Олимпиадата може да подобри човешките права в Китай

Ян Цзянли. Снимка: Ройтерс

През последните месеци често ме питаха доколко е подходящо да се използват Олимпийските игри като възможност Китай да бъде принуден да подобри състоянието на човешките права на своя територия. Подтекстът на питанията е усещането, че международният натиск може би е направил услуга на Китайската комунистическа партия като е задействал националистични емоции и е обединил възмутените китайци зад режима. Това безпокойство е разбираемо. От критично важно значение обаче е хората да различават четирите типа национализъм в днешен Китай, за да преценят как най-добре да оказват натиск върху режима да прави подобрения.

Първо имаме прагматичния национализъм. Комунизмът в Китай съществува само като дума, иначе е мъртъв всяко отношение. Прагматичният национализъм на Комунистическата партия е една от двете жизнени линии, в които той се вкопчва, другата е бързият икономически растеж. Китайските лидери разбират, че трайното благоденствие е ключ към трайното им управление. Те са се захванали с деликатно балансиране като разпалват националистични емоции, за да насърчават лоялност сред населението. Същевременно контролират тези емоции строго, за да ограничат потенциалните им щети за позицията на Китай в глобалната икономика. Прагматичният национализъм е доктрина, която се движи от националния интерес, а не от идеология.

Поддръжници на олимпиадата демонстрират в Гуанджоу в подкрепа на игрите. Заради неразбирането на китайските национализми все повече хора смятат, че международният натиск може да задейства националистическите емоции в страната и да работи в полза на Комунистическата партия. Снимка: Ройтерс

Същото важи за „васалния национализъм“. По-голямата част от васалните националисти са част от елитите в Китай и се придържат плътно към диктувания от правителството прагматичен национализъм. Гневят се и се възмущават в нужния момент и на нужното място, когато и където партията смята, че трябва да го сторят. Този гняв обаче може да отшуми като промяна на времето. Васалните националисти изглежда овладяват емоциите си щом партията им намекне, че трябва да го направят. Например много китайци, които обикновено не се смущават от държавно контролираните медии в страната или от неуморната полицейщина на режима над Интернет, протестираха бурно срещу някои „неудовлетворителни“ репортажи за събитията в Тибет в западни медии през последните седмици. Тази непоследователност е отличителен белег на васалния национализъм.

Третият тип е популярният национализъм, който преследва единството, могъществото, благоденствието и достойнството на Китай. Този тип национализъм понякога, но не винаги, цени човешките права и демокрацията. Тези китайски националисти могат да са съвсем разумни, прецизни, справедливи и продемократични в местната политика. Преценката им се опира на личния им опит. Те обаче могат да са нелогични, непоследователни или емоционални към външните отношения – специално с Тайван – или към малцинствата, защото по тези въпроси разчитат на информация от държавните медии.

Китайски алпинисти развяват олимпийския флаг и китайското знаме на връх Еверест на 8 май. Китайската комунистическа партия старателно разпалва национализма в страната като път към трайно управление. Снимка: Ройтерс

Четвъртият тип национализъм в Китай може да се нарече патриотизъм на човешките права. Хората, които прегръщат този тип национализъм, включват осъдения неотдавна на затвор правозащитен активист Ху Цзя, защитника на поземлените права Ян Чунлин и слепия активист за човешки права в Китай Чън Гуанчън. Този тип патриотизъм приема човешките права като своя основна ценност, а демокрацията е негова цел. Преследва китайската слава чрез стремеж към уважаване на достойнството на всеки сънародник, насърчава могъществото и благоденствието чрез стремеж да се освободят съзнанията, идеите и потенциалът на хората и има за цел да опази целостта на страната като се признае целостта на всеки индивид и етническа група. Далай лама, който отдавна възприе средния път на подход чрез ненасилие, е патриот на човешките права дори от гледната точка на Велик Китай. Такъв е и новоизбраният президент на Тайван Ма Инцзоу.

А как се отразява това на начина, по който да постъпим преди лятната олимпиада? Най-лошият вариант би бил да се запази мълчание. Това само би одързостило режима. Нещо повече, популярните националисти, които държат най-вече на могъществото и на благоденствието, може да се приближат по-тясно до линията на Комунистическата партия. Като се има предвид укрепналата диктатура в Китай, както и бързият й икономически растеж и непрестанно разрастващите се военни сили, те нямат особен избор.

Откакто излязох от затвора миналата година, защитавам участието в Олимпийските игри под условие. Участието трябва да постави като предварително условие някакъв минимален стандарт на човешки права. Прилагането на този натиск ще помогне да се разшири публичното пространство за дискурс за патриотите на човешките права в Китай.

Международната общност трябва да помогне като създаде широка коалиция от патриоти на човешките права в подкрепа на организираните мирни протестни дейности във и извън Китай. Трябва да се приложи постоянен натиск над режима да се откаже от стратегията си на репресия с насилие, а вместо това да започне диалог с коалицията на патриотите на човешките права.

Ако всичко това стане, прагматичните националисти вероятно ще отстъпят донякъде – те разбират езика на натиска – и тогава ще можем да подкрепим Олимпийските игри в Пекин като голямо честване на началото на истински демократичен преход в Китай. Тази цел далеч не е невъзможна, а е постижима. Успехът й зависи от постоянните ни усилия.

*През април 2007 година китайският дисидент Ян Цзянли излезе от затвора в Китай, след като изтърпя петгодишна присъда по обвинение в „опит за трудово неподчинение“. Основател е на „Инициативи за Китай“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.