Русия: Опит на Путин да използва пропагандно провала на службите за сигурност

Концертната зала край Москва след нападението. Снимка: видеокадър
Преди седмица президентът на Русия Владимир Путин излезе триумфално на сцената на следизборно събитие, заобиколен от млади хора с тениски с надпис „Путин – Русия – победа“. И уверено отхвърли критиките на Запада, че вотът е бил нито свободен, нито честен. В края на миналата седмица обаче един много различен Владимир Путин направи обръщение към народа, шокиран от кървавото нападение по време на рок концерт в покрайнините на Москва. Имиджът му на корав лидер бе лошо опетнен от въоръжени лица, които разстреляха десетки хора, без да бъдат спрени от полицията или охраната.

По време на обръщението си по телевизията в събота, часове след нападението, при което бяха убити 137 души и повече от 100 пострадаха, той целеше да направи така, че ситуацията да послужи за политическите му цели и направи паралел между нападателите и Украйна, заявявайки, че въоръжените са планирали да избягат там. Не спомена групировката „Ислямска държава“, която пое отговорност, нито изявлението на Киев, че Украйна не е замесена.

Това не е първият път през почти четвъртвековното управление на Путин, в който той опитва да използва провала на службите му за сигурност, за да постигне целите си. 71-годишният бивш служител на КГБ дойде на власт в последния ден на 1999 г., докато ръководи войната за смазване на сепаратистите в населената предимно с мюсюлмани република Чечения, които нахлуват в съседна провинция.

Той обвини чеченците за поредица бомбени атентати в жилищни сгради в Русия и си създаде имидж на мъжкар с прочутото обещание да преследва терористи: „Ако ги докопаме в нужника, ще ги удавим“ в него.

Някои критици на Кремъл твърдят, че атентатите през 1999 г. са били инсценирани от руските служби за сигурност, за да спомогнат издигането на Путин и събирането на подкрепа за войната в Чечения. Тези твърдения не са потвърдени от независим източник и са категорично отхвърляни от Путин и представители на Кремъл.

Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли твърденията на Москва, че Украйна има връзка с нападението в петък, обвинявайки Путин, че използва собствените си граждани като „излишни вещи“.

Дълго след като сраженията в Чечения спряха, Русия бе жертва на поредица смъртоносни атаки, включително заложническите кризи в московски театър през 2002 г. и училище в Беслан в Южна Русия през 2004 година. Други атаки бяха насочени към обществения транспорт, имаше и бомбени атентати на самолети и летища, свързани с чеченските сепаратисти, а по-късно и с „Ал Каида“ и групировката „Ислямска държава“.

Такива нападения в последните години бяха рядкост, тъй като подкрепеният от Москва регионален властник Рамзан Кадиров използва силите си за сигурност, за да стабилизира Чечения. Нападението в петък съживи усещането за уязвимост на Русия, което Путин се опитва да замени с усещане за силен контрол и вътрешна стабилност въпреки войната в Украйна.

Критици на Кремъл обвиниха Путин, че концентрира работата на руската полиция и служби за сигурност върху потискането на политически опоненти, правозащитни групи и ЛГБТИ активисти, като така оставя страната без защита от заплахи на въоръжени екстремисти.

Мария Певчик, съюзничка на опозиционния лидер Алексей Навални, който почина миналия месец в арктическа колония, каза, че службите за сигурност са били „прекалено заети да се борят срещу политици, активисти и журналисти и не са имали време да се борят срещу терористи“.

Много коментатори поставиха под въпрос как атакуващите са успели да извършат смъртоносното нападение и да излязат от сградата без реакция от страна на полицията. Длъжностни лица казаха, че заподозрените са арестувани няколко часа по-късно в западната Брянска област, докато били на път към Украйна.

„Това, което се случи, е изключително, защото за първи път в Русия по време на терористично нападение от такъв мащаб силите за сигурност не бяха в състояние да спрат действията на терористите по никакъв начин: те влязоха в сградата свободно, убиха и раниха много хора, и спокойно напуснаха мястото на атаката“, каза политологът Владислав Иноземцев в коментар. „Години затегната сигурност и трилиони рубли бяха похарчени за нищо“, добави той.

