Саркози пред година II – още горчиви лекарства за Франция
Също като дете, което отказва да изпие горчив сироп като блъска ръката, която иска да го излекува, французите по-скоро приемат реформите на Никола Саркози, но сурово съдят техния вдъхновител. Ако можем без партийни пристрастия да упрекнем в нещо държавния глава, то е, че в първите месеци от управлението си допусна да се залъгваме, че реформата може да се извърши безболезнено, забравяйки да каже достатъчно високо и ясно, че всяка промяна крие своите негативи и има определен технологичен срок между предизвиканите от промяната неудобства и дългосрочните ползи в резултат от нея.
Намираме се, и със сигурност ще останем още месеци, точно в тази неприятна за французите и некомфортна за президента фаза. Още повече, че неизбежните разногласия по реформата се усложняват от резките колебания в световната икономика: борсовата криза, поскъпването на петрола и суровините, завръщането на инфлацията, твърде силното евро и прекалено слабия долар. Несъмнено всичко това затруднява засилването на покупателната способност в краткосрочен план. Какво да правим тогава? Какви възможности за избор има пред президента, на когото предстоят още четири години от петгодишния мандат?
Оттук дочуваме, макар и само като шепот, приспивните напеви на радетелите на статуквото. Застъпниците на консерватизма казват, че след като така бързо беше реформирано правосъдието, затегнат имиграционният режим, променен специалният пенсионен режим и колективният трудовият договор, засилено представителството на профсъюзите, въведени нови медицински такси, ограничен броят на чиновниците, създаден нов тип минимална социална помощ, лансирана екологична политика и т.н., настъпи моментът да поемем дъх, за да позволим на страната да „смели“ този низ от реформи, каквито не са предприемани от петдесет години. Пагубна грешка би било наистина да се спре сега, защото това ще е най-добрият начин да се разочароват окончателно хората, гласували за Саркози, за промяна и скъсване с миналото. Най-сериозна последица от евентуално прекъсване обаче би било предизвикването на още и по-сериозни недоволства, без полза за общото състояние на френското общество.
Въпреки първите значителни и дръзки промени, ние продължаваме да харчим повече, отколкото печелим, да произвеждаме по-скъпо от конкурентите си в чужбина, да прахосваме обществени средства в морално остарели системи за помощи, подпомагане и образование, да надграждаме неефективни и безобразно скъпи административни структури, да имаме неадекватно образование, да отказваме да създадем условия за истинска конкуренция на стоки и услуги. Разбира се, не всичко в нашето прекрасно царство Франция е лошо, но ако искаме да устоим на омагьосания кръг на глобализацията, единственото ни спасение е ускоряването на реформите.
Това, без съмнение, е ясен и перспективен пътен лист за година втора от управлението на Саркози.
По БТА