Турция: алианите на бунт срещу асимилацията

Млади алиани (алевити) се молят в джем еви в Истанбул. Религиозната общност води съдебна битка да отпаднат задължителните часове по религия в училищата и твърди, че управляващата Партия на справедливостта и развитието не е демократична партия. Снимка: Ройтерс

Млади мъже и жени танцуват в ритуален кръг, за да изразят своята вяра. Те са част от турска религиозна общност, чиито членове твърдят, че се борят срещу асимилацията, извършвана от правителството. Най-голямото турско религиозно малцинство, между 15 и 25 милиона души из цялата страна, изповядва алианската вяра. Тя се корени в исляма, но е пропита и от шаманистката традиция, и така и не беше призната от турската държава. Когато се преценява кандидатурата на страната за членство в ЕС, статутът на алевитите (наричани още алевии и алиани) е основният повод за притесненията на съюза за религиозната свобода в Турция.

Един съдебен процес – едно от близо двете хиляди подобни съдебни дела, подети от представители на алианското малцинство – се превърна в общ зов за признание на общността. Той оказа натиск върху правителството на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да увеличи религиозните свободи в Турция, където по-голямата част от населението (около 71 процента) изповядват ортодоксалния сунитски ислям.

Съдебните дела се базират върху задължителните учебни часове по религия, които според алевитите налагат практики, чужди на техните традиции. Въпреки решенията в полза на алевитите, правителството обжалва с аргумент, че самото то има ограничена власт. „Достигнахме етап, при който човек не може да избяга от факта, че религиозната свобода в Турция е ограничена, както за алевитите, така и за другите религиозни малцинства, въпреки претенциите за демократизация, за които управляващата партия настоява“, каза Али Яман, преподавател по социална антропология в университета Абант Иззет Байсал в град Болу. Управляващата турска ПСР, произхождаща от политическия ислям, публично защитава правата на вярващите мюсюлмани в официално светска Турция.

Алианите не посещават джамии, но се събират всеки четвъртък в т.нар. джем еви – постройка за молитва, където богомолците, мъже и жени, слушат изпълнения на саз – вид лютня с дълъг гриф, и танцуват, за да изпитат единението с Бог. Жените носят червени

Алевити танцуват по време на молитва в Истанбул. Жените са с червени кърпи за глава като знак за преклонение пред анадолския огън. Снимка: Ройтерс

кърпи за глава, знак за преклонение пред анадолския огън, а алевизмът набляга върху търпимостта и уважението към всички и равенството между половете. Мнозина свързват алевитите с шиитския ислям заради почитанието им към Али, братовчед и зет на пророка Мохамед, който според шиитите е негов истински наследник.

Победата на алевитката Хатидже Кьосе в съда предизвика обществени реакции, които поставиха под въпрос ангажимента на правителството към религиозните права на малцинствата. През 2004 година Кьосе предизвика дълга съдебна битка, като се опита да освободи сина си от задължителните учебни часове по религия в началния курс, които включваха уроци за това, как трябва да се молиш в джамията, за поста през свещения месец Рамазан и задължението за поклонение в Мека.

„Имаме свои вярвания и своя култура, различна от тази, преподавана в училище“, каза Кьосе, която твърди, че като ученичка е била обект на подигравки в тези часове, защото не е знаела как да се моли. „Не приемах, че искат да ни наложат чужда религия.“ През февруари майката спечели делото в турския Касационен съд, който по-рано този месец трябваше да накара министерството на образованието да промени съдържанието на учебната програма в часовете по религия.

Правителството обаче обжалва решението в случая на Кьосе заради други процеси, при които се заключава, че кабинетът няма необходимите правомощия, за да променя задължителните часове по религия. „Тъй като часовете по вероизповедание са защитени в конституцията, сега няма какво да се направи. Това е извън нашата власт“, казва Мустафа Оймак, говорител на министерството.

Алевити приготвят храна преди молитвата в джем еви в Истанбул. Алевизмът набляга върху търпимостта, уважението към всички и равенството между половете. Снимка: Ройтерс

Въпросът с часовете по религия беше включен в конституцията след военния преврат през 1980 година, за да бъде увеличен контролът на правителството върху религиозните практики. Около 27 години по-късно правителството осъществява строг контрол върху религията чрез подчинената му Дирекция по религиозните въпроси в Анкара, която назначава имамите, плаща заплатите им и дори одобрява проповедите за петъчните литургии.

Когато ПСР гласува промяна на конституцията, чрез която беше отменена забраната за носене на ислямски забрадки в университетите, ръководителите й казаха, че защитават личните религиозни свободи. Според алевитите обаче има известна ирония, когато управляващата партия говори за демокрация и свободи. „Когато ги разглеждаш отвън, виждаш демократична партия, но всичките им аргументи за свободи и лични права са само за техните собствени поддръжници, а щом стане въпрос за алевитите, забрави за това“, каза Али Кенаноглу, който също полага усилия в съда синът му да бъде освободен от часовете по религия.

Освен срещу това, което те наричат асимилация чрез часовете по религия, алевитите се борят да накарат държавата да признае спецификата на тяхното вероизповедание. Те искат дял от бюджета за религиозните дела и помощ за обучението и възнаграждението на духовните водачи, но казват, че всяка малка победа би била значима. „Смятам, че нещата може да се оправят. Дори да получим в съда това, което искаме, трябва да извървим дълъг път, но поне това ще е някакво начало“, каза Иззеттин Доган, председател на проалевитската фондация Джем.

По БТА