България и Румъния пристъпват в Шенгенското пространство

След 13 години на очакване те най-накрая са в Шенгенското пространство. В неделя Румъния и България официално влизат в тази обширна зона на свободно движение, с изключение на сухопътните граници.

По пътищата засега ще продължат да се извършват проверки, за огромно съжаление на шофьорите на камиони. Това се дължи на ветото на Австрия – единствената страна в ЕС, която не желае да приеме присъединяването поради опасения от наплив на кандидати за убежище.

Въпреки това частично членство, ограничено до летища и морски пристанища, стъпката има силна символична стойност. Това е „въпрос на достойнство“, отбелязва Стефан Попеску, експерт по международни отношения, базиран в Букурещ. „Когато румънците пристигаха по отделна линия от останалите европейски граждани, те чувстваха, че са третирани по различен начин“, казва той пред АФП. „Това ще насърчи интеграцията ни в ЕС“, доволен е анализаторът и го определя като „важен етап“, дори и да идва със закъснение.

Иван Петров, 35-годишен български маркетинг мениджър, живеещ във Франция, също приветства „голямата стъпка напред“, „спестеното време“ и „по-малко стресиращото“ пътуване, което предстои.

Вече 29 члена

На летището в румънската столица, където повечето полети обслужват Шенгенското пространство, екипите цяла седмица са се подготвяли за тази малка революция. С обещанието за повече служители, които да извършват внезапни проверки, особено на непълнолетни, „за да се предотврати попадането им в мрежите за трафик на хора“, според правителството.

Разположените служители ще бъдат там и за да „насочват пътниците и да идентифицират онези, които биха се възползвали от възможността да напуснат Румъния нелегално“.

В края на краищата, трябва да покажат своите възможности, ако се надяват да преодолеят резервите на Виена. И да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство, в рамките на което повече от 400 милиона души могат да пътуват свободно без контрол на вътрешните граници.

Хърватия, която се присъедини към ЕС след Румъния (19 млн. души население) и България (6,5 млн. души), членуващи в него от 2007 г., вече ги изпревари през януари 2023 г.

С това двойно влизане създаденото през 1985 г. пространство вече ще включва 29 членове: 25 от 27-те държави от Европейския съюз плюс асоциираните им съседи Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Необратим процес

Изключени от процеса, автомобилните превозвачи не приемат това спокойно. Чакането продължава „от 8 до 16 часа“ на границата с Унгария, „от 20 до 30 часа с България, с пикове от три дни“ и в двата случая, изразява съжаление един от основните румънски профсъюзи в сектора в съобщение за пресата, като изразява съжаление за „колосалните финансови загуби“. „Чакахме 13 години, в края сме на силите си“, реагира генералният секретар Раду Динеску.

Българските работодатели имат същото оплакване. „Само 3% от българските стоки се превозват по въздух и море, останалите 97% по суша“, казва Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в интервю за АФП. „Следователно сме на 3% в Шенген и не знаем кога ще ни бъде разрешено да се присъединим изцяло“, оплаква се той.

Макар да се надява на напредък до края на годината, предприемачът се опасява, че ще трябва да понесе основната тежест на насрочените за края на септември парламентарни избори в Австрия, когато консервативният канцлер Карл Нехамер ще трябва да се пребори с възхода в социологическите проучвания на крайната десница.

Във всеки случай и София, и Букурещ предупредиха, че връщане назад няма да има. „Ясно е, че този процес е необратим“, заяви в началото на март румънският министър на вътрешните работи Каталин Предой, като призова той да приключи до 2024 г.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.