Какво стана за 9 месеца и какво ще става? Има светлина в тунела

Акад. Денков и Мария Габриел. Снимка: от репортаж на БНТ

Мандатът на правителство на ПП-ДБ с премиер акад. Денков, подкрепено от ГЕРБ, беше 9 месеца – по-малко от 10-месечното управление на служебния кабинет на Гълъб Донев. За това време кабинетът оцеля при два вота на недоверие – веднъж за енергетиката, веднъж за националната сигурност.

Какво кабинетът успя и какво не за това време?

– Постигна бюджетен дефицит от 2,2%, макар че бюджетът за 2023 г. беше направен и гласуван в парламента след средата на годината. Този бюджетен дефицит не изисква взимането на нови държавни дългове. В рамките на този бюджет бяха вдигнати два пъти пенсиите през 2023 г. и 2024 г. и заплатите в държавната администрация, коригираха и някои диспропорции. Постигнатият бюджетен дефицит под 3% е и необходимо условие за приемане на страната в еврозоната. Срещу това има съпротива, „Възраждане” иска референдум за запазване на лева. Пропуск на правителството е, че не започна кампания за въвеждането на еврото и обществено обсъждане на проекти за българските монети евро. Така подхранва евроскептицизма у нас.

– Успя да убеди Австрия и Нидерландия да пуснат България в Шенген, след като дълги години твърдяхме, че сме изпълнили всички условия. Засега България влиза в Шенген само през аерогари и пристанища, което все пак е успех, но някои го наричат провал. Отлагането да приемат България в Шенген през сухопътни граници означава, че у нас каналджийството вкарва много нелегални мигранти и някои страни като Австрия не искат те да имат пряк достъп до територията им (през летища не могат да минат или поне е ограничено).

– Успя да преодолее и отговори на исканията на поредица от протести и блокиране на пътища. Срещу правителството излязоха „пътищари” (разбирай строителните фирми на магистралите), „зърнари”, работници в ТЕЦ-овете, зеленчукопроизводители, животновъди, дори футболни фенове. Изредиха се да протестират всички, за неща, натрупани през през цялото управление на Борисов, по време на което не бяха протестирали изобщо или имаше плахи опити. Някои искания бяха невъзможни, правителството на Денков успя да успокои всички, макар и да не изпълни всички искания.

– Постигна споразумение с профсъюзите за срок за спиране на ТЕЦ-овете до 2038 г. За това бяха протестите на т. нар. енергетици, както наричат въглищари и работници от ТЕЦ-овете. Предложи за компенсация по 130 хил. лева на всеки миньор, който е готов да напусне работа. Държавната ТЕЦ „Марица Изток 2” работи с една пета от капацитета си, но поддържа пълен щат работници. Поради протестите се отложи приемането от парламента на график за постепенно намаляване на използването на въглища и изпускането на емисии.

– Правителството реши да строи нови два блока на АЕЦ в Козлодуй и отмени неизпълнено решение от 2018 г. за строителството на АЕЦ „Белене“. Такова строителство вече е и невъзможно, поради санкциите, след като Русия нападна Украйна. Парламентът дори гласува технологични параметри и изпълнител за строителството на новите два блока – южнокорейският концерн „Хюндай“. Експерти в енергетиката и противници на ядрената енергия посочват, че решението за АЕЦ няма обосновка за нужните мощности и технологии в бъдеще. Все пак двата нови ядрени блока, осигуряват независимост от Русия, която може да създаде проблеми с поддръжката на АЕЦ „Козлодуй”.

– Договори да продаде реакторите за АЕЦ „Белене” на Украйна.

– Бюджетът на НЗОК е увеличен с 1 млрд. лв. Премиерът Денков обяви, че спира откриването на нови (частни) болници, докато не се приеме от парламента нова Национална здравна карта. Впрочем, в правомощията на НЗОК е да откаже подписване на договор с нови частни болници, които на практика са фирми за печалба и източване на здравната каса с излишни изследвания на пациенти, процедури и операции. В момента 35% от леглата за активно лечение в България са излишни, а продължават да откриват нови. В европейски страни с опит във финансиране на здравеопазването, частни болници не работят с националните здравни каси, а с частни застрахователни дружества – проблем, който у нас дори не се повдига за решаване.

