Четем романа, от който Габриел Гарсия Маркес искаше да се „отърве“


От архива до книжарницата – историята на „През август ще се видим“

В Тексаския университет в Остин, в архива „Хари Рансъм“ се съхраняват повече от 42 милиона литературни ръкописа, включително и ръкописът на един непубликуван роман, който може би никога нямаше да излезе през вратите на тази внушителна крепост.

Въпреки това малцината, които са успели да се запознаят с него, са били единодушни: „През август ще се видим“ е трябвало да бъде публикуван, въпреки че е бил включен в черния списък от самия си автор. „Тази книга не става. Единственото, което трябва да направим, е да се отървем от нея“, е цитиран Габриел Гарсия Маркес да казва за книгата, както разказват в послеслова неговите синове и наследници Родриго и Гонсало Гарсия Барча. През март 1999 г., на 72-годишна възраст, Гарсия Маркес разкрива, че работи върху нов роман, чийто главен герой ще бъде жена. Макар че в интервю за El País през 2004 г. казва, че е „по-скоро доволен“ от развитието на героинята си Ана Магдалена Бах, той също така смята, че историята не се е получила.

Първоначално „През август ще се видим“ е замислен като част от сборник с три други романа, всички от които разказват „любовни истории за стари хора“. „Този роман беше част от наративен проект“, заяви преди няколко дни последният издател на Габриел Гарсия Маркес – Кристобал Пера, пред BBC. „Не трябваше да добавям нито една дума“, казва той, „нямаше какво да правя, за да довърша нещо, нямаше какво да добавям към изречението или края, всичко си беше там“.

Засегнат от загубата на паметта, която набира сила през последните пет години от живота му, писателят вече не може да съчинява или да се препрочита с обичайната си строгост – факт, който го кара да осъди този последен текст. Той може и да не е толкова шлифован, колкото великите му книги – предупреждават Родриго и Гонсало Гарсия Барча, – но нищо не ни пречи да оценим онова, което се откроява в творчеството на баща ни: изобретателността му, поетичността на езика му, увлекателното повествование и разбирането му за човешките същества, чиито приключения и злополуки – особено тези в любовта – той разглежда с нежност.

На 46 години Ана Магдалена Бах е прекарала двадесет и шест години от живота си в „добри отношения“ със съпруга си, единствения мъж, когото някога е познавала. Но една вечер, както всяка година през август, когато отива сама на острова, където е погребана майка ѝ, за да почисти и пресади гроба ѝ, Ана Магдалена моли непознат да се присъедини към нея в спалнята ѝ. Този „секс без любов“ поставя под въпрос отношенията ѝ като двойка, семейството, което е създала със съпруга си, и трайността на желанието.

Популярен писател, поставил любовта в центъра на творчеството си, Габриел Гарсия Маркес е най-четеният и превеждан испаноезичен писател в света според Института „Сервантес“. Десет години след смъртта му тази аура не стихва, за което свидетелства и международният шум около публикуването на тази непубликувана досега творба.

„През август ще се видим“ е публикувана едновременно на 13 март в тридесет и седем държави от престижни издателства като Knopf в САЩ и Канада, Mondadori в Италия, Kiepenheuer & Witsch в Германия, Meulenhoff в Нидерландия, Dom Quixote в Португалия, Record в Бразилия и Minumsa в Южна Корея. Във всички испаноговорящи страни се издава от Penguin Random House, с изключение на Мексико, където се издава от Planeta. В България го публикува издателство „Лъчезар Минчев“ в превод на Емилия Юлзари.  Премиерата съвпада с 110-ата годишнина от рождението на великия писател. През 2024 г. светът отбелязва и 10 години от неговата смърт.

„Този роман затваря цялото му повествователно творчество със златна закопчалка. И мисля, че дълбоко в себе си той е осъзнавал това“, казва Кристобал Пера в края на интервюто си за BBC, изразявайки задоволството си, че читателите на Габриел Гарсия Маркес вече могат сами да преценят.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.