Шофьорската книжка в България – дадена, купена или изкарана?
Ще спрат шофьорите с българско свидетелство в Европа, заради некачествено обучение
С. Г. от София се записал на шофьорски курс през декември 2007 година. До март му дали само два часа практика. „Ако карам така има вероятност полагащите ми се часове по кормуване да ги взимам в продължение на две години“, оплаква се столичанинът. Той разказа как инструктори и шефове на автошкола го отказали да стане шофьор в България (виж разказа му по-долу). Във Враца пък чужденци, не знаещи дума български, изкарват изпит по теория с листовки на български език, което отдалеч намирисва на корупция. Пак там е уволнен инспектор, който допуснал до изпит курсист с издаден документ за взети часове по теория с дата, съвпадаща с датата на записването му в курса. Което няма как да е възможно. Наскоро Пловдивският военен окръжен съд осъди служителка на КАТ за издаване на фалшиви шофьорски книжки. Свидетелството за правоуправление вървяло по 500 евро. МВР обявява катастрофите, предизвикани от неправоспособни водачи, но няма как да определи, колко от автопроизшествията са дело на “шофьори” с купени книжки, колко с дадени и колко от такива, които са изкарали качествено обучение, явили са се на изпит и са го издържали, защото са се научили да управляват автомобил.
„Аз винаги казвам, че големият проблем в България е качеството на обучение. Неизправният водач и неизправният автомобил са опасни на пътя, но много по-опасен е неподготвеният водач“, заяви Володя Киров, шеф на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. 51 акта за нарушения са издали инспекторите на агенцията при проверката на 566 фирми за подготовка на шофьори от началото на 2008 г. Колко ли са нарушенията сред непроверените фирми? Защото има фирма-автомобил-инструктор-офис в едно.
От 1 януари 2008 г. всички учебни центрове за подготовка на водачи на моторни превозни средства (МПС) трябва задължително да дават по 40 часа обучение по теория и 31 часа по практика на курсистите, според промените в Наредба 37 за обучение на водачи. До средата на юли школите трябва да бъдат оборудвани и да отговарят на всички изисквания.
Ето и
патилата на кандидат за шофьор,
който още не е завършил своето обучение:
„Записах се на шофьорски курс на 18 декември миналата година. До средата на март ми дадоха само два часа кормуване… Избрах тази фирма, защото предлагаше по-ниска цена – 350 лева, ако платя разсрочено, и 320 лева, при цялата сума накуп.
Отначало си помислих, че всичко е както трябва. Имаха офис, голяма табела отвън. Имаха стационарен телефон, не само мобилни. Обясниха ми, че заради големия наплив от желаещи да учат за шофьори (от 1 януари се очакваше сериозно поскъпване на обучението, защото влизаха в сила промени в наредбите, часовете за кормуване се увеличаваха от 24 на 31), ще ми се обадят, когато се освободи кола, за да взема практическите часове. Но не по-рано от две седмици. Чаках повече – около месец. За часовете по теория казаха, че мога да започна да ги посещавам, ако искам, може и да не ги посещавам. Обясниха ми, че всеки тръгва на теория, когато се запише в курса, и слуша лекции, докато стигне до материала, от който е започнал. Когато отидох за първи път, преподавателят закъсня с около 1 час за урока. През по-голямата част от времето той разказваше лични истории, теорията беше малко. Присъстващите запълваха цялата стая. На втория урок – имаше правостоящи. В стаята нормално можеха да се поберат 20 човека, ако са седнали, а имаше над 35-40 души. Поставиха допълнителни столове отстрани, от които не се виждаше дъската, нито материалите. При всяко позвъняване на мобилния телефон на преподавателя той излизаше да говори по 10-15 минути навън. След това забравяше докъде е стигнал. От личните му истории разбрахме, че е бивш военен. На третия урок се оказа, че даже не мога да вляза в стаята, вътре имаше 40-50 човека, нищо не се виждаше и чуваше.
Първото ми кормуване беше през януари. Инструкторът още с влизането ми в колата започна да се оплаква от курсистите колко били смотани и как нямало да се научат никога да карат кола и т.н., и т.н. Отидохме на малка, ненатоварена улица в квартал „Света Троица“, малко преди „Захарна фабрика“. Преди да тръгнем инструкторът ми каза: „Изчакай да си взема едно кафе“ и се върна след около 35 минути. Часът ми не беше продължен с тези минути. Показа ми как се пали колата, коя скорост за какво служи, педалите, мигачите. Седнах на мястото на шофьора и опитах два пъти скоростите и педалите. Бяхме спрели зад камион на малка двупосочна уличка. Инструкторът каза да тръгна в момента, когато отсреща се зададе кола. Това беше първият ми урок по кормуване, първо тръгване с автомобила. Продължихме. При всяко по-рязко дръпване на скоростния лост инструкторът се ядосваше, че ще му счупя колата. Не ми беше обяснил, че мога да променям положението на лоста само когато съм натиснал съединителя. Насочи ме към бул.“Сливница“. Завихме при „Константин Величков“, по „Стамболийски“ и така до „Христо Ботев“ – движението беше супер натоварено, още не бях свикнал нито с педалите на колата, нито със скоростите. Условията бяха зимни… Така мина първият практически урок.