– Подписани са споразумения с общините и са отпуснати 1,7 млрд. лева за строителство и ремонти на общински обекти.

– Правителството взе решение за предоставяне на неизползвана военна техника на Украйна и се ангажира с повече помощ, за разлика от 10-месечното управление на служебното правителство на Гълъб Донев.

 

Какво не успя да свърши това правителство

и защо отиваме на избори?

Премиерът Денков подаде оставка точно на 9-ия месец, каквото беше споразумението с ГЕРБ. Правителството трябваше да продължи още 9 месеца като премиер става Мария Габриел, със същия състав. Но започнаха преговори за смяна на министри, Габриел вкара в президентството свой списък министри без да са постигнали споразумение за тях с ПП-ДБ. Като резултат отиваме на избори. Те са изгодни за Борисов, защото отлагат избора на членове на ВСС, на регулатори и разни изборни длъжности в администрацията (вакантни, с изтекъл срок са близо 70 длъжности). Така той запазва контрола си върху държавата, отлага избора на главен прокурор, което за него е особено важно. Също така ГЕРБ си спестява негативите за техния премиер Габриел с предстоящото либерализиране на цените на тока и евентуални сътресения след спирането на руския петрол за „Лукойл”.

Не бяха приети закони, които да продължат съдебната реформа, заложена с промени в конституцията. Те се отлагат във времето след изборите. Тогава съотношението на силите в парламента ще бъде почти същото, възможна е нова „сглобка” или сложна коалиция от 3-4 партии. Така или иначе Борисов печели време и си спестява негативи.

Въпреки силния натиск върху правителството, бойкот на премиера от страна на вътрешния министър и на шефа на ДАНС, изминалите 9 месеца показаха, че държавата може да се управлява демократично, без рекет и авторитарна власт на премиера.

В годините след април 2021 г. и поредицата от пет пъти избори, Борисов не можа нито веднъж да състави правителство, дори когато печели изборите. Силата му отслабна, въпреки задкулисния контрол върху съдебна власт, институции. Натискът върху бизнеса отслабна и след ковид кризата икономическите показатели са дръпнали толкова нагоре, колкото за предишните два мандата на Борисов.

Не се състоя т. нар. чистка в службите и администрацията. Хората на ГЕРБ остават. Още с връчването на мандата на Денков, президентът го нападна, както и ПП като цяло. „Нецелесъобразно е от моя страна да ви връча мандат след изтеклите записи и да поверя съдбините на България в ръцете на лидерите на вашата партия“, заяви Радев. Мотивите му са, че от запис на онлайн среща на ръководството на ПП се чува как планират чистка в службите, държавната администрация и др. Както се вижда, има остра нужда от такива чистки в корумпираната от ГЕРБ администрация. Сега борба с корупцията няма. Прокуратурата я прикрива, вместо да разкрива. Комисията против корупцията – КПКОНПИ няма избран шеф и нищо не върши. Осъдена е да плати 51 млн. лева съдебни такси за неправомерно голям иск от 2 млрд. лева към банкера Цветан Василев.

Банкята, както се изрази за Борисов един прокурор пред Иван Гешев, е този, който дърпа конците във ВСС и му уреди отстраняването, отхвърлено преди това няколко пъти от същия ВСС.

Ако има някаква светлина в тунела, тя е, че неколкократните избори разбъркаха картите, властта на Борисов отслабна и продължава да отслабва. Той повече не може да управлява авторитарно и партията му да държи и рекетира повсеместно из България.

– –

Бел. ред. – Медии и на Запад, и на Изток призовават читателите си за дарения. Вестници като „Гардиън“ с около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия канят читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и 50-ина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а се пълни с пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.