5 пъти избори за две години – справка кой-как. И какво следва?

Преди изборите през ноември 2021 г., социологически агенции през всички телевизии внушаваха, че новата партия ПП ще е трета политическа сила, а тя спечели изборите. Снимка: от екрана на бТВ

Отново избори, за шести път от април 2021 г. насам. Какво се случва при избори толкова начесто?

Следва справка за досегашните пет парламентарни избори, от която се вижда как се е променяла политическата конюнктура. Какво ще се случи занапред може да се предвиди, с помощта на един поглед назад. Гласовете за ГЕРБ на последните четири парламентарни избори се движат между 600 и 660 хил. гласа, променят се повече само на останалите партии. Което подсказва, че ГЕРБ има характер на партия-държава, окопала се в структурите на властта, с гласуващи под влияние на местни органи. Но на последните местни избори този модел се пропука, ГЕРБ започна да губи.

Избори април 2021 г.

Гласували 3,33 млн. души

Редовни избори, след продължителни протести в края на 2020 г., разгонвани с полицейско насилие. Борисов не подава оставка, още владее цялата власт, централна, местна, прокуратура, медии. Има машинно гласуване по желание в секциите с над 300 гласоподаватели по списък. Системата за купуване на гласове с бюлетини е добре отработена.

ГЕРБ (837 хил. гласа) 75 депутати

ИТН (565 хил. гласа) 51 депутати

БСП (480 хил. гласа) 43 депутати

ДПС (336 хил. гласа) 30 депутати

ДБ (302 хил. гласа) 27 депутати

Изправи се! Мутри вън! (150 хил. гласа) 14 депутати

(Възраждане 78 хил. гласа, отпада)

Година преди тези избори единствената алтернативна на ГЕРБ политическа сила е БСП, на тези избори за пръв път се появява втори претендент срещу ГЕРБ – ИТН и се представя като втора политическа сила. Двата основни претендента срещу ГЕРБ събират над 1 млн. гласа, а общо с ДБ – 1,35 млн. гласа. Това е анти-Борисов вот, който обаче е разпилян в три партии, които не могат да се разберат помежду си.

Мандатът на ГЕРБ не е подкрепен от никоя партия. ИТН и БСП също не успяват да съставят кабинет.

 

Избори юли 2021

Гласували 2,75 хил. души

Извънредни избори по-малко от 4 месеца след редовните. Предизвикани са от невъзможността да се състави правителство. В обществото се поражда недоволство от патовата ситуация. Гласуват близо 600 хил. души по-малко отколкото на предишните избори. Този път в секциите над 300 гласоподаватели по списък се гласува само машинно.

ИТН (657 хил. гласа) 65 депутати

ГЕРБ (642 хил. гласа) 63 депутати

БСП (365 хил. гласа) 36 депутати

ДБ (345 хил. гласа) 34 депутати

ДПС (292 хил. гласа) 29 депутати

Изправи се! Мутри вън! (136 хил. гласа) 13 депутати

(Възраждане – 82 хил. гласа, отпада)

Монолитната власт на Борисов се пропуква. Той за пръв път губи парламентарни избори, макар и само с 15 хил. гласа (1,3%). ИТН обаче разочарова, Слави Трифонов не търси коалиция, а иска да подкрепят спорните му кандидатури за кабинет. Мандатът му пропада, на ГЕРБ и БСП – също.

 

Избори ноември 2021

Гласували 2,66 млн.

Втори път извънредни избори по-малко от 4 месеца след предишните. Ситуацията създава набързо нова партия – ПП. След патовата ситуация в предишните избори, сега гласовете срещу Борисов се насочват в новата партия, чиито лидери са били служебни министри. Конюнктурните социологически агенции внушават през телевизиите, че новата партия ще е трета след БСП, а тя печели изборите. В секциите с над 300 гласоподаватели по списък се гласува само машинно. За пръв път в парламента влиза „Възраждане“.

ПП (673 хил. гласа) 67 депутати

ГЕРБ (596 хил. гласа) 59 депутати

ДПС (341 хил. гласа) 34 депутати

БСП (267 хил. гласа) 26 депутати

ИТН (249 хил. гласа) 25 депутати

ДБ (166 хил. гласа) 16 депутати

Възраждане (127 хил. гласа) 13 депутати

ПП като първи мандатоносител преговаря и успява да направи коалиция с БСП, ИТН и ДБ. Така е съставено първото правителство без ГЕРБ от 12 години, като се изключи кратко просъществувалото правителство на Орешарски през 2014 г. Кабинетът на Кирил Петков също има кратък живот от 8 месеца, свален е от ИТН, чиито министри са с най-много претенции и създават интриги. Слави Трифонов демонстративно обявява оттеглянето на ИТН от кабинета и „край на тази агония“. От ГЕРБ също се изразяват по подобен начин за правителството. Гласувана е оставката му по искане на ГЕРБ и то е свалено с гласовете и на ИТН през юни 2022 г. Опитите за ново правителство се провалят, ГЕРБ и БСП не успяват да съставят правителство и връщат мандатите. През август идва служебния кабинет на Гълъб Донев.