Разбрахме се, че ще избера друга кола, защото тази ми беше малка и кракът ми опираше в кормилото. Служителят в офиса ми посочи някакъв инструктор. Обърнах се към него да ми насрочи часове. А той припряно отговори: „В никакъв случай, запалена ми е главата, имам повече от 70 човека.“ Предишният инструктор също ми се оплака колко бил претоварен. Чаках месец ред за друга кола. Надявах се този път всичко да бъде както трябва – имах определен час. Като се приближих и почуках на вратата, инструкторът ме погледна: „Ти какво?“ „Имам час по кормуване“, му отговорих. А той: „Не знам да имам час, изчакай навън.“ Температурите бяха доста под нулата. 15 минути преподавателят седя в колата и преглежда някакви книжа. След това ми каза да вляза и да го изчакам. Повтори се вече познатата история – нямаше го поне 35 минути, ако не и повече. Когато се върна, започна да ми говори да не съм от тези дето правят проблеми и няма да станат шофьори. Опитах се да обясня, че искам първите часове да ги взема на полигон. Той отвърна: „Какъв полигон? Старите шофьори затова са толкова калпави, защото са учили на полигон…“ Подаде ми правилника, за да видя, че нямало изискване за обучение на полигон в него и тръгна за някъде. А там в точка 3 пишеше, че първите 6 до 8 пъти уроците се провеждат на полигон при спряна кола. Като се върна, инструкторът ми обясни, че и дете да пусне на междуселищен път, ще може да кара, защото “там нищо не правиш, само въртиш волана”. Настоях да започна уроците по кормуване с полигон и да навлизаме постепенно в материала… Обясних, че наистина искам да се науча да шофирам, а не съм някакъв, който в следващия момент ще убие някого на пътя.
Върху скоростния лост на колата липсваше капачката, върху която са изписани скоростите. Инструкторът веднага каза, че няма проблем, извади от жабката частта с надписите и каза, че ще я залепи… като я въртеше в различни положения… Как е възможно такава кола да се използва за обучение на водачи?
Когато разказах как на предния урок инструкторът ме накара да тръгна по тясна улица иззад камион, когато отсреща идваше друга кола, отговорът беше: „Ти в казармата бил ли си? Ще изпълняваш безпрекословно това, което ти казвам. Дори и кола да идва отсреща, след като ти казвам да тръгнеш – тръгваш, без да разсъждаваш.“ Разбра се, че и той е бивш военен.
Попитах кога ще ми бъде следващият час по кормуване. Първият свободен час, който намери, беше след месец. Ако на месец взимах по час, както досега, това означаваше, че 24-те часа кормуване, които ми се полагаха, трябваше да ги взема за две години. И то в случай, че всичко продължи както трябва. Отидох в офиса и поисках да ми върнат парите. Реших да се откажа от курса в тази фирма след като чаках повече от два месеца за два часа кормуване, а теоретичните часове въобще не беше възможно да се посещават – нито са добри, нито преподавателят е сериозен, нито човек може физически да присъства на тях. Причината – помещенията не са разчетени за необходимия брой хора. Отказаха ми. Тогава реших, че ако не мога да изкарам пълноценен курс, поне мога да взема платените и полагащи ми се часове по практика.
Казаха, че до седмица ще ми насрочат час и ще ми се обадят. Не се обадиха, след две седмици аз се обадих. Когато отидох, инструкторът и колата бяха там. Но когато отворих вратата, ми каза, че бил болен и сега щял да ходи на лекар. Може и така да е било, но вече историята се беше повтаряла многократно… Така за три месеца успях да взема само два часа кормуване. Всеки от инструкторите гледа да те прехвърли на друг. „За толкова пари, толкова…“, ми отговаряха ядосано.“
С рекламен талон-листовка на същата автошкола, от която се оплаква читателят по-горе, решихме да проверим как сега , след влизането в сила на новата наредба, се провеждат курсовете. Още повече, че талонът даваше право на отстъпка и се раздаваше на улицата. На него имаше телефони и адрес, но името на фирмата или автошколата, която предлага курса, не беше изписано.
Цената на курса беше станала 590 лева. Можеше да се плати разсрочено – два пъти по 200 лева и един път 190 лева. От школата обясняват: първия час по кормуване ви определя администрацията, за следващите се разбирате с инструкторите и той ще бъде на… полигон. На адреса на школата на бул. „Скобелев“ отказаха да разговарят с журналист. Срещата не се състоя и в следващите дни и седмици, въпреки неколкократните обаждания в офиса и обещания да се срещнат с мен, когато са свободни.
Ще отпаднат ли фирмите-менте?
Една от целите на последните промени в Наредбата е да се създадат точни изисквания както към материално-техническата база на Учебните центрове, така и към преподавателите и хората, които ще работят в тях, заяви зам.-изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Красимир Калайджиев, когато научи за перипетиите на кандидат-шофьора. В момента автомобилната агенция изгражда регистър на легитимните фирми и курсистите ще могат да проверяват дали школата, в която са се записали на курс, фигурира в него, тоест отговаря на изискванията за качествено обучение.
В специален регистър ще влязат и преподавателите по теория и практика. При нарушение на регламентите и правилата те ще бъдат изваждани от регистрите.
Според Калайджиев с въвеждането на лична карта за всеки курсист ще се премахне практиката голяма част от инструкторите да не дават пълните изисквани по наредбата часове по практика за съответната категория водачи. Кандидат шофьорът ще се подписва след всеки взет час по практика в картата и така ще удостоверява, че наистина е кормувал точно толкова минути и часове, колкото са записани от инструктора. Вътрешните предварителни изпити ще отсяват предварително курсистите според знанията им и до изпит пред ДАИ ще се допускат само изкаралите предварителните изпити. Явяването на неподготвен курсист на крайните изпити ще бъде черна точка за неговия преподавател и инструктор, уточни Калайджиев.
Виж още – интервю с Йонко Иванов, председател на Асоциацията на преподавателите по авто-мото: „Фирми са облепили градовете с реклами за шофьорски курсове, а дават по 10 мин. кормуване“