Американски представители потвърдиха, че „Ислямска държава“ поема отговорност и казаха, че по-рано този месец са предали на Русия информация за планирано нападение в Москва и са добавили, че Украйна няма никаква връзка с това.

Три дни преди нападението обаче Путин отхвърлил предупреждението на САЩ като опит за сплашване на руснаците и „шантаж“ на Кремъл преди президентските избори.

Марк Галеоти, ръководител на консултантската компания „Маяк Интелиджънс“, каза, че Путин е понесъл сериозен удар по имиджа си на „твърд защитник на родината“.

Той заяви, че нападението – най-смъртоносната атака на руска територия от две десетилетия – ще подкопае легитимността на Путин, създавайки „това бавно и все по-нарастващо усещане, че това вече не е онзи Путин, който беше, че той вече не отговаря на времето, че вече не е в състояние да изпълни обещанията си“.

Галеоти обори твърденията на някои кремълски критици, че бавният отговор на атаката е възможен знак за инсценирана операция, като заяви, че за властите винаги е предизвикателство да отвърнат на подобни кръвопролития.

„Често е доста трудно да се идентифицират терористични заговори, особено такива с относително малък мащаб, преди да се случат“, каза той в подкаст. „Понякога терористите се промъкват, независимо от това колко способни са служителите на контраразузнаването ви, колко полицаи имате, колко камери имате.“

Путин не спомена групировката „Ислямска държава“ в изявлението си и вместо това каза, че заподозрените въоръжени са арестувани, докато са опитвали да избягат в Украйна през „прозорец“, подсигурен им предварително, въпреки че се съобщава, че са заловени на около 140 км от украинската граница.

Ако Путин продължи да държи на твърдението си и да обвинява Украйна за атаката, вероятно може да го използва като оправдание за още по-силни удари.

Путин каза след изборите, че Москва ще се бори да увеличи победите си в Украйна и да създаде буферна зона, за да защити Русия от оръжия с голям обсег и удари около границите. Той предупреди, че неотдавашните украински атаки по граничните райони „няма да останат безнаказани“.

Часове преди кръвопролитията в концертната зала в петък руските военни нанесоха удар по енергийната система на Украйна, като разрушиха най-голямата водноелектрическа централа и оставиха над 1 милион души без ток, което руското министерство на отбраната определи като „удари на възмездието“. През уикенда последваха още удари.

Руски „ястреби“ отговориха на нападението в концертната зала с призиви за още по-остри действия – но срещу Украйна, а не срещу екстремистки заплахи. Константин Малофеев, собственик на националистическа медия, призова Кремъл да даде на украинците 48 часа да напуснат големите градове, преди да използва „всички средства“ за нападение.

Александър Дугин, твърдолинеен идеолог, чиято дъщеря е убита при взрив на кола бомба през 2022 г., за който е обвинена Украйна, призова за „пълна мобилизация“ за „освобождаване“ на Киев и други големи градове.

Путин нареди частична мобилизация на 300 000 резервисти през септември 2022 г., докато руската армия отстъпваше при бърза украинска контраофанзива. Решението накара стотици хиляди да избягат от Русия, за да избегнат мобилизацията.

Миналата година армията избра да засили набирането на доброволци, привлечени от сравнително високите заплати и други придобивки. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че през миналата година над 540 000 души са подписали военни договори.

Руски „ястреби“ настояват и за по-строги мерки, като например възстановяване на смъртното наказание, което беше забранено с присъединяването на Русия към Съвета на Европа през 1997 година. След нападението в петък някои депутати заявиха, че ще обмислят въвеждането на смъртно наказание, въпреки че Конституционният съд на страната го забрани.

„Въпросът ще бъде обстойно разгледан, а решението, което ще бъде взето, ще отговори на настроенията и очакванията на обществото“, заяви Владимир Василиев, високопоставен депутат от основната кремълска партия „Единна Русия“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.