 

Избори октомври 2022

Гласували 2,6 млн.

Избирателната активност е почти същата като предишните два избора. В секциите над 300 гласоподаватели по списък се гласува само машинно.
На тези избори срещу ПП освен ГЕРБ, са и ИТН, „Възраждане“, ДПС и БСП. На ПП и ДБ стоварват вина за позицията към започналата война в Украйна, обвиняват ги за спрените доставки на газ от „Газпром“, пускат слухове, че печелили от комисиони от доставки на газ „през посредници“, че заради тях ще останем на студено през зимата и др. ПП губят към 170 хил. гласа спрямо предишните избори и ГЕРБ отново става първа политическа сила с почти същия брой гласове.

ГЕРБ (634 хил. гласа) 67 депутати

ПП (506 хил. гласа) 53 депутати

ДПС (344 хил. гласа) 36 депутати

Възраждане (254 хил. гласа) 27 депутати

БСП (232 хил. гласа) 25 депутати

ДБ (186 хил. гласа) 20 депутати

Български възход (115 хил. гласа) 12 депутати

ИТН отпада (96 хил. гласа)

ИТН отпада от парламента заради ролята си в развалянето на предишната коалиция. „Възраждане“ качва двойно гласовете заради проруска позиция, с която се идентифицират част от избирателите. Но общо с БСП имат по-малко от една четвърт от местата в парламента. В парламента влиза още една проруска или т. нар. президентска партия на ген. Янев. Те заедно са малцинство, защото повечето избиратели са отблъснати от агресията на Русия. Правителство с ГЕРБ е отхвърлено, въпреки контактни групи за преговори (Плевнелиев-Паси). Друго правителство не може да се състави заради противоречия между партиите по помощта за Украйна, за връщане на хартиената бюлетина, за повече или по-малко социални разходи, бюджетен дефицит и др.

 

Избори април 2023 г.

Гласували 2,68 млн.

Избирателната активност остава същата. По искане на ИТН ЦИК отменя изцяло машинното гласуване. ПП и ДБ се явяват в коалиция и заедно взимат около 70 хил. гласа по-малко, отколкото като явили се поотделно на предишните избори. ГЕРБ отново е първа политическа сила с почти същия брой гласове.

Изборите са една година след началото на войната в Украйна. Проруската „Възраждане“ достига до 37 депутати, но заедно с БСП имат общо 60. „Български възход“ отпада, ИТН влиза отново с малко над 4%.

ГЕРБ (669 хил. гласа) 69 депутати

ПП-ДБ (621 хил. гласа) 64 депутати

Възраждане (358 хил. гласа) 37 депутати

ДПС (347 хил. гласа) 36 депутати

БСП (225 хил. гласа) 23 депутати

ИТН (103 хил. гласа) 11 депутати

ГЕРБ предлага за премиер Мария Габриел, която не успява да състави правителство и връща мандата. Габриел води преговори с няколко партии. ДПС са готови да подкрепят неин кабинет. ИТН обявяват, че ще подкрепят експертно правителство на Габриел, тя казва, че очаква предложенията им за министри. ГЕРБ не може да събере мнозинство за правителство с подкрепа само на ДПС и ИТН, трябват и гласове от „Възраждане“ или БСП. И води паралелно преговори с ПП-ДБ. ИТН оттегли подкрепата си за Габриел в последния момент, като разбра, че се готви сглобка. ГЕРБ се споразумяват да направят правителство с мандата на ПП-ДБ, на ротационен принцип, първо 9 месеца премиер акад. Денков, после Габриел. Наречено „сглобка“ от Лена Бориславова.

Това правителство се посреща с недоволство от всички – привържениците на ГЕРБ са недоволни, че отстъпват на ПП-ДБ повечето министри. Избирателите на ПП-ДБ се чувстват излъгани, че техните партии легитимират Борисов, вместо да го демонтират от властта, за което са се борили. Обясненията на ПП-ДБ са, че така правят жертва в името на реформи и промени в конституцията.

Резултати в проценти и брой депутати от последните парламентарни избори (април 2023 г.). ГЕРБ има само 69 депутати, но другите партии не могат да сформират правителство без него, нито Борисов може да направи правителство само с една партия, освен с ПП-ДБ.

 

Избори 2024?

Може да се предвиди, че в следващия парламент ГЕРБ ще бъде първа политическа сила с почти същия брой депутати. Може да се увеличат с малко само ако избирателната активност падне още. Но няма да могат да съберат с ДПС общо 121 депутати и да направят правителство без коалиция с други партии.  Така вариантите са или пак „сглобка“ с ПП-ДБ или коалиция между ГЕРБ, ДПС, ИТН (ако влязат), и златен пръст от „Възраждане“. Корнелия Нинова засега яростно отрича, че ще подкрепи правителство с участие на ГЕРБ.
В основата на политическата криза е Бойко Борисов, когото прокуратурата пази под чадър и не разследва.

– –

Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и 50-ина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.

 

 

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.