Три източника и три съставни части на путинизма


По принцип съветската триада Маркс-Енгелс-Ленин има подходящ аналог в духа на времето: Дугин-Медведев-Путин. Бих украсил портретите им на срещите в Лужники в каноничния съветски стил – в профил, един след друг, с опулени към бъдещето очи

Отношението към идеологията на путинизма сред противниците на режима е несериозно и явно не отговаря на реалното му значение в живота на съвременното руско общество. По някаква причина се смята, че всички словесни излияния на Кремъл не са нищо повече от пропагандни брътвежи без никакво влияние върху реалната му политика, осъществявана от безидейни „технолози“ от Администрацията на президента и ФСС, които не се влияят от метафизиката.

Може би някога е било така, но тези времена отдавна са отминали. Безпристрастното сравнение на текстовете на Дугин, постовете на Медведев и речите на Путин показва, че между тях съществува реална, органична, съществена и затова, според мен, неслучайна връзка. Нещо повече, тя има трансцендентен характер. Предполагам, че Медведев никога не се е срещал с Дугин, а Путин никога не е отварял канала на Медведев в Телеграм. Те са толкова различни, и все пак са заедно като три източника, три съставни части на съвременния путинизъм.

Дугин изглежда и говори не като философ, а като знахар. Сред значителна част от „образованата класа“, както опозиционна, така и проправителствена, е широко разпространено отношението към Дугин като към „градски луд“. Но добре се смее този, който не мисли за последствията. Знахар или не, но ние ще изслушаме изправени на крака присъдата на руската, а може би и на цялата световна цивилизация. За съжаление, той наистина е философ, нелошо образован, обсебен от цял набор параноични сюжети. Най-точният и най-дълбок смисъл на тази философия е разкрит от Михаил Епщайн – това е суицидален детерминизъм.

Всъщност Медведев казва същото, което и Дугин, но на прост и разбираем език. Той, така да се каже, е превел полемиката на Дугин на езика на родните равнини. Но белетристиката на Медведев се основава на добре познатите лайтмотиви на Дугин: границите на Русия не свършват никъде и защо ни е нужен свят без Русия в него? Бих казал, че Медведев е един приложен Дугин.

С Медведев в резерв Путин може да си позволи да изложи Дугин в изискан стил, без да прибягва до опростявания. Но смисълът е не само непроменен, а дори още по-очевиден. В известен смисъл Путин е Дугин лайт. Той проповядва една олекотена и филтрирана версия (може да се каже, че „си мери приказките“). Тази версия, изчистена от крайности и улична лексика, се оказва по същество дори по-близка до оригинала на Дугин, отколкото градския фолклор на Медведев.

В резултат на това имаме ситуация, в която значителна част от управляващия елит, за който преди казвахме, че не става дума за „идеи“, а за „пари“, изведнъж се оказва обвързан в кръгова защита с комплекс от параноични идеи за света като цяло и за Русия в частност. Ако не забелязваме това, можем да допуснем сериозна грешка в бъдещите си пресмятания. Вярваме, че се правят на луди, но в критичния момент ще вземат балансирано и прагматично решение, което ще се основава на материалната изгода или поне на желанието да останат живи. В действителност може да се окаже, че в съдбовния момент ще вземат решение, продиктувано от фантазии, вдъхновени от болното им въображение.

Превод е-вестник. Заглавието е на редакцията

*Владимир Пастухов е руски политолог и юрист, напуснал Русия заради съдебно преследване по случая „Магнитски“, професор в Юнивърсити колидж, Лондон

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.