Швайгер.
Въпреки това режисьорът очаква недоволство преди всичко в Германия. “В Германия и в Австрия сме възпитани така, че у един нацист не трябва да бъде показано нищо човешко. Но така, както днес престъпниците се анализират психологически, а не се вкарват просто зад решетките, така трябва и ние да изследваме мисленето на нацистите, за да не се появяват в обществото като стерилни образи от историята, казва Швайгер. Без да искам да го извиня, Хафнер показва, че много нацисти всъщност са били и трагични фигури – объркани и заседнали в емоционални и морални еднопосочни улици”, добавя той.
Желанието на Швайгер да свали маската на нациста не се осъществява напълно. Защото Хафнер говори за всичко открито, разказва дори и за съпружеските си години, лишени от секс и за желанията си за кръвосмешение. Но когато трябва да разкаже какво е правил като офицер от СС в Бад Тьолц, старият мъж изпада в мълчание и явно не може да си спомни нищо.
След представянето на филмовия фестивал в Йерусалим Централният еврейски съвет се опитва да хвърли светлина върху тъмното минало на Хафнер и се добра до информацията, че отговарящата за нацистките престъпления централа в Лудвигсбург е започнала предварително разследване за евентуално участие на Хафнер в престъплението Холокост.